В края на 2011 г. г-н Хуан Сомавия – дългогодишен генерален директор на Международната организация на труда (МОТ), обяви напускането си през 2012 г.
Като ръководител на МОТ, през 1999 г. той представи програмата Достоен труд, целяща да обедини услията на МОТ в определена посока, адаптирайки ги към нуждите и тенденциите на 21-ви век. Дванадесет години по-късно, концепцията „достоен труд“ е твърдо залегнала в основата на всички световни дебати и е една от целите на всяка национална политика. Тя се включва в множество документи на европейските институции, както и във форумите за определяне на националните политики и в тези на Г-20. Концепцията за Достоен труд е предмет на много академични изследвания и дебати. Този принцип е заложен вече в няколко от конвенциите и декларациите на МОТ, а международното синдикално движение дори въведе Деня за Достоен Труд, на който да се заявяват правата на работниците. „Достойният труд“ се среща толкова често в документите на МОТ, че някои циници често казват: „достойният труд винаги е отговорът, който ни се дава, независимо какъв въпрос задаваме!“
Дали понятието достоен труд ще продължи да бъде толкова активно налагано след напускането на генералния директор, който въведе термина така успешно? Следващият въпрос, който си задаваме е и дали трябва да продължи да бъде толкова активно налаган този термин? Отговор на този въпрос все още не може да бъде даден. Той зависи от разбирането по отношение на това какво означава за достоен труд и как трябва да се развива.
Въпреки прекалено общото значение на идеята за достойни условия на труд, тя не е тривиална. В нея се подчертава значителното място, което заетостта, независимостта и достойнството заемат в живота на хората. Той третира еднакво всички работещи и подчертава ролята на заетостта и работното място източници за създаване на основни ценности, отхвърляне на идеологически и на класови понятия като предприемачеството, при което богатите хора изтъкват своята работа като превъзхождаща останалите и по този начин обезценяват приноса на учителите, зидарите,лекарите, берачите, дизайнерите и на всички тези, които работейки се грижат за благосъстоянието им и им осигуряват различни услуги. Достойният труд обхваща милиони работещи и извън формалната икономика и настоява за осигуряване на достойни условия на живот за всички работещи хора, както и за тези, които към момента нямат или не могат да си намерят адекватна работа. Включва концепцията за правата на работниците и служителите, социалното осигуряване, качеството на заетостта и колективно представляване на работниците и служителите.
Началната неяснота на понятието може да бъде обяснена посредством три различни направления. На първо място – разработването на цялостна концепция отнема определено оперативно време. Второ, трябва да бъде разработена чрез широк разпростиращ процес. И накрая, в късната част на деветдесетте години се отчете драстичен прилив на неолиберализъм, при който всякака проява на скептицизъм към свободната търговия,свободните пазари и добродетелите на предприемачеството бе заклеймена като „губене на време“ или като старомодна.
Каквито и да са били причините, няма съмнение, че МОТ приоритизира насърчаването на достойния труд на политическата арена, но недооцени до определена степен разработването на конкретни политики за насърчаване на своята визия. Ако искаме тази концепция да оцелее, „Достоен труд 2.0“ трябва да достави поправи този пропуск.
Настъпиха нови времена и ситуацията се промени! Неограниченото предприемачество разруши икономиките ни, глобалните свободни капиталови пазари вече не са решение, а проблем и казусът Wall Street за пореден път показа на хората, че живеят в условията на система, която изисква 99% от населението да полага определен труд, за да направи останалия 1% по-богат.
Налагането на контрол над финансовите пазари, изграждането на справедлива система за търговия, възстановяване на държавния капацитет за данъчно облагане, осигуряването на качествени обществени услуги, както и ограничаването на социално-вредните форми на пазарна мощ и конкуренция, трябва да бъдат ключови елементи в процеса на възстановяване на демократичното управление.
Демокрация би могла да оцелее само, ако избираните управляващи са в състояние да вземат политически решения, без да просто да ги подчиняват на Дарвиновата теория за световната надпревара на човечеството. Вместо да подобряват да налагането на демократичен контрол над пазарите, напоследък европейските лидери изглеждат по-скоро водени от тях и явно не виждат никаква друга алтернатива, освен да принуждават гръцкият министър-председател да се откаже от идеята си да даде на народа си възможност сам да решава съдбата на своята държава чрез провеждане на демократичен референдум. Ако „наистина няма друга алтернатива“, то тогава какъв е смисълът да гласуваме изобщо? Не пазарните сили, а хората трябва да определят политиките и решенията на правителството. Това от своя страна изисква глобална регулаторна рамка, ограничаваща капиталовата свобода и подкрепяща устойчивото развитие,социалната справедливост и по-голямото равенство, зачитането и укрепването на политическо пространство за демократично вземане на решения на национално равнище. Международните трудови стандарти (МТД), които насочени към задоволяване на нуждите на всички трудещи се и които осигуряват един минимален праг за гарантиране на основните социални и трудови права, е най-важният принос на МОТ към този момент.
Последните дискусии по отношение на основните трудови стандарти, по начина по който са определени в Декларацията за основните принципи и права на работното място от 1998 г., предоставят по-широка видимост и поставят в по-добра позиция въпроса за човешките права в борбата за премахване на детския, принудителния труд, дискриминацията, правото на свободно сдружаване и колективно договаряне. Но неолиберализмът в комбинация с основните трудови стандарти далеч не успя да постигне всички от първоначалните стремежи на МОТ – трудовите стандарти да гарантират минимални нива на закрила в международен план с цел да се подкрепят усилията на националните синдикални движения и на обществата за постигнане на по-високо заплащане, по-кратко работно време, по-голяма сигурност на работното място, пълна заетост, индустриална демокрация и равенство.
До ден днешен съществуващата рамка за приемане на трудови стандарти, за ратификациране, изпълнение и надзор не постигна очакваните резултати. Би трябвало да стартира активна открита дискусия на тема как да се справим с настоящия международен механизъм за прилагане и примане на трудови стандарти, който има сериозни заблежки по отношение на своята ефективност: всички правителства ще спечелят и ще подобрят ситуацията си, ако се съгласят да сътрудничат, но всяка държава се опасява, че ще изпадне в конкурентно неизгодно положение, ако започне да ратифицира първа.
Вече в продължение на десетилетия МОТ твърди, че подобед страх е неоправдан, че стандартите само биха спомогнали да се гарантира социалния мир и да се понижат информационните и финансово транзакционните разходи в обществата. Трудовите стандарти допринасят за динамичната икономическа ефективност. Нарушаването правата на работниците и служителите по никакъв начин не води до по-добра търговска дейност. Както твърди МОТ и както доказва вече натрупания опит от държавите, трудовите стандарти представляват печеливш инструменти за всички страни.
Въпреки доказателствата за положителното или в най-лошия случай неутрално икономическо въздействие на едни добре проектирани трудови стандарти, към момента МОТ не е успяла да постигне широката ратификация на своите конвенции. Основната причина за това е, че трудовите стандарти от една страна не са подлагани на оспорване, поради цялостната им икономическа резултатност, но не са ратифицирани от всички, поради страха от потенциала им да предоставят по-голяма власт и сила в ръцете на работещите хора.
Трудовите стандарти допринасят за социалната справедливост, равенството и индустриалната демокрация, като предоставят основна сигурност на доходите и на достъпа и осигуряването на социални услуги за всички. Те ограничават и контролират безразсъдните и безотговорни работодатели и ги лишават от удоволствието на неограничена власт по отношение на своите подчинени. Променят баланса на силите в обществата и неизбежно има засегнати от този процес.
Един смислен дебат за бъдещето на стандартите не би могъл да се ограничи само до основните човешки права и до икономическата ефективност. Необходимо е предварително да се определи каква е регулацията на пазара на труда по отношение на: изграждане на приобщаващи и демократични общества посредством оказване на противодействие на икономическата мощ на капитала чрез законови, трудови права и овластяване на работещите хора. С цел осъществяване на тази цел, основните трудови стандарти трябва да бъдат допълнени от някои допълнителни и създаващи позитивна среда права – минимална работна заплата, работно време, закрила на майчинството и социалното осигуряване.
МОТ не лансира достатъчно дебата и въпросите, свързани с бъдещето с налагането на трудовите стандарти. Не осигурява достатъчно иновативни идеи, посредством които да се гарантира, че целта на трудовите стандарти се изпълнява изцяло. Поддържането на съществуващите надзорни механизми е от голямо значение, но определено не е достатъчно. Ето някои прости стъпки за подобряване на ефективността:
 Задължително провеждане на редовни публични изслушвания в не-ратифициралите все още Конвенциите на МОТ държави с парламентаристи от вече ратифициралите страни с цел насърчаване процеса на ратификация;
 Консолидация и модернизация на съществуващите трудови стандарти без да се подкопават съществуващото равнище на закрила;
 Финансови глоби за правителства, които не се занимават с въпроса за ратификацията или прилагането на Конвенциите;
 Глобален фонд, който да подпонага финансово правителствата, вече ратифицирали и прилагащи трудови стандарти;
 Да сеизвърши оценка и анализ на политическите съвети на други международни организации и на правителствени политики, които са в разрез с целта за социална справедливост, по начина по който е определена в трудовите стандарти;
 Периодично измерване на равнищата на Достоен труд и осигуряване на международно сравними данни за държавите, отчели напредък в равнищата на социална закрила и в областта на трудовите права;
 Насърчаване на страните, приели и вече прилагащи международно договорен пакет трудови стандарти.
Пазарите трябва да бъдат контролирани и подходящо регулирани, защото в противен случай те ще започнат да ни управляват. Необходимостта от международни правила и гаранции става все по-ясна от всякога. Да се осъзнае величината и потенциала на международните трудови стандарти е една предизвикателна задача, пред която е поставена концепцията Достоен труд 2.0. Всичко това изисква ефективните универсални правила и стандарти да се превърнат в реалност!