ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО
КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИ

ДО
ДИРЕКТОРИТЕ
НА РЕГИОНАЛНИТЕ ЗДРАВНИ ИНСПЕКЦИИ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ
НА СИНДИКАЛНИ СЕКЦИИ НА КТ „ПОДКРЕПА”
В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И
В ДЕТСКО И УЧИЛИЩНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

ОТНОСНО: Писмо на министър Костадин Ангелов до кметовете на общини и директорите на Регионални здравни инспекции за предприемане на спешни действия за подпомагане на лечебните заведения, обслужващи пациенти с COVID-19

 УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ „ПОДКРЕПА” споделя тревогата на Министерство на здравеопазването във връзка с нарастващия брой хоспитализирани лица, диагностицирани с COVID-19, както и произтичащите от това проблеми, свързани с кадровата обезпеченост на болничните заведения, където тези лица се лекуват. Изразяваме и подкрепа към призива да се предприемат всички необходими мерки и действия за преодоляване на недостига на медицински специалисти.

Независимо от горното, като организация на работниците и служителите, сме длъжни да поясним, че насочването на медицински специалисти към нуждаещите се лечебни заведения следва да се извършва само при стриктно съблюдаване на разпоредбите на българското трудово законодателство и при зачитане на правата и интересите на работниците и служителите. Съгласно чл.118, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) „работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона”. Неприложима към описаната в писмото на министър Ангелов житейска ситуация е и разпоредбата на чл.120, ал.1 от КТ, която регламентира изключение от забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Дори, когато е налице една или и двете от нормативно установените предпоставки – производствена необходимост и престой, работодателят може едностранно и без съгласието на работника да възлага временно извършване на друга работа в същото или друго предприятие, ако това предприятие е на същия работодател. Недопустимо е, в рамките на съществуващото трудово правоотношение, работодателят да възложи изпълнение на трудови функции за друг, различен работодател.

Предвид горепосоченото, обръщаме внимание на факта, че насочването на работещи при един работодател (включително заетите в детско и училищно здравеопазване, които са в трудово правоотношение с кметовете на общини) към извършване на друга работа при друг работодател, не може да се реализира без съгласието на работника или служителя. Необходимо е формиране на лична воля, подчинена на собственото разбиране за съпричастност, съвест и отговорност, при отчитане на личната преценка относно опасността за здравословното състояние на работника и на неговите близки.

Предлагаме в оперативен порядък следния алгоритъм за реализиране на призива отправен от Министерство на здравеопазването:

Лечебните заведения, които имат нужда от допълнително кадрово обезпечаване да предоставят конкретна и изчерпателна информация за длъжностите, характера на работа, броя на работните места и конкретните условия на труд, вкл. разпределение на работното време, възнаграждение и други данни, във връзка с установената нужда. Тази информация да бъде обобщавана от Регионалните здравни инспекции и чрез тях да бъде сведена до знанието на директорите на всички лечебни заведения и кметовете на общини. Те от своя страна следва да сведат информацията до всички медицински специалисти, които могат да отговорят на констатираните потребности. По своя преценка и в съответствие с личната си воля, медицинските специалисти, могат да решат да приемат предложението за временно изпълнение на работата в нуждаещите се болнични заведения. Организационното подпомагане от страна на работодателя по съществуващото им трудово правоотношение, следва да се изразява във възможността да заявят и ползват при необходимост неплатен отпуск за времето, през което биха работили в болничните заведения обслужващи пациенти с COVID-19. Задължително условие е сключването на трудови договори за допълнителен труд между тези болници и привлечените временно медицински специалисти, по реда на чл.111 или чл.114 от КТ. Само при тези условия, правата и интересите на работещите ще бъдат защитени действително и правоотношенията ще бъдат уредени съгласно изискванията на Кодекса на труда.

Вместо заключение, следва да посочим, че настоящата кадрова криза е ярко доказателство за дългогодишната липса на адекватно отношение на държавата към работещите в системата на здравеопазването. Потвърждава се неотложната потребност от осезаеми мерки и действия, които да доведат до нарастване престижа на медицинските професии и създаване на предпоставки за справедливо и отчетливо мотивиране на заетите с упражняване на най-благородния труд – опазването на човешкото здраве.

29.03.2021 г.
София

С уважение,
……………………
СОНЯ ВЪРБАНОВА
Председател
МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ „ПОДКРЕПА”