Още в първото ни становище ние сме категорично против такава бърза промяна /във връзка с предложените промени в Кодекса чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета/ – бърза и без никакви мотиви, обяснения, разговори, ефекти върху хората. Считаме, че ако нещо се пипа – особено във връзка с правата на работещите – трябва да има някакъв режим на диалог, при който да се установи защо се предлага това. В случая такова нещо нямаше. Категорично против сме да се пипа Кодексът на труда, в която и да било част, без да се мине по нормалния път на разговори. В момента се опитват да изравнят осигурителната система със системата за изчисляване на трудовия стаж. В случая обаче това за работещите означава много. При сегашното състояние на Кодекса на труда и действащите разпоредби, ако работи човек на четири часа – той има право на отпуск, който е в пълен размер, тъй като тези четири часа се считат за цял работен ден от трудовия стаж. Съответно той не може да натрупва трудов стаж, който да касае изцяло завършена година, брои се на половин година трудов стаж, класът прослужено време също ще се повлияе от това нещо и няма да може в рамките на една година да натрупа още една година трудов стаж. При пенсиониране трудовият стаж влияе за сумите, които се изплащат от съответното предприятие. Касае също социалните придобивки – ваучерите за храна. Имаме рязко загуба на права на работещите.
Опитахме се да анализираме, като извадихме държавните структури и се оказа, че там има незначителен брой хора, които работят на половин работен ден, поради характера на работа в администрацията. Най-вероятно това касае по-скоро частните работодатели, и най-вероятно това е искане от тях за отнемане на такъв тип права. С това се намаляват социалните разходи, клас прослужено време, ваучери за храна, отпуски – всичко това ще бъде намалено наполовина и това е в интерес на частния работодател.
Темата е разглеждана на Тристранката, когато разглеждахме Бюджет 2026, но преди това никой дори не е маркирал, че подобна идея ще бъде вкарвана в Закона за държавния бюджет, и то с преходни и заключителни разпоредби. Стана практика постоянно да се променят закони с друг закон. Тук наистина ефектът за държавата не е ясен. Защо тогава държавата го прави? Днес /21 юли/ е второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Те правят постоянна поправка. Със закон, който има временно действие, той е едногодишен по принцип, променяш съществено трайни обществени отношения, без да си го обсъдил.
Относно предложението на омбудсмана между първо и второ четене да бъдат преразгледани предложените промени в Кодекса на труда чрез Преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, които засягат начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж, както и механизма за определяне на минималната работна заплата, нашето становище е категорично отрицателно. Считаме, че разговорите трябва да продължат в Работната група, която касае адаптирането на Директивата за МРЗ. Считаме, че механизмът, с който се определя МРЗ, трябва да бъде обвързан с издръжката на живот, т.е. да се гарантира, че една минимална работна заплата осигурява жизнения минимум на един човек – той може да си плати сметките, да посети лекар и да изпрати децата си на училище. Замразяването, при наличието на доста стабилна инфлация, както и виждаме, че се замрази и ръстът на работните заплати – това ще води до увеличаване на мизерията, а не до подобряване на благосъстоянието на хората.
Около 750 евро нетно трябва да бъде минималната работна заплата според КТ „Подкрепа“.
В момента 2/3 от приходите в държавния бюджет се пълнят от работещите, не от фирмите. Ако извадим парите, които държавата предоставя като различен вид субсидии на фирмите, те получават два пъти повече пари, отколкото е бюджетът за социални помощи. Кой тогава е соицално бедният в държавата? Събираме пари от бедните, и после ги връщаме на богатите.
Ще настояваме за актуализиране на всички плащания, свързани с хората – осигурителни, социални и възнаграждения. Ако отново всички разходи на Кабинета ще бъдат за сметка на работещите, със сигурност този път протестите ще бъдат значителни. Вървим към тежка зима.
Цялото интервю на Стефан Кунчев с Атанас Кацарчев в предаването „12+3“ можете да чуете ТУК.
Източник: БНР