Синдикатите ще бъдат гарант за успеха на другата възможност –  отвъд икономическия растеж

Европейскато синдикално движение обединява над 50 млн. от цяла Европа. Както повечето европейски граждани и ние изразяваме загриженост относно използването на показателите за БВП и за БНП за оценка на благосъстоянието на държавите. Най-очевидният проблем според нас е, че дори на базисно равнище  тези показатели не са предназначени да измерват благосъстоянието. Това е така, защото те не отчитат въздействието върху околната среда, здравните фактори, неравенствата и много други компоненти, които всеки интегрален показател трябва да включва.

Ние сме съгласни, че елементарните калкулации, основани на вече известни математически модели, няма да бъдат достатъчни, за да се отговори на неизбежните икономически, обществени и екологични трансформации. Затова в момента са необходими нови алтернативи и ние имаме своето ключово послание: социалният диалог е от съществено значение за успешния преход на икономиката, на обществата и на света на труда. Това е нашето основно искане – никое решение за нас не може да се взема без нас!

За щастие вече има много икономисти, които предлагат екологично устойчиви и социално прогресивни алтернативи. Те са алтернатива на разрушителната и неуспешна парадигма за постигане на икономически растеж на всяка цена. Нека имаме предвид, че най-богатите 10% в световен мащаб причиняват 50% от емисиите на парникови газове и свързаното с това ползване на ресурси. Богатството, свръхпотреблението от малцина, основано на унищожаване на природата и на постоянна социална и икономическа несправедливост, не могат да бъдат основа за бъдещето. Ние имаме спешна нужда от подновено усещане за споделен просперитет и ангажимент за справедливост.

Ето защо аз искам да съсредоточа вниманието си върху наемния труд,  работещите и техните заплати, както и върху необходимостта от възстановяване на баланса в полза на труда, а не в полза на богатите.

В момента стандартът на живот спада в цяла Европа и въпреки това ние получаваме само два отговора от страна на бизнеса, банките и правителствата: по-голямо ограничаване на заплатите и по-голям натиск върху работещите чрез по-високи лихви и ограничени държавни инвестиции. Това на практика са повишени данъчни ограничения и прекомерно намаляване на дефицита във времена, в които имаме нужда от инвестиции за Зеления преход.

За нас е пределно ясно, че императивът за постигане на икономически растеж оформя основата на съвременната икономика – Европейският семестър работи съгласно парадигмата на растежа. Вземете например Германия  и конституционната разпоредба, която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35% от БВП. Когато тя беше спряна поради икономическите предизвикателства след пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна, работните места и равнището на доходите бяха защитени. Т.е успехът бе постигнат въпреки фискалните правила, а не благодарение на тях. Ето защо ЕКП призовава за промени във фискалните правила, за насърчаване на зелените инвестиции и за признаване на значението на социалните разходи както за благосъстоянието на гражданите, така и за конкурентоспособността. Ние сме свидетели на много призиви за намаляване на прекомерния дефицит, но това не е необходимо. Нашето послание е ясно – не може да има връщане към строгите икономии.

Една от цифрите, които най-добре илюстрират необходимостта от преразпределение между доходите от капитала и труда, е нарастващото разминаване между повишаването размера на дивидентите и това на заплатите. През 2022 г. най-големите компании в Европа са изплатили рекорден размер дивиденти от 230 млрд. евро, или увеличение с 14%, докато покупателната способност на работещите беше намалена защото номиналните заплати нараснаха едва с 4,3% на фона на 10,4% инфлация. В редица държави номиналните заплати остават доста под равнището на инфлация, докато дивидентите изпреварват заплатите. Например в Дания дивидентите са нараснали 36 пъти повече от заплатите. В Германия дивидентите са нараснали 8 пъти повече от заплатите. Във Франция дивидентите са нараснали 6 пъти повече от заплатите.

Ограничаване нарастването на цените също трябва да бъде част от решението. Тези рекордни дивиденти бяха възможни, защото компаниите увеличиха своите маржове на печалба за сметка на работещите и потребителите. Повишаването на цените с цел създаване на прекомерни печалби доведе до инфлацията, която в момента вреди на семействата в цяла Европа. В допълнение малък брой държави въведоха данъци върху свръхпечалбите на корпорациите. Това също трябва да се промени – и ние синдикатите от цяла Европа сме решени да го променим.

Ние призоваваме за възстановяване на баланса – имаме нужда от увеличение на заплатите. Според нас предлаганата възможност „отвъд икономическия растеж“ трябва да гарантира качествени работни места и справедливи заплати. Това на практика означава да се гарантира правото на работещите да се присъединяват към синдикатите и да провеждат колективни преговори. За нас е ключово веднага да се гарантира, че минимум 80% от работещите ще бъдат обхванати от колективни трудови договори, защото наскоро проведени  изследвания в Америка показаха, че високите минимални заплати са свързани със значително увеличаване на заетостта. Това подчертава положителното значение на Директивата за минималната работна заплата в ЕС както за работещите, така и за икономиката.

Същевременно отбелязвам, че заплащането на труда също много често е свързано с дискриминация, прилагана най-вече за дейности, извършвани предимно от жени. Пандемията от Ковид показа, че дейности като грижи за болни и възрастни хора, почистване и други услуги са изключително важни – това не е нискоквалифицирана заетост и няма никакво оправдание за ниските заплати, които получават изпълняващите подобна работа.

Ние добре знаем, че всички имаме нужда от инвестиции за един успешен зелен преход, но нашите искания по този въпрос са ясни: не може да има празни чекове за компаниите. Всички ресурси трябва да се получават със съпътстващи  изисквания за социални условия, такива като за избягване на съкращения или каквото и да е влошаване на условията на труд, както и със задължения за преквалификация, за подобряване на квалификацията и за  право на обучение.

Начинът, по който ще преминем отвъд растежа, е много важен и нашето първо искане е социалният диалог и колективното договаряне да бъдат не допълнение, а основа за този преход.

Реч на новоизбрания генерален секретар на ЕКП Естер Линч