КТ „Подкрепа“ стартира двудневна международна конференция на тема „За социален диалог и ефективна защита на работещите при последователни икономически кризи“. Основната задача на конференцията е да бъде очертана ролята на социалния диалог и колективното договаряне, като инструменти за управление на кризи при бързо променящи се икономически и политически условия. Участие ще вземат синдикални лидери и експерти от девет европейски страни – Белгия, Германия, Франция, Полша, Сърбия, Кипър, Австрия, Албания и Румъния.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, откри събитието с думите: Утре ще се състои битката при Термопилите, на която ние ще се сражаваме с работодателите под зоркия поглед на правителството, за да се опитаме да довършим цялата тази работа, която сме свършили до момента по отношение въвеждане на изискванията на директивата за адекватните минимални работни заплати. Днешният семинар ме кара да се върна назад, в ранната си младост, когато България преживя първата си много тежка криза във всякакви аспекти – социална, икономическа, началото на демографската, когато ние започнахме своя преход от централизирана държавна икономика към пазарно стопанство. Тогава ударите следваха един след друг във всички посоки и ни се наложи да потърсим механизми и модели. Ние положихме основите на системата за социален диалог в България, за което решаваща роля имаше Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Ние полека изградихме всичките институции на социалния диалог, които сега съществуват в България. В решаващи области на социалното развитие може да бъде намерена по една институция на социалния диалог, която по-добре или по-лошо, работи през годините, в зависимост от това какви са нагласите на третата страна – правителствената, която винаги има решаваща роля за качеството на произведеното. Когато има кризи, се разбра, че нищо не може да свърши по-добра работа от идеята за търсене на баланса между политическото, партийното, интересите на работодателите и работниците, които са фундаментът на всяка една държава, защото така биват намирани най-добрите решения. Това е нашето предназначение като синдикати. Ние трябва да имаме своя кураж, своето знание и своята сила да дадем приноса си в решаването на проблемите пред нас, защото ако не го направим, няма нищо напред, просто няма бъдеще.

Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“: Днешният форум се провежда под егидата на Европейския работнически център EZA – една от най-авторитетните организации за обучение на работещи, в която членуват над 70 синдикални организации, центрове за обучение и академични институти от 30 европейски страни. Светът навлезе във фаза на акселерация на историята, т.е. процеси, явления, събития, които навремето са се случвали за десетиления и за векове, в наши дни се случват за месеци и седмици, дори и дни. Но динамиката на геополитическите процеси не е най-опасното в случая. Защото трайно се настаняваме в период на несигурност, на непредсказуемост, на висока и честна конфликтност, на това силният, големият да диктува на по-слабия, и то вече във втората четвърт на 21 век, когато се предполага, че сме еволюирали доста цивилизационно. Резултатите от тези процеси са видими с просто око. Умножаващи се конфликти и войни, включително и търговски, опасно задълбочаващи се икономически и социални неравенства /неравенствата никога не са били толкова високи от 100 години насам/, постепенна ерозия на демократичните норми по света /вече 75% от световното население живее в държави с автократични режими, което представлява над 6 млрд. жители на земята/. Освен това, има и заплашващи ни екзистенциално екологични проблеми. Традиционно, най-преките жертви на тези процеси са обикновените хора – работещите. Все по-широки слоеве от населението попадат в т.нар. уязвими слоеве, а това са и нашите синдикални членове.  Виждаме как пред очите ни светът се променя много бързо, но не към добро, за съжаление. Новият геополитически ред подтикна и ЕК да промени много от своите политики. Най-лошата новина дойде преди около десетина дни, когато бе казано, че следващата многогодишна финансова рамка на ЕК ще премахне Европейския социален фонд плюс. Тази бюджетна линия, която е основен стълб на социалните политики в ЕС. Ще има съответна реакция от европейските синдикати, ще има съпротива. В този смисъл, ни очаква гореща есен навсякъде в Европа. Навлизаме и в период на социален регрес. И това е видно от всички процеси, които настъпват в Европа. Ние като синдикати сме призвани да реагираме на тези политики. Основната задача на днешната конференция е да очертаем ролята на социалния диалог в колективното договаряне като инструмент за управление при кризи. Участие в нашата двудневна конференция ще вземат синдикални лидери и експерти от 9 европейски страни, като всички ние ще разгледаме теми, свързани с нарастващата несигурност на търговските и икономически отношения, промените в характера на заетостта, професионалните проблеми, породени от цифровата и зелената трансформация. Ще бъдат обсъдени и мерки за разширяване обхвата на колективното договаряне така, както изисква директивата за МРЗ и стратегиите за подобряване синдикализирането на работещите.

Приветствия към участниците отправиха председателят на ИСС Зорница Русинова, изпълнителният директор на АЗ Смилен Вълов и Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“, АИКБ.

Смилен Вълов, директор на Агенция по заетостта: За всеки работещ човек е много важно как да защити труда си и достойнството, особено във времена на икономическа криза. Безработицата не е основният проблем за България в момента, по-скоро липсата на квалифицирани кадри, демографската криза, с които се сблъскваме. Ние от Агенция по заетостта правим всичко възможно да подпомогнем преодоляването на тези проблеми, като с различни програми за обучение и заетост се опитваме да направим нашата работна сила все по-адаптивна на днешните условия на труд. В тази връзка социалният диалог не е формалност, а начинът да постигнем истинските решения, затова приветствам темите, които ще се разискват тук – колективно трудово договаряне, минимална заплата, начин да посрещнем цифровите промени и т.н.

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет: България е една от страните, които с годините е доказала, че има добри традиции и ефективен социален диалог, но и не само – ясно разграничение между социалния диалог и между консултативната роля, която има Икономическият и социален съвет като представител на организираното мнение на работодатели, синдикати и граждански организации в България. Считам, че начинът, по който функционират двата консултативни механизма в страната ни дава резултат. Точно във времената на кризи сме показали, че с добър социален диалог бързо могат да бъдат решавани проблемите на хората. През последните няколко месеца ИСС, по възлагане на българския парламент, работи по няколко теми, които дадоха и ще дадат сериозна основа на българските политици законодателна и изпълнителна власт – голям анализ за неравенствата в българското общество, който обхава данъчна, осигурителна, образователна, икономика, почти всички сфери на нашето общество. Той ще даде добра основа за рецепти към това какви реформи да се направят в определни сфери, за да може България да става все по-конкурентна и с по-високи доходи. Другите две важни за синдикати и работодатели в България тема са регионалните дисбаланси на пазара на труда – анализ, който дава особен акцент на това как по отношения на различия в доходи, образование, в определени сфери на икономическия и социален живот, могат да бъдат решавани на местно ниво и то с местен ефективен социален диалог, както и темата за сезонната заетост, която няма как в летните месеци да не е във фокуса – проблеми на част от работещите хора, които имат нужда от допълнителни права и част от бизнеса, който има нужда от по-добра регулация. Европа и Европеският съюз е единственият пример за солидарност и социален модел. 

Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество“, АИКБ: Социалният диалог е това, което в една вече отминала вече цивилизация са наричали „conditio sine qua non“ – условие, без което не може. Така българските работодатели гледат на социалния диалог. И за това толкова по-голямо е разочарованието ни от събития, станали през последните две и малко повече години. През 2018 г. България ратифицира конвенция с номер 131 на МОТ, впоследствие беше приета и една директива за адекватните минимални работни заплати, но това, което е спънка и пречка, е че тези два акта ги няма в българското законодателство. Напротив, преди повече от 2 години, в един парламент, по чисто популистки съображения, беше приета една промяна в Кодекса на труда. Тогава тя имаше много фенове, но сега не е така, защото разбраха, че това, което се получи с тази промяна в чл. 244 относно реда за определяне на МРЗ, не е добра за никого. По тази причина работодатели и синдикати, като отговорни изразители на интересите на своите членове, в продължение на няколко месеца се опитват да изготвят механизъм, по който с активното участие и на двете страни, да се определя такъв размер на заплатата в България, който да отговаря на актовете, по които България е страна. В сегашната ситуация нито ние, нито синдикатие, имаме думата при определяне на работната заплата.  Това е причина искаме механизъм, който да

По данни на Европейския синдикален институт в 9 от 10 страни в света се нарушава правото на стачка. В 8 от 10 страни не се позволява на работещите да се присъединяват към синдикати. В 7 от 10 страни се забранява функционирането на синдикатите.