До
Валери Симеонов
председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество

копие:
До
Бисер Петков
министър на труда и социалната политика

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

относно:

Включване в Дневния ред на Постоянна комисия „Доходи и жизнено равнище“
на точка
относно заплащането на нощния труд

Уважаеми г-н председател,

Като отчитаме обстоятелството, че размерът на минималното допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд (в размер 0,25 лв.) е определено в чл. 8 от НСОРЗ (приета с ПМС №4 от 17.01.2007 г., обн. ДВ бр. 9 от 2007 г. и в сила от 01.07.2007 г.);

като вземаме предвид обстоятелството, че към него ден определената МРЗ за страната е била в размер 180 лв. (определена с ПМС №324 от 06.12.2006 г., обн. в ДВ, бр. 101 от 2006 г.);

като съобразяваме, че МРЗ за страната представлява нормативно установената минимално допустимост стойност на труда;

като отчитаме обстоятелството, че към днешна дата определената МРЗ за страната е в размер 510 лв. (определена с ПМС №316 от 01.01.2018 г., обн. в ДВ, бр. 102 от 2017 г.), което представлява 283% увеличение на определената МРЗ за страната и съответстващо „обезценяване“ на нощния труд;

като вземаме предвид прогласените в Преамбюла на Конституцията ценности (достойнство и сигурност на личността; социална държава), и прогласените в чл. 16, чл. 48, ал. 5, чл. 52, ал. 3, хипотеза първа от Конституцията основни конституционни принципи;

като отчитаме резултатите от Националната кампания „За достойни условия и заплащане на нощния труд“, организирана от Конфедерация на труда „Подкрепа“ и осъществена съвместно с Българския лекарски съюз, Българската асоциация на професионалитите по здравни грижи и Синдикалната федерация на служителите в МВР, в т.ч.:

• научните констатации на доц. д-р Катя Вангелова от НЦОЗА, специалист в областта на рисковете за здравето и безопасността при полагане на труд, в т.ч. нощен,

• научните констатации на доц. д-р Евгени Евгениев от УНСС, специалист в областта на икономиката на труда и управлението на персонала;

• научните констатации на гл.ас. д-р Стойка Калчева от БАН, специалист в областта на психологическите проблеми в т.ч. при и по повод полагането на труд –

всичките представени на Кръгла маса от 20.06.2018 г. с предоставени за свободно ползване записи от презентациите на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=9BYhLg-6Hcs;

които констатации се потвърждават[1] от Световната здравна организация, Международната агенция за изследване на рака, Съда на Европейския съюз (напр. Решението от 12.11.1996 г. по дело №C-84/94 и др.);

като съобразяваме целите и задачите по чл. 3, т.т. 1, 2 и 7, във вр. с чл. 4, т. 1, 4, 5, 10, 15, 17 и 18 от Устава на КТ „Подкрепа“;

и като вземаме предвид прогласените в чл. 2 и сл. от КТ принципи на тристранното сътрудничество и социалния диалог,

предлагаме

на осн. чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПОДСТС да разпоредите да бъде включена в Дневния ред на Постоянната комисия по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПОДСТС „Доходи и жизнено равнище“ (или друга посочена от Вас ресорна комисия) точка със следното съдържание:

„Актуализиране на минималния размер

на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 8 от НСОРЗ“

за разглеждане и изготвяне на становище по реда на чл. 14, ал. 1 от ПОДСТС относно предложението на КТ „Подкрепа“ в чл. 8 от НСОРЗ изразът „0,25 лв“ да бъде заменен от израза „0,5 на сто от минималната работна заплата за страната“.

За Ваше и на Постоянната комисия улеснение представяме и молим да приемете в подкрепа на горното предложение следните

мотиви

Настоящата редакция на чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната заплата:

„За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.“

е утвърдена в началото на 2007 г. (със самото приемане на НСОРЗ). Към онзи момент Минималната работна заплата за страната е 180 лв и това определя минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за всеки отработен час нощен труд като ~0,14% от МРЗ. С икономическото развитие на страната ни бяха преодолени редица кризи, което се отразява в поетапното увеличаване на МРЗ до 510 лв – съответстващи съгласно нормативо признатата минимална стойност на труда в Република България. Успоредно с това обаче минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за всеки отработен час нощен труд, определено в твърда сума, не се е променило и това вече повече от 10 години обезценява нощния труд – достигайки днес до ~0,05% от МРЗ.

При пълна натовареност от 7 работни часа нощен труд дължимото допълнително възнаграждение достига 1,75 лв, което в днешните икономически условия не може да покрие дори транспортните разходи на работника или служителя – който в повечето случаи се налага да се придвижва с по-скъп нощен транспорт. Не може и дума да става за някаква адекватна компенсация на необходимостта да бъде полаган труд във време, което природата е отредила за почивка – ведно с всичките доказани от науката и практиката негативни последици за човешката физиология, здраве, социален интегритет. Тази обидно ниска стойност мотивира много недобросъвестни работодатели да въвеждат трисменен режим на работа и да преминават към сумирано изчисляване на работното време, без оглед на това, че естеството на производството не изисква установяване на непрекъснат работен цикъл. Вместо да бъдат разкривани нови работни места, едни и същи машини и съоръжения се включват в денонощен режим на работа, което спестява необходимостта от инвестиции и прехвърля тежестта на бизнеса върху работниците и служителите – защото трудът е евтин и съответният работодател няма да поеме никаква отговорност за вредното въздействие, на което с нарушаване на биологичния ритъм се подлага човешкият организъм.

Нощният труд е оправдан преди всичко тогава, когато производството не може да бъде прекъсвано – било поради технологични особености (металургия, енергетика, стъкларство), било поради надделяващ обществен интерес (здравеопазване, комуникация, транспорт, сигурност). Не може обаче да бъде оправдано откъсването на работещите хора от нормалния биологичен цикъл в интерес на индустриалния цикъл, когато това се извършва единствено за да бъдат редуцирани необходимите инвестиции за разкриване на допълнителни работни места и за да бъдат максимизирани печалбите. Ето защо в повечето развити европейски държави нощният труд се оценява скъпо – за да бъде полаган само там, където това е наистина необходимо и неизбежно. Осигуряването на достойно допълнително възнаграждение за нощен труд – не на последно място – способства за повишаване качеството на живот и редуциране (поне частично) на неблагоприятните последици, на които е изложен организмът при нарушаване на неговия естествен биологичен цикъл.

Предложеното изменение на НСОРЗ е в съответствие с относимото българско и европейско законодателство. Съгласно чл. 1, ал. 3 от КТ, сред целите на Кодекса на труда е да осигури „справедливи и достойни условия на труд“ (между които условия без съмнение можем да посочим възнаграждението, явяващо се като едно от основните условия на трудовото правоотношение). В унисон е и с протичащия към момента дебат, породен от Европейската комисия за създаването на Европейски орган по труда с общоевропейска компетентност относно социалната сигурност и закрила на работниците и служителите. Отчита също и разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (всички срокове за дерогации по която са изтекли и следователно тя намира пряко приложение в онези си части, които не са транспонирани в достатъчна степен). И не на последно място – предложението е в унисон с Конвенция №171 на МОТ от 1990 г. относно нощния труд (например чл. 8, изискващ съобразено със спецификите на нощния труд възнаграждаване), която Конвенция за общо съжаление продължава да не е ратифицирана от нашата страна.

03.10.2018 г.

С УВАЖЕНИЕ:
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“

[1]     в тази връзка вж. също: Blair A, Demers P, Hansen J, Pukkala E, Levi F, Brock T et al, Carcinogenicity of shift-work, painting, and fire-fighting, 2007, 8, 1065-66; Takala J. Work-related Cancer in EU, ETUI Forum, Brussels, 16.12.2016; David Ansiau, Jean-Claude Marquié, Philip Tucker, Simon Folkard, Longitudinal study of the effects of shift work on health: Analyses of VISAT (ageing, health and work), data  Report submitted to the IOSH Research Committee, 2016; Assessment of the health risks for professionals exposed to atypical working hours, especially night work ANSES opinion, Collective expert report, Scientific Edition, May 2016; и др.

Вижте писмото-предложение ТУК