Броят на хората, които не могат да си позволят едноседмична почивка, въпреки че работят, се е увеличил отново с над 1 милион за една година, което показва, че ЕС е в извънредна ситуация с качеството на работните места и трябва да възстанови своя социален договор чрез колективно договаряне. Анализ на последните микроданни на Евростат, които не са публично достъпни, извършен от Европейския синдикален институт (ETUI), установи, че лятната почивка е била извън възможностите на 41,5 млн. души през 2023 г. – в сравнение с 40,5 млн. през 2022 г.
Това е третото поредно годишно увеличение на бедността по време на ваканция и означава, че 15% от всички работещи хора в Европа сега пропускат време, което могат да прекарат със семействата си, докато главните изпълнителни директори, които сега печелят повече от 100 пъти повече от средностатистическия работещ, се пекат на слънце в луксозни курорти.
Констатациите са резултат от все по-неравностойна икономика, в която работещите са принудени да се откажат от почивките си поради нарастващите разходи за настаняване, транспорт и храна, съчетани с намаляваща покупателна способност и спекулации.
Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) призовава националните правителства да приложат изцяло Директивата за минималната работна заплата и Европейската комисия да гарантира, че Пакетът за качествени работни места, който се очаква да бъде приет тази година, включва законодателство за ребалансиране на икономиката, включително чрез превръщане на зачитането на колективното договаряне в условие за достъп до обществени поръчки.
10 страни членки на ЕС с най-висок процент на бедност по време на отпуск
|
Брой на работещите, които не са могли да си позволят почивка през 2023 г. |
Промяна в броя спрямо 2022 г. | Процент на работещите, които не са могли да си позволят почивка | Промяна в процентите спрямо 2022 г. | |
| ЕС | 41.576.504 | 1.046.584 | 15% | 2,6% |
| Румъния | 3.963.764 | -294.384 | 32% | -6,9% |
| Унгария | 1.604.388 | 107.335 | 26% | 7,2% |
| България | 945.717 | 34.228 | 24% | 3,8% |
| Португалия | 1.506.778 | 86.154 | 23% | 6,1% |
| Кипър | 147.663 | -5.541 | 23% | -3,6% |
| Словакия | 772.656 | 167.914 | 22% | 27,8% |
| Гърция | 1.345.285 | -256.550 | 20% | -16,0% |
| Малта | 74.837 | -2.044 | 20% | -2,7% |
| Хърватия | 445.847 | -18.798 | 18% | -4,0% |
| Литва | 335.219 | 5.762 | 18% | 1,7% |
Според ръководството на ЕКП, почивката със семейството или приятелите е важна за нашето физическо и психично здраве, и е основна част от европейския социален договор. След усилена работа през цялата година, това е най-малкото, което работещите хора би трябвало да могат да очакват да си позволят и не бива да се допуска тя да се превърне в лукс за малцина. Тези данни обаче показват, че Европа е в извънредна ситуация що се отнася до качествените работни места и че нашият социален договор продължава да се разпада, в резултат на нарастващото икономическо неравенство. За съжаление, не е изненадващо, че все повече хора не могат да си позволят почивка, когато в същото време главните изпълнителни директори са си плащали над 100 пъти повече от средностатистическия работещ, а лихвите са се увеличили до 13 пъти по-бързо от заплатите на хората.
Европейската икономика все повече възнаграждава финансовите спекулации вместо реалната работа и това трябва да се промени. Най-добрият начин за ребалансиране на икономиката е като се гарантира, че повече работещи се възползват от колективното договаряне, което не само осигурява по-високи заплати, но и по-добри условия, като до две седмици допълнителен платен отпуск всяка година. Това допълнително срамно увеличение на бедността по време на ваканция поставя отговорност върху политиците да действат, когато се завърнат от собствените си летни почивки. Предстоящият пакет за качествени работни места на Европейската комисия трябва да включва спешно законодателство, което съответства на мащаба на кризата, пред която сме изправени.
Статистически уточнения: Оценките са получени от микроданните на EU-SILC, междунационално хармонизиран инструмент за проучване, представителен за населението. Той се използва за оценка на дяла на европейското население на възраст 15-64 години, което има трудова заетост и заявява, че не може да си позволи едноседмична почивка извън дома. След това този дял се умножава с броя на хората на възраст 15-64 години във всяка европейска държава, за да се получи оценката за броя на работещите, които не могат да си позволят едноседмична почивка.
