ДО
ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО
Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДО
Г-ЖА МИЛКА ВАСИЛЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАПЗГ

ДО
Г-ЖА ЛИЛЯНА ПЕТРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАПФ

ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР АРЕКСАНДРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСАЛФ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

            Медицинска федерация на КТ „ПОДКРЕПА“ изразява своята сериозна загриженост и безпокойство от медийно оповестеното обсъждане на намерение за редуциране продължителността на обучението на медицинските сестри и акушерки. Напълно се солидаризираме със становището на съсловните организации, с което те се противопоставят на предложената от Института за пазарна икономика (ИПИ) идея, която била подкрепена от ректорите на висши учебни заведения. Резултатът от експресно допитване до нашите синдикални структури потвърждава становището на ръководството на федерацията, а именно:

            Предприемането на необмислени и необосновани действия, с които се застрашава качеството на медицинското образование е изключително опасно за българското здравеопазване в дългосрочен план. Експертите на ИПИ не за първи път се опитват да гасят пожар с туба бензин, като приоритизират комерсиални и конюнктурни интереси на определени икономически кръгове за сметка на обществения интерес, а в случая за – сметка и на общественото здраве. Няма спор, че недостигът на медицински специалисти отдавна е преминал границата на допустимото и ние от години настояваме за предприемане на незабавни и драстични мерки за овладяване на кадровия дефицит в здравната ни система. Както често се случва в последно време, вместо наистина нужните и работещи механизми, включващи драстично увеличение на възнагражденията на медицинските специалисти и създаването на достойни условия на труд, предложените мерки се свеждат до замитане на проблемите чрез опити за решаването им с алтернативни способи в ущърб на обществените очаквания за качествено здравеопазване. След лансираната идея на НПО-та за замяна на медицинските специалисти в детските ясли с педагози, някак логично идва и новото още по-екзотично предложение на ИПИ за справяне с дефицита на медицински специалисти в страната чрез намаляване броя на годините, за които сестри и акушерки получават своето медицинско образование, като така професията щяла да стане по-привлекателна за младите, които се плашели от продължителния курс на обучение, а и обучаваните по-бързо щели да се включат в оредяващите редици на медицинските специалисти в лечебните заведения. Намаляването на срока на обучение няма да доведе до подобен ефект и няма да привлече нови и млади специалисти, ако те не виждат перспективата за кариерно развитие при добре заплатен труд и достойни условия за неговото полагане. Реализацията на намерението, обаче, със сигурност ще доведе до влошаване на качеството на медицинското образование, а като последица от това и до влошаване на качеството на здравните грижи за българските граждани.

            Нещо повече, медицинските професии са регулирани професии, към подготовката на кадри за които следва да се подхожда с особено внимание. България към днешна дата успешно изпълнява изискванията на Директива 2013/55/ЕС, респ. Директива 2005/36/ЕО и родната образователна система се гордее с добри традиции и отлични резултати по отношение на качеството на медицинската подготовка. Тук е мястото да цитираме част от преамбюла на Директива 2013/55, където във връзка с гарантирането на високо качество на общественото здраве и безопасността на пациентите на територията на Европейския съюз, се посочва, че „професията „медицинска сестра с общ профил“ значително се промени през изминалите три десетилетия: общественото здравеопазване, използването на по-сложни терапии и непрекъснато развиващите се технологии предполагат капацитет за поемане на по-големи отговорности от медицинските сестри с общ профил. Обучението за медицински сестри с общ профил, организацията на което все още се различава според националните традиции, следва да предоставя по-надеждна и насочена в по-голяма степен към резултатите гаранция, че специалистът е придобил определени знания и умения по време на обучението и че е в състояние да прилага поне определени компетентности, за да упражнява дейностите, които са от значение за професията“.

            Извън това подразбиращо се, но изключително важно значение на качественото съвременно обучение на медицинските специалисти, не може да не коментираме и някои допълнителни проблеми, които биха възникнали при реализиране на афишираното намерение за намаляване срока на обучението:

            Вярно е, че Директива 2013/55 допуска обучението на медицински сестри с общ профил да е с минимална обща продължителност от три години, но второто задължително условие е, че обучителният курс трябва да включва и минимален брой учебни часове теоретично и клинично обучение. Простата аритметика, съотнесена към продължителността на учебната година и учебните семестри у нас показва, че при тригодишен курс на обучение, за да е изпълнен минималният хорариум, студентите трябва да са с натовареност от над 10 учебни часа дневно, което дори и да бъде обективно постигнато, би довело до натовареност, която неминуемо ще се отрази негативно на подготовката на обучаемите и качеството на тяхната професионална подготовка.

            Не са без значение и въпросителните относно образователния статус на завършилите медицински специалисти в хипотезата на тригодишно обучение, доколкото за да запазят своя образователен статус на лица, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ според нашите нормативни изисквания трябва да са преминали 4-годишен курс на обучение. Следователно, реализирането на идеята предполага или промяна в нормативната уредба и то за регулирани професии, или допускане, че медицинските специалисти няма да завършват образованието си с придобиване на тази образователно-квалификационна степен.

           Посочените и много други аргументи, недвусмислено дават основание да изразим крайно и категорично отрицателно становище по отношение на намерението за намаляване срока на обучение на медицинските специалисти, като отново подчертаем, че реализацията му крие изключително сериозни рискове за качествената професионална квалификация, а оттам и за общественото здраве на българската нация в дългосрочен план. Вместо това, Медицинска федерация на КТ „ПОДКРЕПА“ се обявява и ще настоява за подобряване качеството на обучението и за допълнителен акцент върху практическата подготовка, вкл. чрез придобиване на по-голям клиничен опит, натрупването на който да се реализира в реална работна среда, като по този начин обучаемите ще подпомогнат отчасти решаването на кадровите дефицити, когато това е постижимо и допустимо.

С уважение,

РОСИЦА ПАЛЕШНИКОВА – председател на Медицинска федерация към КТ „Подкрепа“