Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ смята, че образователната система функционира добре, за възможностите на България, но необходимите реформи, които отдавна са закъснели, са обречени от политическите влияния и либералните атаки.

Заиграването с училища с много отсъстващи ученици, в частност с ЧУ „Космос“, демонстрира държавна немощ към една много неуспешна образователна политика, която обаче трябва да бъде приоритетна, а не предизборна – прибиране и задържане на учениците и децата в училище и ДГ. Подрастващите трябва да бъдат в образователните институци и да получат основното си право – право на образование, но без за това да бъдат отговорни, санкционирани и наказвани родителите, няма как да се случи.

Очевидно не и със закриване на училища и с вменяване на това задължение само на учители!

Ако повтаряме до безкрай как трябва да променим учебните програми, за да освободим децата си от обема учебен материал, за да ги сдружим с компетентностите и практическия опит, можем да повтаряме още десетки години. Просто трябва да премахнем обема от материал от последните два гимназиални класа и да оставим учителят да работи по останалото.

Освен учебните програми промени очакват:

• Включване на компонентите възпитание и социализация като равноправни;
• Стартиране на учебен предмет „Добродетели и религии“;
• Въвеждане на оценка за добродетели на учениците;
• Вменяване на отговорности и административни и финансови санкции към родителите;
• Намаляване на броя на учениците в паралелки и групи;
• Повтаряне на първи клас и връщане на оценките в начален етап;
• Ефиктивна забрана за телефоните в училище и ограничаване на социалните мрежи за подрастващи;
• Отпадане на НВО в четвърти и десети клас;
• Връщане на основно образование след 8 клас;
• Увеличаване броя на психолози и/или педагогически съветници във всяка образователна институция;
• Изравняване на нормативите на всички педагогически специалисти към 648 часа годишно, с отпадане на седмичната дискриминационна норма на учителите в начален етап;
• Преминаване към едносменен режим, но с национален социален диалог и строеж на училищни сгради там, където е необходимо;
• Привеждане на всички училищни сгради в унисон със стандарта за физическата среда /85% от българските училища не покриват този стандарт/;
• Възстановяване на наименованието учител и заличаване на термина „специалист“;
• Национална стратегия за привличане и задържане на учители на всички възрасти, за да намалим средната възраст при учителите;
• Ефективна политика за борба със стреса и прегарянето на българските учители;
• Втора категория труд или компенсаторни механизми за запазване на българските учители от прекомерното прегаряне и изграждане на резилиънс;
• Кампания на МОН за популяризиране на „Стрес портала“ и надграждане с дейности за държавна грижа към българските учители;
• Ефективни квалификации към българските учители за работа в СТЕМ среда, за работа с AI и дозиране на дигиталните дейности с българските ученици.

Този списък може да бъде много дълъг, защото е чакал от десетилетия, но нищо няма да се промени, ако остане в очакване.

Синдикатът се противопоставя на идеите за безвъзмездно ползване на училищните дворове и спортните салони от ученици и възрастни в кварталите. Тези части на училищата са изградени с парите на учителите и учениците в съответното училище, а безхаберното им предоставяне, по идея на някои кметове и съветници, без поемане на финансови отговорности, ще ги разруши!

Истината за проекта „Дигитална раница“ е, че е създаден като добър замисъл, но в действителност не е достигнал реалното си предназначение. Според учителите порталът разполага с изключително малко ресурси и те не биха разчитали на него за своята работа.

Категорично МОН трябва да върне лидерската си роля в ръководенето на образователната система от партийните и неправителствените атаки.

Някои агресивни НПО-та се изживяват като модератори на МОН и българските учители, като ги съветват, заплашват и се опитват да им пишат стратегии, като следва да припомним, че „експертите“ на тези организации нямат и час учителски стаж.

9.03.2026                                              д-р Юлиян Петров

гр. София                                   председател на СО „Подкрепа“