Пандемията от COVID-19, както и въведените за ограничаване нa разпространението на вируса противоепидемични мерки, повлияха изключително негативно на туристическия бранш в национален мащаб. Дейността на почти всички икономически дейности намаля драстично. Дейности, като ресторантьорство, хотелиерство и останалите, свързани с туризма услуги, такива като – транспорт, култура и развлечения, все още не успяват да достигнат нивата на приходи от 2019 г. Туроператорите и туристическите агенции претърпяха пълен колапс. Ограниченията през пролетта на 2020 г. блокираха напълно работата на хотелиерите, туроператорите и агенциите, организаторите на круизи и авиокомпаниите.

Предложената и проведената от правителството мярка 60/40 за запазване на заетостта на работниците и служителите, разбира се, имаше конкретна цел  за ограничаване на съкращенията и запазване на заетостта в предприятията с намалени приходи в най-засегнатите сектори на националната икономика – един, от които е туризмът. Но поради постепенното възстановяване на икономическата активност и перспективите за растеж, както и на тенденцията на намаляване на регистрираната безработица от 1 юли 2021 г., мярката 60/40 бе удължена и променена. За сектори като автомобилни превози, хотелиери, туроператорски агенции и ресторантьорство, реално схемата беше променена на 80/20.

Официалната статистика показва, че за 2021 г. спадът на приходите се очаква да бъде с по–малко от 20% спрямо 2020 г., като се наблюдава известно движение нагоре.

Данни на Националния статистически институт показват, че за м. юли 2021 г. са работили 90% от местата за настаняване спрямо м. юли 2019 г.

Нашите проучвания показват, че по-голямата част от фирмите, предлагащи туристически услуги определят новия дизайн на мярката като неработещ. В това число са фирмите, които не отговарят на новото изискване и  отчитат спад в приходите от продажби между 20% и 29,9%.  Тук искаме да подчертаем, че е необходимо също да бъде отчетен фактът, че разходите за горива, газ и електроенергия  се увеличават  с рекордни темпове.

Същевременно, възникват различни допълнителните разходи, свързани с противоепидемичните мерки – закупуване на дезинфектанти, маски, ръкавици и предпазни облекла. Всички тези допълнителни разходи допълнително намаляват финансовите показатели на фирмите от туристическия бранш. Свиването на приходите и увеличаването на разходите са толкова значителни, че работодателите отново ще бъдат принудени да предприемат съкращения на персонал. В допълнение, тази несигурност на доходите и заетостта в бранша, продължаваща вече година и половина, принуди много от квалифицираните кадри в туризма да се насочат към преквалификация и избор на друга професия. За пример – в момента наблюдаваме дори сериозен спад в интереса към получаване на образование за работа в туризма.

Според нас, всички тези изложени обстоятелства ще провокират сериозна липса на кадри, а това е в еднаква степен притеснително както за работодателите, така и за работниците.

Нашето становище е, че туристическият бранш трябва да се справи с тези проблеми с бързи и адекватни действия, да отговори адекватно на новите тенденции, породени от пандемията, за да може да продължи да се развива като неразделна и важна част от националната икономика.

Нашите предложения са:

1. Създаване на свободни от зони обекти – спазването на противоепидемичните условия е от първостепенна важност за туристите. Ние трябва да признаем вече направеното от хотелите и ресторантите в областта на противоепидемичните мерки и да валидираме специален Сертификат за сигурни обекти, където държавата ще гарантира, че туристите могат да почиват безопасно.
2. Осигуряване на държавна подкрепа за въвеждане на дигиталните технологии в туристическото обслужване. Това ще гарантира осигуряване на по-висока степен на безопасност и избягване на струпването на туристи, ще даде възможност за предлагане на услуги, които елиминират нуждата от докосване на общи повърхности – например безконтактни плащания.
3. Договаряне между застрахователните дружества и представителите на туристическия бранш за по-гъвкави условия за разплащане – в настоящата динамично променящата се обстановка е от особена важност туристическият бранш да може да гарантира на ползвателите си, че те няма да загубят парите си по вече направени резервации или за предплатени услуги.

Туристическият бранш има нужда от подкрепа от държавата, за да успее:

1. Да осигури устойчиви, местни работни места – постоянна заетост, привличане на хората от района за работа в туристическите обекти, добри доходи и заплати;
2. Да преодолее сезонността в предлагането на туристическите услуги;
3. Да популяризира местните предприятия и производители;
4. Да популяризира българския балнеоложки и спа туризъм;
5. Да продължи да действа единната данъчна ставка от 9% за туристическите услуги и в следващата 2022 г.

В допълнение, туристическият бранш не може да има устойчиво и възходящо развитие, към каквото всички ние се стремим, без да бъде проведено преструктуриране на изградената през последните 30 години материално-техническа база. Разбира се, проблемите с презастрояването са много отдавна, но според нас е необходимо, като отговорни организации, сега да се възползваме от тези прекъсвания на дейността и да преосмислим профила, количеството и качеството на туристическите услуги, които ще развиваме и предлагаме.

Ние предлагаме по области, или по обособени туристически региони, да бъдат създадени експертни групи, които в кратки срокове да анализират моментното състояние – от позицията на ресурси и на вече съществуващата материално-техническа база, като същевременно предложат прогнозен капацитет и видове услуги, които да се предлагат. Нашето предложение не е да се размие проблемът чрез експертни обсъждания, напротив, оценката на експертите ще трябва да бъда изготвена в кратък срок и тя по-късно да бъде база при обсъждането на плановете за месно развитие, за срещи на представителите на туристическия бранш и т.н. Тази оценка следва да отчете наблюдаваните нови тенденции, като нарастване на вътрешния туризъм, намаленото ползване на въздушен транспорт, спада в корпоративните пътувания. Същевременно, е необходимо да се обърне специално внимание на иновациите, които променят дейността в туризма и позволяват по-голяма  персонализация на услугите и съобразяване с личните предпочитания на ползвателите.

Само след ясна преценка какви услуги ще предлагаме и какъв точно капацитет ще успеем да запазим след пандемията, бихме могли да имаме конкретна визия с какви кадри ще го постигнем.

В заключение, ние предлагаме в краткосрочен план отрасъл туризъм да получи целева подкрепа от държавата, а в дългосрочен – да поставим началото на отдавна отлагания разговор за профила и капацитета на българския туризъм.