Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа Делегати,
Живеем във времена на глобална промяна, засягаща всеки работещ в ЕС и в света. Участваме, пряко или не, с действия или бездействия, в общата картина на случващото се – изострящо се политическо и икономическо противопоставяне, пандемии, военни конфликти, прекъсване на вериги на доставки, изкуствен недостиг на ресурси и рязко увеличаване на цените на основни суровини.
Резултатът е нисък икономически ръст, стагфлация, съкращаване на работни места и закриване на предприятия, рязко поскъпване на енергийните ресурси и последващо увеличаване на цените на стоки и услуги, бавен темп за компенсиране на доходите на работещите и нарастване на дела на хората в бедност и социално изключване, ръст на работещите бедни, задълбочаваща се демографска криза.
В същото време подоходните неравенства растат, богатите стават все по-богати, а бедните – още по-бедни.
Една от причините за подоходните неравенства в България е съществуващата данъчна и осигурителна системи. Отчитаме все по-голямо отваряне на разликата между високите и ниските доходите.
Изправени сме пред все по-големи предизвикателства.
Нужна е адекватна на съвременните условия промяна на водените политики, за да се гарантира мира, овладяване цените на енергийните ресурси, устойчивостта на икономиката и работните места, както и гарантиране на адекватните доходи и социалните защити, тъй като България продължава да бъде страната с най-високия дял на хората в риск от бедност и социално изключване и с най-високия процент на работещи бедни.
Затова синдикатите в България настояваме Правителството да бъде по-решително по прилагането на мерки за подобряването на благосъстоянието на хората, качеството на работните места и заплащането на труда.
През последната година под натиска на протести и чрез активен социален диалог бяха частично актуализирани заплатите на работещите, за да се компенсира високата инфлация.
За съжаление, дълги и безрезултатни са дебатите между синдикатите и работодателите в България по отношение на пълното транспониране на Директивата за адекватните работни заплати на ЕС и най-вече по въпросите за механизма за определяне на МРЗ и начините за разширяване обхвата на КТД.
Без резултат е и дългогодишното искане на синдикатите в България за изравняване на правата на държавните служители и работещите по трудово правоотношение.
В България нараства броя на работещите през цифрови трудови платформи и сме в процес на транспониране на Директивата за платформените работници на ЕС.
Липсата на стратегия за осигуряване на нов тип заетост вследствие от навлизането на ИИ е сериозно предизвикателство за България. Позицията на синдикатите е, че ИИ трябва да подпомага работещите, а не да е заплаха за тях.
Не на последно място е демографската криза и прегряването на работното място. Застаряващото население показва, че утре няма да има ресурс за заместване на работниците и специалистите. Днес решението е трудовата миграция, но това решение е временно и несигурно. То поражда и други социално-икономически изпитания, които могат и създават различни по характер социални напрежения, включително и чрез дъмпинг на трудовите възнаграждения.
Стресът на работното място, честата смяна на работното място, лошите условията на труд и на неустойчив социален модел на живот извън работното място създават временни или трайни увреждания на психиката и здравето на човека и влошават обществените отношения, създават негативни нагласи и водят до морален упадък.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа Делегати,
Във времена на чести кризи и изпитания ние, социалните партньори, сме длъжни да търсим пътя за нормализиране и постигане на баланс в обществените отношения.
Пътят е един!
Повишаване на ролята на социалния диалог и провеждане на ефективни действия за защита на правата на работещите.
Правото на достоен труд и достоен живот, е наше човешко право! Защото ние – работещите създаваме, поддържаме и развиваме живота и всичко свързано с него и МОТ е точното място, където могат спешно да се предприемат действия от съществено значение за провеждане и отстояване на политики на равнище конкретна държава.
