За съжаление, общовалидно правило в икономиката е, че цените растат по-бързо от заплатите. Дали заплатите ще успеят да ги настигнат е също хубав въпрос, на който ще търсим отговор.

Имаме сериозни проблеми заради доходите в здравеопазването. Свидетели сме и на тежка война срещу администрацията, където има системни проблеми. Тези, които се нахвърлят върху администрацията, имат предвид тази част от нея, която и ние не харесваме – тези, които популярно биват наричани калинки. Там със сигурност трябва да се направи нещо и трябва изцяло да бъде написана методиката, по която се определят заплатите, защото сегашната методика дава възможност именно за това около 10% от работещите в администрацията да получават заплати, сравними, а понякога и по-големи с ръководителите в администрацията и министрите. Това е нещо, което и ние не харесваме.

Огромната част от минималните пенсии в България не са покрити с осигурителен принос и по същество те биват финансирани от другите пенсии. Разбира се, че с минимална пенсия не може да се живее, което означава, че нещо е сбъркано. Това, което ние от КТ „Подкрепа“ предлагаме е пенсиите да се определят върху осигурителния принос, а разликата между това, което ще се получи при това изчисление и потребността човек да покрие нуждите си, да се компенсира през системата за социално подпомагане. Тогава ще бъде честно. Защото това, за което говорех, води до този дефицит, заради който се нахвърлят и върху пенсионната система. Мен ме е страх, че ако започнем да говорим за пенсии акцентът ще е някъде на друго място и накрая може да стигнем до бой.

Средната работна заплата всъщност не мери нищо, но за съжаление е легитимен измерител около който се въртим. Това е една от причините да предоговаряме механизма, по който се определя МРЗ, която сега е във функция от средната. Аз лично не харесвам този измерител. По-близо до истината е медианната работна заплата, която премахва най-високите и най-ниските стойности и дава някакъв резултат, който е по-близък до действителността. Ако погледнем какво показва средната работна заплата за София – някой ще каже леле тези как живеят, но това не е вярно. Всички големи български предприятия се намират в София, като например Лукойл. Има още един феномен, който влияе върху средната работна заплата, той е свързан с максималния осигурителен доход. Съществува възможността печалби да бъдат отчитани като заплати, защото минималният осигурителен доход сваля много ниско долу размера, върху който се облага тази сума и тогава излиза повече на печалба тези, които имат тази потребност да отчитат печалбите си като заплати. И се виждат заплати от по милион и двеста-триста месечно, което не е точно заплата и сериозно влияе на тези статистики. И те са отново в София.

Със сигурност има недостиг на работници. От друга страна, има прекалено много хора в България, които нито работят, нито учат. Те не са безработни. Безработен е този човек, който има квалификация, за да работи, човек, който е работил някога, човек, който си търси работа, човек, който е готов да приеме предложена му работа. Това са четирите елемента, който определят дефиницията на безработния човек според МОТ. Знаем, че има твърде много хора в България, които са извън тези четири фактора, които не упражняват трудова дейност и дори не си търсят работа. Притеснявам се, че това явление тепърва ще се засилва, защото образователната система е в изключително тежка криза, и тя в огромна степен произвежда това, за което говорим. И внасяме работници отвън, което е изключително опасно нещо, като в последната година-две темповете сериозно се увеличиха.

Съгласно конвенция 131 на МОТ, която България скоро ратифицира, би трябвало това нещо да го решим ние с работодателите. Но над 30 години не стигаме до резултат, Въпреки, че този път в рамките на тези преговори, които водим помежду си за определяне на механизма, по който се определя МРЗ, ние постигнахме напредък, какъвто не сме имали от 30 години насам. И напредъкът се дължи на директивата на ЕС, която ни задължава да го направим. Умерен песимист съм, не краен, че днес ще се разберем на срещата. Ние сме опрели до това как ще се измерва адекватността на МРЗ, съгласно същата тази директива, която казва в някакъв срок – ние сме се разбрали да е три години, ще трябва по някакъв начин да определим как това, което сме свършили досега работи.

Цялото участие на Димитър Манолов в „Добро утро, Европа“ може да гледате ТУК.

Източник: Euronews Bulgaria