Бюджет 2026 е бюджет на инерцията. В него можеха да бъдат решени някои въпроси, без кой знае какви усилия, но това не се случва. Има в него и парадокси, като например това говорене, което тук шестваше по едно време за заплатите на работещите в здравеопазването, всякакви видове медицински специалисти, което ще „решим“ като увеличим парите по клиничните пътеки – което е абсурд, защото в нито една клинична пътека не пише колко пари в нея има за труд. Изобщо, ако погледнем глобално на този въпрос, системата на финансиране на здравеопазването почти го е убила, още не го е довършила докрай, защото има много тежка инерция от предишни години, но нещата вървят натам.

Увеличените осигурителни вноски по някакъв начин ще бъдат компенсирани с увеличение на заплатите от страна на работодателите. Обратното обаче – някои го наричат увеличение на пенсионната вноска, от моя гледна точка, е различно – това е плахо възстановяване на нивата, които съществуваха преди много години. Пенсионното осигуряване и въобще държавното обществено осигуряване беше лишено от ¼ от собствените си приходи, изпадна в тежка зависимост от бюджета чрез намаляване на осигурителните вноски. Първият път – когато се създаде Здравната каса – пари от пенсии отидоха за здраве, т.е от единия джоб в другия. После насърчавахме бизнеса и около ¼ от тези средства заминаха. Ще припомня един факт – към 2000 г. преди да започне погромът върху ДОО, той имаше собствен резерв в размер на едно плащане на пенсии, а сега половината му бюджет почти е дефицитен. Това можеше да бъде направено по съвсем друг начин. Можеше пенсионната вноска да се увеличава с две десети от пункта в рамките на 5-6-10 години, по същия начин, по който се увеличава пенсионната възраст и никой нямаше да го усети и нямаше да е драма, с един ред в закона, но кой съм аз да давам акъл на политиците.

Хубавото и позитивното в бюджета е, че сериозни изоставания, ще бъдат наваксани. Следващият въпрос е откъде. Целият този разговор отсъства.

Обезщетенията за безработица остават на същото ниво. За майчинството се направиха някои крехки стъпки, но всякакви други обезщетения остават на нивата, каквито бяха досега. Има твърде много проблеми в историята със социалното подпомагане и грижата за хора в неравностойно положение.

Беше пропусната още една възможност да бъдат поправени аномалиите в заплащането на поредица категории от служещите в администрацията. Имаше някакви закани за извършване на функционален анализ на министерства и агенции – нещо, което не е стигнало доникъде. Има анализ на МС относно дисбалансите в заплащането в държавната администрация, където бяха установили, че за една и съща длъжност разминаванията в заплащането стигат до 5 пъти. Трябва изначално да се промени системата на заплащане в държавната администрация. Има администрации, в които нещата са много тежко объркани и възможността това нещо да бъде поправено, беше пропусната.

Въпросите с неравенството и „плащането под масата“ са основни проблеми.

Този бюджет трябва да се направи наново, за да го подкрепим. Но тогава няма да го подкрепят работодателите. Сега сме в парадоксална ситуация – и ние, и работодателите от своя гледна точка – няма много припокривания по нашите основни възгледи, но не харасваме бюджета.

На предишното НСТС не влязоха работодателите – уважавам аргументите им. На това НСТС в четвъртък може да не влезем ние. Работодателите бяха приети в една съседна на вас сграда, изложиха си възгледите, пък нас никой не се сети да ни попита какво мислим по този въпрос. Въпреки това, утре в 11 ч. и ние ще минем  оттам да си споделим възгледите, аз и колегата Пламен Димитров. Поканени сме, пък после ще видим какво ще излезе от цялата тази работа. Никак не съм оптимист.

Вижте какво още каза в предаването „Лице в лице“ Димитър Манолов ТУК.

Източник: BTV