ДО
Г-ЖА ИЛИЯНА ЙОТОВА
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Искане за налагане на вето на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19,

внесен от Министерския съвет на 01.07.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 24.07.2026 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

Конфедерацията на труда „Подкрепа“ изразява категорично несъгласие с разпоредбите на §§ 11, 12 и 46 (стар §44) от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с които се извършват съществени изменения на Кодекса на труда, и настоява да упражните предоставеното Ви от Конституцията право на вето, като върнете закона за ново обсъждане в Народното събрание, с цел да бъдат запазени правата и да бъдат защитени дългосрочно интересите на работещите в Република България.

Чрез годишния закон за държавния бюджет с посочените параграфи се въвеждат съществени и трайни изменения в два основни института на трудовото право: изчисляването на трудовия стаж и механизма за определяне на минималната работна заплата. Текстовете не са технически бюджетни правила. Те засягат пряко трудовите права, доходите и жизненото равнище на стотици хиляди работещи и поради това следва да бъдат преразгледани от Народното събрание.

В подкрепа на изложената позиция представяме следните мотиви:

МОТИВИ

Законодателният способ е необоснован, несъответстващ на принципите на доброто нормотворчество и промените обслужват олигархични интереси в ущърб на интересите на работещите.

Законът за държавния бюджет има конкретен предмет и едногодишно действие, в конкретния случай 5 месеца, §§ 11 и 12 обаче променят общия режим на трудовия стаж за неопределено време, а § 46 (стар § 44) суспендира действащ механизъм за минималната работна заплата без готов заместител. Не е доказана необходима и непосредствена връзка на тези трайни негативни за работещите промени, както и връзката им с приходната или разходната част на бюджета за 2026 г.

Оспорените текстове не са придружени от достатъчно подробен анализ на засегнатите права, адресатите, административните последици и прехода към новата уредба. Това създава риск за правната сигурност и предвидимостта по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и за гарантираната закрила на труда по чл. 16 и чл. 48 от Конституцията.

Първо – подобни промени в Кодекса на труда изискват не просто формално спазване на процедурите на тристранния диалог, а е необходимо и да се извърши оценка на ефекта върху работещите, ефекта върху бюджета и предприятията. Начинът на включване на подобни изменения, дори без обществено обсъждане, е израз на откровено неглижиране на тристранния диалог и е в дълбок разрез с интересите на хората, които с труда си създават благата. Не трябва да се пренебрегва и хипотезата, че масово работещите на половин работен ден са хора, чиито нужди ги принуждават да работят на непълно работно време.

Второ – внесените изменения не са били подложени на задълбочено обсъждане от работодатели и синдикати, няма и обществено обсъждане, не е придружена с оценка на въздействието, не е направен анализ за ефекта върху подобна загуба на права на работещия.

Трето – предложението в §§ 11 и 12 наказва легално заетите лица (заети в микро и малки предприятия, хора с увреждания, майки и студенти), за сметка на тези, които заобикалят закона. Според вносителя това е мярка за изсветляване на икономиката, което не кореспондира с реалността. Не кореспондира, защото по-скоро това ще засили сивия сектор на пазара на труда.

Четвърто – сблъсъкът между работодатели и синдикати по ключови критерии за определяне на минималната работна заплата не дава право на Правителството да отменя действащи текстове без да предлага решение!

Пето – предложението в § 46 (стар § 44) наказва хората с най-ниско възнаграждение, както и млади хора, започващи работа.

Шесто – уреждането на обществените отношения в дългосрочен план не трябва да е в проекта на закона за бюджета. Настояваме да се спре практиката с преходни и заключителни разпоредби да се уреждат трайни обществени отношения с други закони, особено с временен закон.

Седмо – Нарушен е чл. 24 от Закона за публичните финанси, тъй като не са налице извънредни обстоятелства, които да налагат дефицит над 3% от БВП.

Извънредни обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 9 от  Регламент (ЕО) № 1466/97

„Чл. 24. (1) Неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се допуска при извънредни обстоятелства и при условие, че непостигането й е в размер, който не застрашава устойчивостта на публичните финанси, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики в средносрочен план.

(2) Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се разрешава при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление“ по чл. 25, ал. 2.

(3) Извънредно обстоятелство е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, или период на икономически спад с над 3 на сто в реално изражение.

Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор „Държавно управление“ е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо.

(2) Дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт.

(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г. , в сила от 17.11.2020 г.)  Дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2020 г. , в сила от 17.11.2020 г.) В случай на дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо.”

1. По §§ 11 и 12: Основна промяна на режима на трудовия стаж без достатъчна оценка

С предложенията се предвиждат съществени дългосрочни промени при изчисляване на трудовия стаж, съобразно фактическо отработеното време, което води до директна загуба на права на работещите, назначени на непълен работен ден. Предложението не е добре обмислено, не обхваща всички хипотези, възникващи на работното място и създава условия за нова конфликтна точка.

Конкретно, промените водят до:

• Намаляване на времето на платен отпуск;
• Двойно увеличаване на времето за 1 година трудов стаж, съответно клас прослужено време;
• Двойно увеличаване на времето за достигане на съответен трудов стаж за заемане на длъжност;
• Двойно увеличаване на времето за придобиване на право на ползване на платен отпуск при постъпване на работа за първи път;
• Двойно увеличаване на времето за придобиване на право на ползване на платен отпуск за съвместяване на трудови и семейни задължения;
• Изменение на определеното време и продължителността на разпределението на работното време – дистанционна работа за полагане на грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и роднина по права линия, поради сериозни медицински причини;
• Намаляване на сумата, изплащана при пенсиониране, при съответните нормативни условия;
• Намаляване на правата, свързани със социални придобивки – например сумата за ваучери за храна;
• Други, според вътрешните правила, действащи в съответното предприятие или договорени с колективен трудов договор;
• Създаване на непреодолима конфликтна точка между работник и работодател при изчисляване на ефективното работно време (как ще се изчислява отработеното време при закъснение на работника, при отсъствие за 2 часа например със съгласие на работодателя и др.);
• Липсва преходна разпоредба за заварените към датата на влизане на закона случаи – например вече ползван отпуск и др.

Съгласно действащото законодателство за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Съответно за 1 месец или за 1 година трудов стаж се признава трудов стаж, изчислен по гореописания начин. При предложения модел за същия период ще се признава приблизително половината трудов стаж. Това е потвърдено и в официалното становище на омбудсмана от 20 юли 2026 г.

КТ „Подкрепа“ е категорично против предложените промени в чл.355 от Кодекса на труда, с което се отнемат основни трудови и социални права на работещите – трудовият стаж, като се правят дългосрочни промени в трудовите отношения.

Предварителната оценка следва да обхване поне отражението върху правото на платен и допълнителен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията по Кодекса на труда, включително при пенсиониране, изискванията за определен трудов или професионален стаж, както и правата по специални закони, подзаконови актове и колективни трудови договори. В представените материали няма цялостен преглед на тези последици, нито количествена оценка на засегнатите лица.

Промяната ще засегне най-силно работещите на непълно работно време, сред които родители на малки деца, хора с увреждания, лица, полагащи грижи за близки, учащи се, пенсионери и работници, за които не се предлага заетост на пълен работен ден. Не е представена убедителна легитимна цел и оценка за пропорционалността на неблагоприятното третиране.

Различната продължителност на работното време обосновава пропорционално трудово възнаграждение, но не следва автоматично да води до пропорционално съкращаване на календарния период, през който трудовото правоотношение реално е съществувало. Когато от този период зависи придобиването на трудови права, законодателят дължи особено убедителна обосновка за необходимостта и съразмерността на ограничението. Такава обосновка не е представена.

Не са решени и съществени практически въпроси: как се установява стажът при няколко едновременни трудови правоотношения; кой работодател разполага с необходимата информация; за кои права се прилага ограничението до календарното време; как се отчитат отпуските, временната неработоспособност и другите периоди, признати за трудов стаж. Липсва и недвусмислена преходна разпоредба, която да гарантира, че новият режим няма да засегне вече придобит стаж и права.

Особено рискова е липсата на ясна уредба за заварените трудови правоотношения. Законът трябва изрично да посочи от кой момент се прилага новият начин на изчисляване, как се съхраняват данните за стажа, придобит по досегашния ред, и как се защитават вече възникнали права и оправдани правни очаквания. Оставянето на тези въпроси за последващо административно тълкуване ще доведе до нееднаква практика и трудови спорове.

Фактът, че §§ 11 и 12 са били разгледани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не означава, че са подкрепени от синдикатите и не отстранява липсата на цялостна оценка на въздействието. Промяна с такъв обхват следва да бъде внесена като самостоятелен законопроект за изменение на Кодекса на труда, след пълно обществено и тристранно обсъждане.

          2. По § 46 (стар § 44): премахване на механизма за МРЗ без алтернатива.

С разпоредбите на § 46 (стар § 44)  се предвиждат промени в Кодекса на труда, с които де юре се премахва механизмът за определяне на минималната работна заплата за страната за 2027 година, без да има приет нов такъв.

КТ „Подкрепа“ е длъжна да припомни, че България е задължена да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати, съгласно която минималната заплата следва да се определя с механизъм, гарантиращ адекватно заплащане на труда. Отмяната на действащия механизъм без приемането на нов създава правна несигурност и поставя под съмнение изпълнението на задълженията на Република България по Директива (ЕС) 2022/2041.

Точно с предложението на § 46 (стар § 44) за промяна на Кодекса на труда се отнемат основни права на работниците и служителите, засягащи минималните възнаграждения и се отлага във времето постигането на адекватност. Предложението е обсъдено формално и не е подложено на обществено обсъждане, липсва анализ и оценка на ефектите и създава огромно напрежение сред членовете на КТ “Подкрепа“ и работещите.

Предлагането на текст, който замразява механизма за определяне на минимална работна заплата за 2027 година, носи полза единствено на недобросъвестните работодатели, ощетява пряко работника и нанася щети на бюджета.

Конкретно, отмяната на чл.244, ал.2, без да е одобрен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, води до:

• Увеличаване на работещите бедни, които в България са близо 12% от работещите (около 360 000 души);
• Рязък спад на жизнения стандарт на домакинствата – 1/3 от които са в риск от бедност и социално изключване;
• Влошаване на пазара на труда;
• Обслужване на олигархични кръгове в разрез с предизборните послания на управляващите;
• Обслужване на тесни интереси на работодатели, внасящи работници от чужбина и изкривяващи реалната пазарна цена на труда;
• Обезсърчаване на младите хора, принуждавайки ги да продават труда си за стотинки;
• Увеличаване на недостига на работна сила;
• Суспендиране на задължението България да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати;
• „Охраняване“ на сивата икономика, която така или иначе не плаща всички дължими данъци и осигуровки; намаляване на стимулите за легална заетост; засилване на недекларирания труд;
• Бюджетни ефекти при замразяване на МРЗ:
  • Намаляване на ръста на осигурителните приходи;
  • Намаляване на ръста на приходите от ДДФЛ;
  • Увеличаване на необходимостта от социални плащания;
  • Намаляване на вътрешното потребление.

Съгласно действащото законодателство минималната работна заплата се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца и това е една от големите придобивки на работещите за защита на правото на достоен труд.

НАРУШАВАТ СЕ ОСНОВНИ ЕВРОПЕЙСКИ ПРИНЦИПИ

Текстът на § 46 (стар § 44), с който се суспендира действащата разпоредба на чл.244 от Кодекса на труда – механизмът за определяне на минималната работна заплата за 2027 година пряко противоречи на:

• Европейския стълб на социалните права, глава II „Справедливи условия на труд“, т.6 Възнаграждения – осигуряване на „адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство“ (Приложение № 1)
• Плана за действие на Европейския стълб на социалните права (Приложение № 2) глава I, Равни възможности и достъп до пазара на труда, т.2 ТРИ ЦЕЛИ НА ЕС ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АМБИЦИИТЕ ЗА 2030 Г., 3.1 ПОВЕЧЕ И ПО-ДОБРИ РАБОТНИ МЕСТА, Адаптиране на трудовите стандарти към бъдещето на труда – „Осигуряването на адекватно заплащане на работните места е от съществено значение за гарантирането на подходящи условия на труд и живот за работниците и техните семейства, както и за изграждането на справедливи и гъвкави икономики и за подкрепа на приобщаващия растеж.“
• ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2041 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 октомври 2022 година, относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Приложение № 3):
  • „Когато определените за тях равнища са адекватни, минималните работни заплати, предвидени в националното право или в колективни трудови договори, защитават доходите на работниците, и по-специално работниците в неравностойно положение, и спомагат за осигуряването на достоен живот, каквато е целта на Конвенция № 131 (1970 г.) на Международната организация на труда (МОТ) за определяне на минималната работна заплата.“
  • „За да се осигурят адекватни минимални работни заплати, като същевременно се запазят съществуващите“.
  • „Своевременни актуализации, наличие на консултативни органи и участието на социалните партньори. Навременното и ефективно участие на последните в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати, както и в установяването или изменението на механизми за автоматична индексация, когато такива съществуват, е друг елемент на доброто управление, който дава възможност за информиран и приобщаващ процес на вземане на решения“.
  • „Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в съответната държава членка и ако осигуряват достоен стандарт на живот за работниците при трудово правоотношение на пълно работно време.“

БОРБА С БЕДНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

България е с най-високите нива в ЕС за хора в риск от бедност и социално изключване: деца – 33,1% (ЕС – 24,3%); възрастни хора (над 65 години) – 35,3% (ЕС – 18,8%); хора с увреждания – 42,3%; домакинства в селата – 40,8%, в градовете – 20,9%; безработни – 69,4% (ЕС – 66,3%).

Високата бедност и неравенството в доходите ще бъдат катализирани да растат при замразяване на минималната работна заплата за 2027 г.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“