Отдел „Комуникация и публикации“ на Европейския синдикален институт (ETUI), има удоволствието да Ви представи кратка анотация за скорошно изследване, което разглежда качеството на заетостта на по-възрастните работници и което ще окаже сериозно въздействие върху дебатите в Европа за повишаване на възрастта за пенсиониране.

Проучването, публикувано от ETUI анализира данните от европейско изследване на условията на труд, осъществено през 2010 г. Тези данни се отнасят само за заетите лица в 27-те страни-членки на Европейския съюз.

Авторите разглеждат осем показатели на качество на работните места за 18 групи заетост (работа на смени, много бърз работен ритъм, позиции при трудовия процес, причиняващи болка, трудности при балансиране между работа/частен живот, възможност за самостоятелност на работното място, социална подкрепа, перспективи за кариера, несигурност на работните места).

Поради факта, че европейските политики са насочени към повишаване на възрастта за пенсиониране, проучването, проведено от Европейския синдикален институт (ETUI) опроверга съществуващите по отношение на възрастните работници стереотипи, като същевременно разкри съществените несъответствия в заетостта им, според техните различни професии.

Работниците над 50 години са по-привилегировани. Проучването развенча този стереотип. За ЕС-27, данните сочат, че 13% от заетите на възраст 50 и повече години не са на постоянна работа, около една четвърт от тях са назначени на непълен работен ден, докато почти половината са работили за един и същ работодател по-малко от 15 години.

Трудностите, срещани при преследването на професионалната кариера могат да бъдат измерени чрез показателите за „благосъстояние“, на работното място. Тези данни поставят във фокус както състоянието на работодателите, така и на служителите: на 33% от над 50-годишните им липсва социална подкрепа на работното място (срещу 28% при 30-49 годишните), 73% смятат, че работата им не предлага добри перспективи за развитие на кариера (срещу 58% при 30-49 годишните), а 40% смятат, че здравето им е влошено.

По отношение на качеството на работните места и условията на труд, авторите изненадващо отчитат съществуването на сериозни различия в оценките на по-възрастните работници, в съответствие с работата, която те вършат. „Разликите между професионални категории до голяма степен отразяват социалните неравенства в здравеопазването и лишаването от придобивки на лицата с по-неквалифицирани професии и на тези, които полагат физически труд.

И така, най-обобщено казано обемът на „работа на смени“ (ротационни, разсрочени, разделни смени) намалява с нарастването на възрастта, като работата на смени е по-голям проблем за техническия персонал и за мобилните работници на възраст над 50 години, отколкото за техните по-млади колеги. Или пък: 61% от работещите, които сглобяват изделия, на възраст 50 и повече години усещат болки при работа, в сравнение с 46% от колегите си на възраст под 30.

При разглеждането на полагащите ръчен труд (строителни и промишлени работници, домашни помощници, чистачи, други), проучването установи, че общото им здравословно състояние се влошава с възрастта, под формата на болки в гърба, нарушения на съня, и недоволство от условията на труд. Това, което най-ясно се откроява при работещите в сферата на услугите (продажби, лични грижи, хигиена и т.н.) са лошите резултати за тяхното психологическо състояние.

Авторите предупреждават за последиците от тези политики, които биха довели до безразборно удължаване на трудовия живот за всички по-възрастни работници. Същевременно, авторите призовават работодателите да положат усилия за подобряване на условията на труд и заетост.

Брюксел, 23 ноември 2012 г.