За 22-ра поредна година Военномедицинска академия (ВМА) отбеляза с 1-минутно мълчание и вой на сирени от линейки „Деня на спасението” в памет на всички лекари, медицински сестри, полицаи, спасители, доброволци и граждани, загубили живота си, за да спасят чужд.
Денят на спасението е посветен на хората, за които дългът и човешкият живот са стояли по-високо от собствения им живот. Инициативата е създадена през 2005 г. от д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар“, с подкрепата на ВМА и със съдействието на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския Червен кръст и синдикатите.
Денят е свързан с подвига на 26-годишния д-р Стефан Черкезов. На 15 август 1963 г. младият лекар спасява 47 души от пламнал автобус край Горна Оряховица. Въпреки тежките си изгаряния, той продължава да помага на пострадалите и настоява първо да бъдат лекувани те. На следващия ден умира от раните си. Днес неговият подвиг е символ на професионален и човешки дълг и пример за поколения медици.
Известни са имената на над 130 лекари и 20 медицински сестри, загинали при изпълнение на професионалния си дълг – след тежки операции, при катастрофи с линейки или след заразяване от свои пациенти. Сред героите на спасението са още полицаи, пожарникари, минни спасители, доброволци и граждани, изгубили живота си, докато спасяват други.
Пандемията от COVID-19 добави към този трагичен списък имената на над 120 лекари, медицински сестри, фелдшери и шофьори на линейки – хора, които до последно се грижеха за своите пациенти, но загубиха битката за собствения си живот.
Своята почит пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, в градинката пред Военномедицинска академия отдадоха и президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов и председателят на Синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“ Тодор Воденов.
От сайта на ВМА:
Преди 63 години един млад лекар направи избор.
На 15 август 1963 година д-р Стефан Черкезов, едва на 26 години и само осем месеца след началото на своя професионален път, се оказва пред горящ автобус край Горна Оряховица. Изхвърлен от взривната вълна извън автобуса, той можел да остане жив. Вместо това се връща. Отново. И отново…
Влиза в огъня, за да изведе непознати хора. Косата му пламва. Дрехите му се стопяват върху тялото. Изгарянията са смъртоносни. Но той не спира. Изважда десетки пътници от пламъците, помага за пренасянето на ранените към линейките и едва когато всички останали са получили помощ, сам поема към болницата.
Там произнася думи, които и днес звучат като морален компас за всяко поколение медици: „Колеги, оставете ме. Аз и без това ще умра. Грижете се за другите пациенти.“
На следващия ден д-р Стефан Черкезов умира. Но неговият пример остава жив. Той се предава от преподавател на студент, от лекар на специализант, от старши колега на млад медик. Предава се всеки път, когато някой остане след края на смяната, когато нечий пациент стане по-важен от собствената умора, когато професията се превърне в призвание.
Във Военномедицинска академия тази история не е просто спомен. Тя е част от ценностите, с които възпитаваме бъдещите лекари. Защото медицината не е само знания, технологии и умения. Тя е характер, смелост. Тя е отговорност към човека, дори когато цената е лична.
Д-р Черкезов никога не е търсил признание. Не е знаел, че десетилетия по-късно името му ще се произнася с преклонение. Не е предполагал, че неговият избор ще се превърне в символ на лекарската доблест. Именно затова примерът му е толкова силен.
Денят на спасението, който ВМА отбелязва, не е просто ден за поклон пред един герой. А ден, който ни напомня, че истинското наследство на д-р Стефан Черкезов не е само подвигът, извършен преди повече от половин век. Истинското му наследство са всички млади лекари, които и днес избират тази професия със същото разбиране за дълг, човечност и чест.
Поклон пред паметта на д-р Стефан Черкезов. Поклон пред всички медици, които всеки ден доказват, че има професии, в които призванието винаги стои над личния интерес.
Снимки: Пресцентър ВМА