За това как ще изглежда пенсионната система, е необходимо дългосрочна визия. Миналата година НС прие решение, с което трябваше да се изготви т.нар. Пътна карта на пенсионната система, такава още няма. В момента се вкарва сегмент от пенсионната система, тъй като трябваше да се разгледа не само Вторият стълб – т.нар. допълнително задължително пенсионно осигуряване в частен пенсионен фонд, но и как ще изглежда системата в Държавното обществено осигуряване. И двете трябваше да се разглеждат паралелно, защото в крайна сметка пенсията за родените след 1 януари 1960 г. е резултативна величина от двете структури. И човек трябва да знае какво плаща, колко плаща, къде го плаща и накрая колко ще вземе. Тук са много елементи. Да не говорим за това, че когато има и различни осигурителни рискове – това също влияе на твоите икономически решения. Да не говорим как би трябвало това нещо да повлияе върху сив и черен сектор, за да се засили тази „грамотност“ на хората – какво получават срещу парите си. И всичко това трябваше да мине през една достатъчно дълга обществена дискусия, за да се разбере какво искаме да правим като държава.
Нямаше достатъчно добра обосновка и финансов анализ на системата. Предлагат се три вида рисокови фондове – консервативен, балансиран и динамичен.
Голям процент от хората не се интересуват от това нещо и служебно биват разпределяни в частен пенсионен фонд, което показва, че хората не разбират от материята. Те разчитат на това, че държавата посредством механизмите, с които тя разполага е създала някаква защита по отношение на заместващия доход пенсия. Времето, което не се оползотвори от миналата година до сега, доведе до това за една седмица да се извади един законопроект, да се хвърли в публичното пространство и да започнем да се караме. Защо? Нека да има първо дискусия. Защо има първо законопроект? Изкарайте стратетията и кажете връзката е тази, ние защитаваме вашия интерес по този начин. Реално погледнато частният пенсионен фонд няма връзка с държавната система, там отиват едни пари. А самата държавна система е свързана с това, че внасяме осигурителни вноски в ДОО. И това трябваше да бъде обществената дискусия, за да може хората да разберат дали имат интерес да отидат във високорисков фонд в частен пенсионен фонд, или да се преместят в ДОО. Никой не е длъжен да стои постоянно в частен пенсионен фонд. Сега обаче се предлага само малко преди пенсионирането да може да се преместиш в ДОО. Защо? Значи имам право всяка година да се местя от един частен пенсионен фонд в друг частен пенсионен фонд, а да не мога да се прехвърля към ДОО. На този въпрос няма отговор.
Това, което попита КТ „Подкрепа“ беше критична точка. Къде е критичната точка – при масова миграция на хора от частния фонд към ДОО, или при настъпване на определени пазарни условия? При кои пазарни условия частният фонд вече не може да функционира и не може да изплаща пенсии? Маха се техническият лихвен процент, който касае актуализирането на пенсията, която се отпуска от частния пенсионен фонд, когато тя е пожизнена и се замества с какво? Минималната доходност също изчезва, касаеща осигуреното лице. Има много въпроси, касаещи осигурените лица – самите работещи, които стоят без отговор.
Чисто човешки, житейски, политически и икономически погледнато, когато имаш нестабилност, не правиш резки движения. Защото те обикновено водят до влошаване на всякакви резултати. В случая трябва да има икономическа прогнозируемост, политическа стабилност и някой, който да носи отговорност за решенията си. В момента всички са в оставка, а вкарваме важен законопроект. Те даже са два – другият касае трудовата миграция, който също беше „набутан“ по същото време. Тези въпроси трябва да се решават, когато някаква политическа партия има доверието на хората.
Цялото участие на Атанас Кацарчев в „България сутрин“ може да гледате ТУК.
Източник: Bulgaria ON AIR
