Бяхме и ние на тази среща. И там основно разговорите се водеха между работодателите и държавата. Имаше и зам.-министър на финансите. На мен ми се стори, че по-скоро се разбраха, но имаха помежду си различия. Представителите на електроинтензивните индустрии и тези на всички останали, особено на малките и средните предприятия, защото със сигурност тези две катергории не са третирани по един и същи начин. Останах с впечатлението, че се разбраха, че всичко, което се каза там, удовлетворява страните. За мен важното беше да не пострадат битовите потребители, и да са във възможност държавните фондове да подпомагат енергийно бедните, каквито уверения получихме там. 

Не чухме нищо, за което да не бяхме чували във връзка с бюджета за 2027. Интересен беше този подход за представяне на бюджета. Това получи критики, които искрено не ги разбирам, защото УНСС е Алма матер на икономическата наука в България. Не се сещам за по-подходящо място. Но не чухме нищо ново. Има плахи стъпки напред в овладяването на ситуацията. 

Това е истински абсурд. Ако ще ползваме такива термини, това трябва да е приватизация. Тези средства не са частни на компанията, а са частни на лицата, чиито са там, и те се връщат при лицата по друг начин с много по-голяма полза. Самият факт, че беше позволено на лицата да прехвърлят по свое желание средства си от частните пенсионни фондове в НОИ, значи, че този механизъм си работи и ние сме приели, че това са средства на осигурените лица, които работят за тях. Когато тези средства се прехвърлят в държавната осигурителна система, ще се увеличат плащанията към тези лица по всякакъв ред, ще се увеличат бъдещите им пенсии, които сега са намалени за сметка на участието им в частните пенсионни фондове. Не твърдя, че това е непременно най-добре, а казвам какво ще стане.

Първият и вторият стълб не би трябвало да имат нищо общо помежду си. За съжаление, те са създадени така, че са свързани. Този разговор в един момент става неизбежен. Частните пенсионни фондове съществуват за сметка на общата вноска, която хората плащат в държавното обществено осигуряване.Това беше едно огромно безумие на Световната банка от 90-те години. Тя направи този експеримент в няколко държави от нашия регион, единствено и само, с идеята пенсионната система някой ден да се окаже приватизирана. Направиха го първо в Полша, после в Унгария, България беше третата страна.

Разговорът за частните пенсионни фондове трябва да бъде технически, а не идеологически. Непременно трябва чудовищните такси, които се събират от осигурените лица, без никакви услуги да им бъдат предоставени от пенсионните фондове, да бъдат променени. Когато дойде момент осигурените лица да използват тези средства, те нямат право да решават как. Когато имаш над определен размер, те ти казват: „Ние ще изплащаме пожизнена пенсия“. Защо? Но средствата са мои! Аз мога да поискам с тях да си направя бизнес. Част от тези средства ще останат и след като човек си отиде. Те казват, че се наследяват. А тези, които нямат наследници?! Този въпрос е много голям.

Вторият пенсионен стълб не трябва да е такъв, какъвто е създаден тук. Навсякъде по света са т.нар. корпоративни пенсионни планове. Предприятие или група от предприятия заделят за хората, които работят в тях, за бъдещите им пенсии. Но е за сметка на допълнителна вноска, а не тази обща, която се прави за държавното обществено осигуряване да бъде разпределяна на две. 

Най-старият частен пенсионен фонд, за когото аз знам съществува от 1815 г. Там средната доходност за един 40-годишен период е около 2%, над инфлацията обаче. Докато тук начинът, по който се управляват нашите средства в частните фондове, той дори не догонва инфлацията.

Аз не мога да оглавявам протести на политицията дотолкова, доколкото на тях по закон им е забранено – на част от работещите в МВР със закон им е забранено да членуват при нас. Но, ако те протестират е твърде вероятно да сме заедно по някакъв начин. Като цяло тази политика по доходите, за която се говори, е нещо, което ние не харесваме. В „Подкрепа“ сме събрали 32 хиляди подписа за това да бъде възстановено доплащането за професионален опит и стаж на държавните служители – т.нар. „класове“. Ще поставим този въпрос на дневен ред“.

 

Цялото интервю на Диана Янкулова с Димитър Манолов за „Неделя 150“ може да чуете в звуковия файл ТУК.

Източник: БНР