Успях да прегледам основните пунктове в управленската програма на правителството – тези, които са насочени към хората на труда, към пенсионерите, здравеопазването, икономиката и финансите. Откъм конкретика е доста вяла, но е хубаво да отчетем, че има някаква програма, тъй като я чакахме около сто дни. Думата „бизнес“ се споменава 117 пъти, а „работниците“ – веднъж. Изключително разочароващо е това. „Служителите“ се споменават около 40 пъти, в контекста на това, че ще ги оптимизират, ще ги съкращават, ще вменяват допълнителни функции в раздела, който касае държавната администрация, който е и фокус на програмата. Трябва да призная, че там частично положителни неща.

Няма заявка как точно ще се бори сивата икономика, но пък предстои съкращаването на 80 инспектора в Инспекцията по труда, които са около 400 за цялата страна. Защото се изпълнява разпореждането, заложено в бюджета за намаляване на разходите с 10 процента – и на Инспекцията по труда  това ще коства 80 щатни бройки. Така че не само няма конкретика по какъв начин ще се борим със сивата икономика, и фирмите, които не са на светло, но и намаляваме числеността на институцията, която би следвало да се грижи за това. И допускам, че резултатът ще бъде още по-голяма сива икономика, което тотално не кореспонтира със заявките на управляващите. По отношение на данъчната система е записано, че ще се запазва плоският данък, което ние от синдикатите няма как да отчетем като правилно. Защото дългогодишната ни теза е, че плоският данък е изчерпал своя смисъл и е крайно време да се премине към прогресивно подоходно облагане.

Новите три форми на труд, които са записани в програмата – споделено работно място, споделяне на служители и работа през платформи –  ги разбирам като „гъвкавост“ в ущърб на работниците и служителите. Не мога да си представя на практика как ще работят тези споделени работници, по какъв начин ще бъдат защитени техните права, кой ще носи отговорност за тях, както и по отношение на евентуални трудови злополуки, така и по отношение на спазване на трудовото законодателство. Струва ми се, че това отново е вариант, в който да се заобиколят част от нормите на Кодекса на труда, и да се даде възможност на част от работодателите да злоупотребяват с работна ръка. Опасявам се, че това няма да доведе до нормализиране на нашия пазар на труда. И трябва категорично да говорим за повишаване на заплащането и ограничаване вноса на работници, които работят за без пари в България.

Изморени сме вече от „реформи“, особено в пенсионната система. Но трябва да има реформа, и трябва частните пенсионни фондове да не са задължителни, а да са пожелателни за този, който иска да отделя от своите пари и да ги внася в частните пенсионни фондове. Навярно е правилно всички пенсии, или плащания, които нямат общо с осигурителния принос на лицето да не бъдат ангажимент на държавното обществено осигуряване. Но трябва и да напомня, че рискът от това тези плащания, минавайки към социалното подпомагане, да бъдат замразени – е огромен. Като пример, в продължение на 10 години гарантираният минимален доход в системата на социално подпомагане беше 65 лева. До 2018 година 65 лева се считаше за гарантиран минимален доход, с който едно лице трябва да живее на месец. В момента тази сума е около 220 лева, или 110 евро. Категорично трябва да има конкретика по отношение на това как и тези „помощи“, ако те ще минат към системата на социалното подпомагане, ще бъдат осъвременявани, какъв ще бъде темпът на растеж, и с каква величина те ще бъдат мерени и актуализирани.

Цялото участие на Кремена Атанасова с преподавателя в Софийския университет проф. Косьо Стойчев и предприемача Таня Скринска в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS може да гледате тук: