През последните години наблюдавам процесите по темата за увеличаването на минималната работна заплата в страната и не съм видял някой да предложи по-висока минимална работна заплата, изчислена по въпросната формула. Работодателите винаги искат тя да бъде по-ниска, защото това ги устройства.

През 1919 г. Международната организация на труда записва в Конситуцията си адекватна минимална работна заплата. През 1928 г. приема резолюция, с която казва, че трябва да има адекватни минимални работни заплати. Значи близо 100 години тече една и съща дискусия.  Работодателят иска да плаща малко, с цел да си гарантира печалбите, а работникът иска да получава адекватно възнаграждение.

Минималната работна заплата трябва да осигури нормален начин на живот, но това не се случва. България е с най-ниската минимална работна заплата на Балканите, да не говорим спрямо ЕС. Това показва, че нещо не е наред.

Държавният бюджет не би пострадал, но е важно да предвиди разходите, за да увеличи минималните работни заплати. Държавата като приходи е функция на икономиката, но по-скоро самата икономика не знае какво да прави и основният въпрос е какви икономически политики трябва да бъдат залагани, кои сектори трябва да бъдат подпомагани и кое е нещото, което би „съживило” в някаква степен икономиката в страната. Борбата за минималната работна заплата е елемент от цялата система, за да се задържат хората в България.

Вижте какво още коментира в „Пресечна точка“ Атанас Кацарчев ТУК.

Източник: Нова телевизия