Международният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов заяви по време на откриването на двудневната международна конференция на тема „Синдикални политики във време на несигурност и промени: За достойна заетост в страните-кандидатки за членство в ЕС“, организирана от КТ „Подкрепа“:
Няколко месеца след европейските избори през юни 2024 г., на подобен наш форум, коментирахме, че Европа е на кръстопът. Това беше и период преди едни други важни избори, резултатите, от които се оказаха изключително преобръщащи за съвременната история – става въпрос за изборите в САЩ. И ако тогава си задавахме този въпрос, че Европа е на кръсотпът, сега си задаваме друг въпрос – Накъде и как ЕС ще върви напред. Защото никога досега от своето създаване ЕС не е бил изправен пред толкова много и пред толкова тежки предизвикателства, на които трябва да се даде отговор доста спешно.
Започвам с предизвикателството от геополитическо естество. Ясно е, че светът рязко зави в друга посока – от глобализъм, от неолиберализъм се насочи към национализъм, към протекционизъм, към тарифни войни. Наблюдаваме разместване на пластове, появата на нов потенциален световен хегемон, преконфигуриране на съюзи, на оси на влияние, или както много политолози казват – нов световен ред, в който изведнъж Европа се оказа доста сама и под много серозен натиск. Имам предвид първо икономически натиск. За съжаление, Европа губи както дела си в световния търговски обмен, така и дела си в световното промишлено производство. От началото на тази година все по-активно се говори, че трябва да се повиши конкурентоспособността. От пролетта сериозно се заговори за т.нар. симплификация – опростяване на регулациите. Преди няколко седмици излезе и т.нар. пакет от мерки „Омнибус“, който доста разтревожи европейското синдикално движение, защото тази симплификация в много аспекти граничи с дерегулацията, с това доста социални постижения да бъдат поставени под въпрос. Тук трябва да маркираме и климатичните опасности, които дебнат. Пред нас стои и предизвикателството, свързано с дигитализацията, с новите форми на труд, които навлизат, с изкуствения интелект.
Но това, което най-много ни тревожи като синдикалисти е европейският социален модел и как той ще продължи да съществува. Десетилетия наред ЕС олицетворяваше формулата, че икономическият прогрес върви ръка за ръка със социалния прогрес. За съжаление, Европа навлезе в период на икономически регрес. Най-голямата европейска икономика – германската – трета поредна година е в рецесия. Другата страна, която формира т.нар. мотор на ЕС – Франция – навлиза във все по-тежка политическа криза и нестабилност. Всичко това за Европа е съпроводено с тежки демографски процеси, със застаряване, с много болезнени пенсионни реформи, които вече се осъществяват.
Друга опасност, която все повече тегне в Европа е все по-тежкото задлъжняване. Най-големите страни-членки на ЕС ще имат над 100% задлъжняване по отношение на БВП. Ако към това прибавим и тенденцията към милитаризиране на бюджетите, към това тепърва да се отделят 5% от бюджетите за военни нужди, наистина предизвикателствата стават огромни.
И това ни кара да си зададем основия въпрос – кой трябва да бъде пътят, по който да поеме Европа занапред. Защото в рамките на един век нашият континент преживя две войни – наричат се световни, но протекоха основно на нашия континент. Последвани от Студена война, разведряване, а много анализатори споделят, че вече навлизаме в т.нар. Топла война, което е изключително опасно. Тези процеси в Европа са съпроводени от безпрецедентна концентрация на власт по света. И вече 75% от световното население, или 6 млрд. души, живеят под авторитарни режими с формална демокрация. И в тези страни има сериозна маргинализация на традиционните политически партии и деструкция на политическото пространство. Виждаме един много сложен пъзел, по който ЕС трябва да се опита да подреди и да направи така, че 27-те страни-членки, голяма част, от които са политически неустойчиви и с фрагментирано политическо пространство – да съумее да върви напред.
Защитата на социалната държава минава задължително през защитата на демократичния ред. Защото без демокрация, няма справедливо и трайно социално въздействие в обществото. Дебатите ни по време на този форум ще засегнат как се отразява бързо променящата се геополитическа ситуация на приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС. Това е ключово важен регион за Европа, за който европейските институции все по-ясно осъзнават спешността от бързото му и успешно интегриране. В момента живеем в най-дългия период от историята на ЕС без разширяване. Последната държава, приета за членка, беше Хърватия през 2013 г. Амбицията на настоящата Комисия, е до края на мандата й -2030 г. – да могат да бъдат приети и други страни, именно от Западните Балкани. Като дори според някои информации от Брюксел, до края на настоящата година ще бъде дадена индикация, т.е. конкретен календар кои биха били първите държави и в какъв хоризонт биха били приети в ЕС.
Доц. Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“:
Ние всички живеем във времена, в които промените настъпват много бързо. Толкова бързо, че дори институциите и обществата трудно могат да се адаптират. Несигурността в заетостта, цифровите технологии, нарастването на технологичните трансформации, както и големият бич за Европа – демографският срив и миграцията, поставят под натиск не само икономиките на страните от ЕС, но и социалните им системи. В този контекст може да се каже, че синдикатите имат уникална роля, защото те могат да бъдат гласът на стабилността и пазителите на човешкото достойнство. Те са и гарантът за социалния баланс в държавите от ЕС.
Всички ние знаем, че държавите от Западните Балкани в момента преминават през един труден, но същевременно необратим път, който е насочен към икономическо, но и като цяло към институционално сближаване – изграждане на култура, на социален диалог. Ние от КТ „Подкрепа“ вярваме, че европейското членство е не само геополитически избор, а представлява и сериозен социален ангажимент, който е насочен към справедливи доходи, безопасни и здравословни условия на труд и към достоен живот. През следващите два дни, по време на тази конференция, ще търсим отговори на въпроси, които засягат бъдещето на труда, не само в нашия регион, а като цяло – как ние всички да се справим и да създадем условия, така че да подготвим нашите пазари на труда и нашето население да бъде готово за настъпващите промени. Как да доизградим институциите, които не просто да администрират, а да подкрепят развитието на работещите хора.
В трудните времена, в които живеем синдикатите трябва да бъдат не само реактивна сила, а трябва да бъдат активен фактор за промяна на визиите и стратегиите, за създаването на нови идеи, партньорства, включително и на нови политики. Убеден съм, че солидарността ще бъде най-сигурният инструмент за демократична Европа.
Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта:
Конференцията, с нейната тема, е навременна, точно в целта, тъй като в момента ситуацията в Европа и в света е доста несигурна, доста динамична и ние трябва да бъдем подготвени поне с няколко сценария, които да приложим при съответното развитие на ситуацията в глобален мащаб.
В условията на доста глобални предизвикателства и икономически сътресения, демографска криза, дигитална трансформация, зеления преход – въпросът за достойната заетост придобива едно ново измерение. За нас, като агенция, достойната работа не означава просто наличие на работно място. За нас това означава работното място да носи сигурност, справедливо възнаграждение, социална защита и възможност за нормално човешко и достойно съществуване.
Когато много хора днес се чувстват уязвими пред промените, е много важно ние да изградиме трудова среда, която не изключва, а включва. Това обаче не може да стане без съвместни усилия на работодатели, синдикати и държава. В България, както и в голяма част от Европа, имаме редица предизвикателства по темата. Едно от основните е застаряващото население и недостиг на работна сила. Ние, като агенция, сме от водещите институции, които се опитват да подобрят качеството на трудовите ресурси през различен набор от програми, проекти за квалификация и активиране на неактивните, за заетост. В момента основно правим обучения за дигитална компетентност.
Вярвам, че днешната конференция ще доведе до обмен на добри практики и до нови идеи, нови политики, които ще бъдат споделени и ние ще може да почерпим опит. Надявам се, че въпреки кризисната ситуация в целия свят, ще имаме достойна и стабилна заетост на хората, която няма да бъде военноориентирана, надявам се. Благодаря на КТ „Подкрепа“ за партньорството, което през годините ни е доказало, че носи добри резулати. Благодаря и на работодателиге, които са другата страна в този процес.
Смилена Костова, главен секретар на ИСС:
Конфедерация на труда „Подкрепа“ е активен член на ИСС, който с компетентност и ангажираност отстоява правата на трудещите се и защитава социалния диалог като най-добрия механизъм за разрешаване на предизвикателствата на пазара на труда. Вашият принос като социален партньор е съществен за постигането на по-доброто днес на работещите хора. Темите, които поставяте на дневен ред в рамките на конференцията – от пътя към Европейския съюз и значението на социалния диалог, предизвикателствата на застаряващото население, необходимостта от качествено колективно договаряне, са в основата на справедливия и солидарен обществен модел, който всички ние споделяме. Именно чрез открит диалог, сътрудничество и визия за бъдещето можем да отговорим на трансформациите и да гарантираме достойна заетост за всички.
Като консултативен орган, чийто анализи и становища са на вниманието на изпълнителната, законодателната власт и на президента, ИСС работи активно върху най-важните икономически и социални въпроси за България. Такива са визията за устойчив и справедлив пенсионен модел, политиките за доходите и качеството на живот, адаптацията на пазара на труда към дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект, както и много актуалната тема – анализ на ефектите от влизането на страната в еврозоната. В своите становища, анализи и резолюции, Съветът изразява единното мнение на работодатели, синдикати и граждански организации. Доказателство, че консенсусът и взаимното разбиране са възможни, когато целта е общото благо и бъдещето на обществото. България е пример за добър социален диалог и може да бъде ценен партньор със своя опит в последните вече над три десетилетия. До голяма степен законодателството, което касае доходи, жизнено равнище, пазар на труда, претърпява съществени промени след диалога с работодателите и синдикатите. Страната ни може да бъде полезна и по отношение на прилагане на европейското законодателство в социалната сфера. Чрез диалога и взаимното уважение между социалните партньори, дори при различните интереси, които те имат, се намира обща точка и обединение в единна позиция. Вярвам, че именно това е пътят да се гради и устойчива, модерна, конкурентна и справедлива икономика. Такава, каквата поставя хората в центъра на развитието.
Мария Минчева, заместник-председател на УС на БСК:
Това е поредна инициатива на КТ „Подкрепа“ с колегите от Западните Балкани, поздравление за вашите систематични усилия в тази посока, които ние от БСК напълно подкрепяме в смисъл на това, че интеграцията на Западните Балкани е нещо, което допълнително ще даде възможност на държавите в нашия регион да съживят едни връзки, които са на абсурдно ниски нива в момента и ще даде много повече възможности за гражданите и за бизнеса.
Аз съм убеден привърженик на европейския проект. Това е проект, който се е родил след война и е показал, че съюз между две воюващи държави всъщност е възможен, но и е довел до редица постижения и в областта на правата на човека, и в областта на социалната държава, и в областта на икономическото развитие. Най-силният отпор срещу конфликти и войната всъщност е икономическата интеграция и обвързаност на отделните държави. Нашите държави са прекалено малки, за да добруват в състояние, в което са извън някакъв съюз. Колкото повече стъпки се правят в посока на интеграция, толкова по-добре за всички нас като общества и вероятно това би помогнало да загърбим някои различия, които имаме по отношение на миналото и устойчиво да гледаме към бъдещето.
В предприсъеденителния период българските социални партньори бяха много активни, той доведе до една много мащабна промяна в законодателството, специално в Кодекса на труда се учредиха някои органи, които съществуват и до ден днешен. ЕС е една възможност, която всяка държава трябва да използва по най-ефективния начин. Това не освобождава никое правителство от ангажимента му да провежда реформите, които са най-правилните за неговата държава, това не снема отговорността от социалните партньори, които да търсят ефективен, а не формален диалог. Ние искаме чрез диалог да достигаме до решения, които са смислени за цялото ни общество, защото ние сме част от едно общество. Едно съгласие с теза, изказана от г-н Митов, че защитата на социалната държава минава през защитата на демокрацията.
Форумът събира синдикални лидери и експерти от Белгия, Полша, Сърбия, Албания, Австрия, Северна Македония и България, които обсъждат състоянието и предизвикателствата пред социалното партньорство и диалог от гледната точка на организациите на работещите и процесите на разширяване на Европейския съюз.
Програмата на конференцията предвижда ключови презентации от европейски и български синдикални лидери и национални изказвания от всички участващи страни. Тематичен доклад относно „Застаряването на населението и приложението на гъвкави схеми за пенсиониране в Европа“, ще изнесе Славина Спасова – директор на Европейската социална обсерватория, Брюксел. Специална позиция за „Положителният ефект от посредничеството и арбитража за разрешаване на трудовите спорове“, ще изнесе Владимир Бояджиев – директор Националния институт за помирение и арбитраж. В рамките на форума ще се проведе и дискусионен форум на тема „Диалогът е най-добрият механизъм за разрешаване на проблеми“.
Форумът се организира в рамките на Европейския работнически център /EZA/ – една от най-авторитетните организация за обучение на работещи, в която членуват над 70 синдикални организации, обучителни центрове и институти от близо 30 европейски страни, където КТ „Подкрепа“ е пълноправен член от 2010 г.