Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите. За нас суспендираният текст на чл. 244 от КТ трябва да бъде заменен в механизма за изчисляване на МРЗ по начин, по който те няма да загубят своя доход. Именно затова основният критерий, с който ние се съгласихме, е да влезе покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се има предвид издръжката на живот. Това е много важно, защото този показател покрива потребностите на работниците и служителите. Преди една година работодателите говореха, че влизайки в Европа бизнесът ще може да се съживи, ще има инвестиции и очаквания за 1 млрд. лв. повече. А какво се получи? Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето.

Когато влязохме в ЕС България имаше средна МРЗ 92 евро, т.е ние не бяхме на дъното, а бяхме се заровили под дъното. Бяхме на 14% от средната МРЗ за Европейския съюз. Ако не давахме по 10-11%, а както искаха работодателите по 4-5-6%, в момента щяхме да имаме 300 евро МРЗ. И категорично не съм съгласен с г-н Велев, че половин милион българи са мързеливи. Това е обида към българските работници.

В икономическата теория всички знаем, че само около 10% производителността на труда зависи от работника и служителя. Никой от нас не е съгласен, че българските лекари, шофьори, учители, журналисти, работят два пъти и половина по-малко от средното за Европа. Производителността на труда е функция на работодателите. Това са нови технологии, организация, инвестиции, които те не правят, като цяло това е организиране процеса на труда. Кой е виновен за това – работодателят или работникът. Ако аз работя със софтуер, а вие ръчно – естествено, че вашата производителност ще е по-малка. Ние сме съгласни производителността на труда да влезе във формулата за МРЗ, но също така трябва да влезе и покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се има предвид издръжката на живот.

Ние не се разбрахме за формулата за механизма за определяне на МРЗ и за адекватността. Понеже МРЗ е основен показател в макрорамката, тя е база за бюджетите на НОИ, на НЗОК, за събираемост, за данъци, ние предложихме на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев да се направи за 2027 г. механизъм, който да бъде разбирателство между синдикатите, работодателите и държавата, и да се сложи някакво число, а самият механизъм да се изработи спокойно през оставищите месеци. Числото трябва да бъде икономически обосновано и социално приемливо. Ние се стремим да бъде около отменения текст на чл. 244 – около 690 евро.

В 22 държави в ЕС има МРЗ.

Целия разговор на доц. Валери Апостолов с Васил Велев от АИКБ в „Здравей, България” по NOVA, може да гледате ТУК.

Източник: Нова телевизия