Ние, присъстващите работници на мирния протестен митинг изразяваме нашите искания:

1. Да се отмени обявената концесия на терминал „Изток 2“, включващ терминал „Насипни товари“ и терминал 2А.

2. Поддържаме първия вариант на МТИТиС от 19.03.2010г., обявен в гр. Бургас пред медиите, да се отдаде на концесия само т-л 2А или цялото пристанище.

3. Да се разработи социална програма, съвместно с представители на работниците и служителите съгласно КТ и Закона за концесиите.

4. Да се изготви анализ от дирекция „Концесии“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в който да се сравни броят на работещите и данъците, които са плащани към държавата,
от времето преди да е концесионирано дадено пристанище и към този момент, след като е концесионирано.

Сигурно ще се окаже, че резултатът не е в полза на държавата. Към този момент Пристанище Бургас ЕАД обслужва кредитната вноска, която е около 5 млн.лв. и плаща данъци върху осигуровки на работниците около 4 млн.лв. годишно, освен другите данъчни задължения към държавата.
Работниците запомниха култовата фраза на представители на Министерството на транспорта „Концесия – да, но не на всяка цена“. Обявената сега цена не си струва риска за сриването на пристанище с национално значение. Икономиката на държавата движи работата в пристанищата.

Има ли нужда Бюрото по труда от още 800 безработни или банките от необслужвани ипотечни и потребителски кредити?
Трябва ли бюджетът на Р България да се лиши от 4 млн. данъци на 1000 работника?
Кой иска да попречи на започналото стабилизиране на Пристанище Бургас?
Защо държавата иска на всяка цена да раздържави пристанище със стогодишна история?
Ние ще браним до край работните си места! Няма какво повече да губим!
Готови сме на всяка цена да не допуснем в никакъв случай така обявената концесия да стане факт.
Чувстваме се измамени, излъгани от Министерство на транспорта и държавата, защото не спазиха джентълментското си обещание.

КОНЦЕСИЯ – ДА , НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!
НЯМА ДА ДОПУСНЕМ НАШЕТО ПРИСТАНИЩЕ ДА СЕ РАЗПРОДАДЕ ЗА СТОТИНКИ. ЯВНО ТОВА Е ЦЕЛТА НА НЯКОГО.
ГОТОВИ СМЕ НА ВСИЧКО, ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЯМА КАКВО ДА ГУБИМ.
НЕ ИСКАМЕ НИЩО В ПОВЕЧЕ, НО НЕ ДАВАМЕ И ТОВА КОЕТО ИМАМЕ.