Засилването на социалния диалог в страните от Западните Балкани като инструмент за постигане на осезаеми промени бе тема на международна конференция, организирана от Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Събитието бе открито днес в централата на синдикалната организация. Представители на институции, социални и работодателски организации и експерти коментираха темата за европейското законодателство в социалната сфера и за опита, който България може да предаде на съседните държави.
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“: Темата за присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз бе поставена във фокуса на европейската политика по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Преди това тази тема доста беше бутана настрани, но за нас тя е важна, защото ние обитаваме този свят заедно, ние се познаваме помежду си толкова много добре, колкото никъде другаде не се познават. Отношенията между нас са известни, не винаги са били най-светли. За България темата за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС е важна и значима и ние продължаваме да работим по нея. Важно е да се коментира как живеят работещите хора в Западните Балкани, какви са техните доходи, какъв е социалният диалог. Важни са проблемите на младите хора, защото те са бъдещето на нашите нации. Натискът на пазара на труда от работници от трети страни ще създаде допълнителни проблеми. В България се проведоха поредните парламентарни избори, които отново поставят пред страната ни една поредица от предизвикателства. Предстои да бъдат приети бюджетите, по които държавите ще се развиват в следващата година. В България имаме специфични проблеми, свързани с данъчната система, със системата на Държавното обществено осигуряване. В България от 16 години има т.нар. плосък данък, т.е всички, които получават някакъв доход плащат еднакъв данък, без значение колко получават. Най-ниските доходи в България също плащат данъци, което не се случва на много места по света. Това са неща, които ние настояваме да бъдат променени, дори ако може в бюджета за следващата година.
Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“: Ако направим кратка равносметка в политиката на ЕС за последните 12 месеца относно Западните Балкани, ще отбележа, че в края на миналата година официално без приет Планът за растеж и той беше наречен „нов“ план. Включва пакет от 6 млрд. евро за региона, които трябва да лансират реформи и да сближат шестте страни от Западните Балкани до ЕС. Има две категории реформи – количествени и качествени, правят се редовни отчети, верификации, плащания, като от тези 6 млрд. евро – 2 млрд. директно отиват в бюджетите на съответните страни, а 4 млрд. се отпускат под формата на заеми. Този „нов“ план основно целеше да се използва един нов механизъм, а именно – пари срещу реформи. Целта беше да се инициират редица забавени реформи в страните от Западните Балкани. Смятам, че този принцип донякъде сработи и в някои от страните бяха извършени съществени реформи, напредък. Показател за това е и фактът, че от миналия м. септември една от тези шест страни от статут на страна-кандидатка, вече има статут на страна-преговаряща. Това е Албания. Други страни, като Черна гора, също имат добър напредък. Много ръководни фактори от ЕС все по-ясно осъзнават, че интегрирането на страните-кандидатки в ЕС, не е просто една експанзия, а това е една геостратегическа инвестиция за повече стабилност, за повече укрепване на демократичните устои на континента и за едно активно социално-икономическо развитие. Все по-отчетливо осъзнаваме, че идва краят на една епоха на либерална демокрация, и то доста драматично. Оформя се един втори геополитически блок на изток от нас и той подлага на натиск Европа, особено нейната източна периферия. Според много анализатори в ход е вече процес на деглобализация. Живеем в един много по-несигурен свят, в години на мултиплициращи се и разрастващи се конфликти. Миналата седмица новоизбраната за нов мандат от пет години председател на ЕС г-жа Урсула фон дер Лайен завърши една знакова обиколка в шестте столици на страните от Западните Балкани и посланието, което тя отправи е, че разширяването на ЕС към Западните Балкани ще бъде абсолютен приоритет за ЕС. Навлизаме в най-дългия период в новата история на ЕС без разширяване – без нова страна-членка да е приета в Съюза. Последното разширяване беше през май 2013 г., когато Хърватска беше приета за член.
Настоящата 2024 г. се очерта като решаваща за развитието на демокрацията по света. В над 65 държави се проведоха избори – било то местни, парламентарни, или президентски. И гласуваха повече от половината жители на нашата планета – 4 млрд. и половина. Това се явява най-изборната година в историята на човечеството. Европа трябва да засилва все повече своята стратегическа автономия. Западните Балкани имат проблем с „изтичането“ на работната сила. Те са регионът в Европа, който най-активно и силно се обезлюдява – проценътът на обезлюдяване за последните 30 години надхвърля 25%, което е 1/4 от населението, което по една или друга причина търси основно икономическа перспектива извън региона на Западните Балкани.
Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика: Министерството на труда и социалната политика винаги е споделяло разбирането, че социалният диалог е основата за намирането и прилагането на най-работещите решения в името на хората. Ключов двигател за подобряване на социалното партньорство в държавите от нашия регион е адаптирането на добрите практики на Европейския съюз към специфичния регионален контекст. Усилията за укрепване на социалното партньорство в Западните Балкани трябва да се насочат както към осигуряване на съответствие на националните правни и регулаторни рамки с принципите на ЕС, така и към насърчаване на културата на сътрудничеството между държавата, работодателските и синдикалните организации.
Смилен Вълов, изпълнителният директор на Агенция по заетостта: Социалният диалог в България е добре развит, започва още на ниво община, минава през областно и стига до национално ниво, като имаме различни органи на социално сътрудничество. Той акцентира върху променящия се пазар на труда на фона на навлизането на изкуствения интелект, дигитализацията и зеления преход.това са предизвикателства пред всички държави, които изискват преквалификация на работещите. АЗ е предприела редица безплатни мерки за обучения, включващи професионална квалификация и преквалификация, за придобиване на дигитални умения и други, за да се реализира човек на пазара на труда и да бъде конкурентен. Пред агенцията и въобще пред страната стои въпросът с вноса на работници от трети страни. Тази година имаме ръст на вноса на тези работници, като това се поражда от необходимостта на бизнеса да търси работна ръка. Само за тази година над 30 000 становища за разрешение за работа сме издали от агенцията. Приоритетите на държавата за подобряване на пазара на труда съвпадат със социалния диалог и със съседни ни държави. Не бива да се разделя пазарът на труда на отделни държави от нашия регион, а трябва да се гледа на него като на една цялост от гледна точка на това, че в тези страни има донори на работна ръка заради нискозаплатения труд, както и демографска криза.
Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет: България е пример за добър социален диалог. До голяма степен законодателството, което касае доходи, жизнено равнище, пазар на труда, претърпява съществени промени след диалог с работодатели и синдикати. Опитът на България по отношение на това какво представлява европейското законодателство в социалната сфера и добрите практики, които има страната ни, са изключително важни. Конкурентоспособността на Европа е водеща, тя касае и пряко темата за разширяването на ЕС, споменавайки доклада на Марио Драги. Има два пропуска във въпросния доклад. Няма сериозно участие на страни от Югоизточна Европа и не се обръща достатъчно внимание на потенциала, който има Югоизточна Европа, на Западните Балкани, на разширяването. И другата важна дума, която се пропуска, когато се говори за конкурентоспособност, е думата солидарност. Европа е най-солидарният проблем, който съществува като сближаване на отделните страни.
Димитър Бранков, съветник на председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камера: За нас регионалното развитие е от изключително значение. Според работодателските организации влизането в еврозоната ще отпуши възможността за много реформи, включително в социалната сфера.
Международната конференция на тема „Социалното партньорство като ключов инструмент за постигане на осезаеми промени в Западните Балкани“ продължава и утре.
Форумът се организира в рамките на обучителната програма на EZA. В него участват представители на синдикати от Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Франция, Испания, Австрия, Румъния и България.