Правителството (PSOE) и дясната опозиционна партия (PP) са взели решение да включат „златно правило за нулев дефицит“ като част от испанската Конституция. Испанският синдикат CCOO гледа на тази реформа като на сериозна грешка поради нейното съдържание и поради процедурата, чрез която ще се прилага. Съвместно с другия голям испански синдикат UGT и стотици различни социални организации, CCOO призовава към протести срещу налагането на подобна мярка. Те желаят също и да демонстрират отхвърляне от тяхна страна на новата трудова реформа.
На 23 август Министър-председателят Хосе Луис Родригес Сапатеро обяви пред Парламента, че е сключил пакт с лидера на консервативната партия PP с цел да се измени Конституцията, въвеждайки задължително постигане на балансиран бюджет с максимално отклонение от 0,4% от националния БВП. Това решение бе взето без каквато и да било консултация със собственото им правителство или с ръководството на PSOE. Със съгласието на основната опозиционна партия, той създаде график от две седмици, които трябва да доведат до окончателно одобрение на промяната от Сената на 7 септември.
Мярката, която всъщност представлява отговор на изискванията, наложени от Европейската централна банка, във връзка с възможността тя да изкупи испанския и италианския публичен дълг, както и отговор на изискванията на А. Меркел и Н. Саркози, бе обяснено пред обществеността, че единствено цели да се възвърне доверието в пазарите. И в двата случая CCOO я счита за неприемлива от гледна точка на това, което се очаква от испанската демокрация и от уважение към суверенитета на държавата. От друга страна се основава на напълно погрешна преценка на ситуацията: неотдавнашната нестабилност на фондовите и дълговите пазари бе причинена основно от рязкия спад на темповете в растежа както на европейската, така и на американската икономика през второто тримесечие на годината, както и в следствие от повишилия се риск от рецесия. Това положение се усложни още повече и от прилаганите в Европа политики от май 2010 г. насам, които се основават именно на идеята за включване в конституциите на задължение за постигане на нулев дефицит.
Процедурата, определяна като нужна с изключителна спешност, се извърши без каквато и да е политическа дискусия, а консервативният характер на реформата е в рязко противоречие с Конституцията, на която испанската демокрация се основава от 1978 г. насам.
Изискването за нулев дефицит поставя ограничение над автономията на правителствата и тяхната способност да използват бюджетните политики, за да прилагат ефективно една по-широкообхватна политика. Тази про-циклична реформа не спомага по никакъв начин за намаляване равнищата на публичния дефицит. Последният може да бъде преодолян само при положение, че икономическото и социално развитие на дадена държава не е сериозно нарушено.
Икономическият растеж и заетостта трябва да бъдат насърчавани, трябва да се осигури справедливо разпределение на тежестта и дълговете в следствие на настоящата криза и задължително трябва да се прилага по-голяма строгост при употребата на публични разходи. CCOO счита, че дефицитът и дългът трябва да бъде ограничавани. С тази цел CCOO заявява, че е от съществено значение извършването на цялостна данъчна реформа, чрез която да се преодолее настоящата ситуация на нисък данък общ доход, регресия и данъчни измами.
Планираната към момента реформа е не само безполезна, но и ненужна. Вече има създадени правни инструменти и в европейското, и в испанското законодателство, които позволяват ограничаване употребата на държавния бюджетен дефицит като инструмент на икономическата политика.
Нова трудова реформа
В същото време, в което насърчава конституционната реформа, испанското правителство одобри предстоящи промени на трудовото законодателство чрез Наредба-Закон, разкриваща дълбокия му ангажимент за увеличаване броя на временните договори. Изцяло е в противоречие с философията на предишната трудова реформа (от месец май 2010 г.), която се оказа пълен провал и чиято основна цел бе да се насърчават постоянните трудови договори чрез мерки като намаляване на обезщетенията при прекратяване на плащане. Понастоящем правителството твърди, че основната цел е да се създаде заетост чрез по-широка употреба на временни договори – ситуация, която вече засяга повече от една четвърт от испанската работна сила. Именно с тази идея правителството въведе новия „договор за обучение“ на млади хора до 33 годишна възраст, който гласи, че само 25% от времето им е предвидено за обучение като не посочва кой и как ще им преподава. Той също така премахва ограниченията на верижно сключваните временни договори, които бяха създадени чрез споразумение между социалните партньори и правителството през 2006 г. Новата Наредба-Закон включва само едно от исканията на синдикатите – да се удължи с шест месеца периода на месечни помощи от 400 евро за тези безработни, които вече са изчерпали своите обезщетения при безработица.
Трудова и социална мобилизация
CCOO и UGT организираха поредица от действия (събрания, митинги, демонстрации и събиране на подписки), за да изразят ясно своята позиция на отхвърляне на конституционната реформа и за да поискат провеждането на референдум (който може да бъде свикан от 10% от народните представители или сенатори), както и да разкрият факта, че регресивните промени в новото законодателство са изцяло неприложими. Всичко това ще бъде илюстрирано на 6 септември 2011 г. с големи демонстрации в Мадрид, Барселона и други испански градове. Тези акции и дейности се организират с подкрепата и на други синдикати, съюзи и стотици социални организации. На политическата арена тези действия се ползват с пълната подкрепа на Izquierda Unida (Обединената левица), EQUO (Нова зелена партия) и левите националистически партии на Каталуния и Галиция.
Ще има и нова вълна от различни дейности и акции около датата 07 октомври 2011 г., която е обявена от МКП (Международната конфедерация на труда) за Световен ден на достойния труд.