В държавата с най-ниски доходи в ЕС остава да говорим и за намаляване на доходите. 127 евро на годишна база са средствата за представително облекло на държавните служители – сума, която не е променяна от 20 години. Представете си какво можете да си купите за една година със 127 евро. Пак казвам: оставаше и тази мизерна сума да бъде отнета на държавните служители и после да се чудим защо колегите, които работят в държавната администрация, изглеждат така – като хванати от пазара и сложени зад гишето.
Трябва да се отчетат, разбира се, и част от положителните неща, като ръста в социалните придобивки и обезщетенията. Чухме, че има ръст в плащанията, които зависят от Агенция „Социално подпомагане“ – детските надбавки, обезщетението за втората година от майчинството, но трябва да кажем, че тези числа са определени административно, без да се позовават на каквато и да е формула. Догодина отново групи хора ще трябва да се молят и да настояват едно или друго плащане да бъде определено в по-висок размер. Знаете, че и през настоящата година имаше протести на майки по отношение на сумата за втората година от майчинството, която те искаха да бъде обвързана с минималната работна заплата, защото такава е и логиката в крайна сметка. Ти гледаш детето си, но трябва да разполагаш със сума, с която да посрещнеш базовите си нужди. Такава връзка обаче няма и догодина ще сме в същата ситуация.
Това е тотално грешен подход на правителството. Подобен тип промени не се правят на тъмно, под сурдинка и с апаратни хватки. Ако има нужда от промяна – а аз считам, че има нужда от промяна в този закон – тя трябва да се комуникира с всички засегнати страни. Не намаляването на средствата и орязването на права трябва да бъде фокусът, а предоставянето на професионална грижа в домашна среда. Именно държавата трябва да подготвя лични асистенти и професионалисти, за да могат близките на тези хора да водят пълноценен живот.
Не виждам политики, които в дългосрочен или краткосрочен план да доведат до промени, които ще се отразят пряко в положителен аспект на нас като общество, на бизнеса и на обикновения човек. Работещите на минимална работна заплата, които са изключително голям дял от всички заети, ще получат 40 евро увеличение съгласно новия механизъм, който не беше подкрепен от нас. На годишна база те ще губят 267 евро и ще продължат да обедняват заради високата инфлация. По стария механизъм, който действаше до момента, МРЗ трябваше да бъде 690 евро, а тя ще бъде 660 евро. В България нямаме необлагаем минимум – дори МРЗ се облага с данъци и осигуровки, така че чистата сума, която ще получава през следващата година едно лице, заето на 8-часов работен ден, ще бъде 512 евро. Бих насочила по-сериозен фокус към приходната част и към въвеждането на справедливост и европейски модел на данъчно облагане както за работещите хора, така и за бизнеса. Имам предвид, че категорично трябва да бъде въведено прогресивно подоходно облагане и тези, които миналата година са получавали по 2 млн. лв. от заплати, да плащат справедлив данък върху своите доходи.
Със сигурност това е погрешно оптимизиране, защото не съществува анализ, който да показва къде, колко и по какъв начин трябва да се действа. Трябва да се направи и анализ защо конкретни щатни бройки са незаети – дали защото няма нужда от толкова души в съответната администрация, дали защото никой няма интерес да работи там, или защото бюджетът им се разпределя за т.нар. допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Това категорично не е редно. Ако трябва да има такова плащане – а то е регламентирано по закон – следва да бъде осигурен отделен ресурс за него. Рязането на парче, рязането без анализ и рязането там, където има свободни бройки, не прави нищо друго, освен да прави невъзможна работата на част от ключовите институции.
Цялото участие на Кремена Атанасова в „Твоят ден“ по Нова нюз може да гледате тук:
