Резерви към служебния кабинет за сега нямаме, очакваме някой да си свърши работата, т.е. не губиме надежда, че някой ще си свърши работата. Не ги познаваме част от министрите, но както се казва – по делата им ще ги познаем. Следващата седмица ще се разбере докъде и доколко са склонни да постигат споразумения и да търсят баланс.

По-скоро няма да внесат нов закон за бюджета, ще подготвят удължителния закон за още три месеца и ще подготвят почвата за закона за бюджета за 2026 г. Министерството на финансите си работи по темата и ще подготви нещо, но какви политики ще следва при изготвянето на бюджета за 2026? По-притеснителното е, че това се отлага прекалено много във времето. Имаме действащо Народно събрание. Депутатите и в този парламент отказаха да се занимават с бюджета, тъй като правителството беше в оставка. В същото време се занимават с пенсионната реформа, и се бърза. Защо? Другата седмица вероятно ще мине и в зала. За едно нещо се бърза, а за друго се казва – не е сега моментът.

Не знам как върви в момента това 5-процентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера, защото голяма част от ръководителите на институции, които трябва да подписват, не смеят да го направят. Дори да подпишеш 5% увеличение на заплатите, имаш таван на разходите. Тоест как ще ги плащаш тези заплати, и то в продължение на близо половин година? В част от структурите няма движение. И ако това продължи още три месеца, след първите три, няма да е добре. В същото време доколкото виждам инфлацията си е прилична, с 6 евро се е качила потребителската кошница. Ние много настоявахме да приемат бюджет за 2026, като минат изборите, който ги спечели, според неговите политики – да си направи корекции в бюджета.

Очакванията ни са като към служебен кабинет. Този кабинет предполагам, че няма да взема кой знае какви съществени решения. По-скоро той трябва да се опита да продължи това, което е започнато като политики и социален диалог, и да намери начин част от нещата да бъдат завършени. И когато има редовен кабинет това нещо да продължи, а не да започва от начало за пореден път. Например, минималната работна заплата – там сме доникъде, колективно трудово договаряне – и там сме доникъде.

Мултифондовете и пенсионната система, и това, което парламентът вчера прие в комисия на второ четене, прехвърля цялата отговорност върху осигуреното лице, с което ние не сме съгласни.  Няма как никой да не ми гарантира минималната пожизнена пенсия, няма как да не се гарантира осъвременяване на отпусната пенсия, няма как при влошено състояние на съответния пенсионен фонд, той да няма достатъчно резерви, за да покрие плащанията си, а не за сметка на лицето, което вече е пенсионер, или се осигурява там. Другото са прекалено високите удръжки и такси. Защо? Правихме сметки – при 40-годишно осигуряване в най-ниската доходност около 2% годишно, накрая човек има средно натрупани по лична партида, след като те са направили всичките удръжки, 18 заплати. 

Общините наистина са в много критично състояние, и ако шест месеца останат така, не е ясно какво ще се случи.

Този кабинет може да направи и да предложи редовен бюджет, нищо не го спира да го направи това, но въпросът е дали ще има смелостта да предложи такъв бюджет.

Не очаквам в скоро време нещо да се промени, виждаме къде сме по доходи, по покупателна способност, виждаме колко домакинства са в криза, в риск от социално изключване. Цените си вървят нагоре. А това не изглежда добре от гледна точка на хората, чиито заплати са замръзнали.

 

Цялото участие на Атанас Кацарчев в предаването „Денят на живо” може да гледате ТУК.

Източник: Нова телевизия