Правото на стачка е право за упражняване на натиск от работниците и служителите върху работодателя за защита на техните колективни икономически и социални интереси. То се изразява във „временно преустановяване на изпълнението на трудовите задължения“ на стачкуващите работници и служители. Това неизпълнение на задълженията на работниците и служителите по продължаващото им да съществува трудово правоотношение е правомерно, защото е свързано с упражняването на едно тяхно основно право, каквото е правото им на стачка. Срещу неизпълнението на това тяхно задължение законът освобождава работодателя от едно негово основно задължение по трудовото правоотношение: той не дължи на стачкуващите работници и служители трудово възнаграждение за времето, през което участват в провеждането на ефективна стачка. Това законодателно разрешение е изрично възприето в чл. 18, ал. 1 ЗУКТС. Щом не е налице изпълнението на тези задължения, отпада и задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение.
Решението за стачка /продължителност, органът който ще я ръководи/, се взема с обикновено мнозинство от всички работници и служители в предприятието. Решението дали работникът или служителят ще участва в стачката /кои и колко дни/ е лично негово право и никой не може да го задължава предварително писмено да уведомява работодателя дали ще стачкува или не. Право на работника или служителя е във всеки един момент да се включи или да прекрати участието си в ефективни стачни действия. Тъй като работодателят има интерес всеки ден да е информиран, кой стачкува и кой работи, негово задължение е да организира проверка, при извършването на която работникът или служителят е длъжен да заяви устно дали стачкува или не за съответния ден. Проверката се извършва от работодателя или упълномощено от него лице, всекидневно за дните на стачката без да е необходимо работникът или служителят да прави каквито и да било писмени изявления за участие в стачката.
В това отношение е напълно незаконосъобразна заповед 410 от 22.11.2011 г., издадена от инж. Ивайло Димитров, Директор ППП, гр. София, с която работниците и служителите се задължават да декларират писмено намеренията си да стачкуват. Подобни действия се в грубо нарушение на чл. 18 и чл. 19 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, както и на чл. 50 от Конституцията на Република България.
Информираме всички работници и служители да не се съобразяват и да не изпълняват заповеди, с които им се вменяват допълнителни задължения извън това да стоят на работното си място.
Националните стачни комитети възприемат като несполучлив манипулативен опит изнесеното в медиите от главната юристка на „БДЖ“ ЕАД г-жа Ваня Флорова, че стачката е незаконна. С тези правно неиздържани изказвания се цели единствено внасяне на смут и съмнения сред работниците и служителите в железниците относно упражняването на законното им право на стачка.

Националните стачни комитети на КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват мениджърските екипи на „БДЖ“ ЕАД и ДП „НКЖИ“ да спазват Конституцията и законите на Република България. За всички нарушения на човешките, трудовите и синдикалните права, ще потърсим съответната персонална отговорност от виновните длъжностни лица, както и своевременно ще сезираме Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Международната конфедерация на профсъюзите (МКП)!