Всяка година на 18 септември отбелязваме Международния ден на равното заплащане. На този ден синдикатите потвърждават дългогодишните си усилия за постигане на равно заплащане за труд с еднаква стойност.

За съжаление, равенството между половете и овластяването на жените продължават да се възпрепятстват поради продължаващите исторически и структурни неравнопоставени властови отношения между жените и мъжете, бедността и неравенствата и различията в условията  за достъп до ресурси и възможности, които ограничават  жените. Очевидно е, че напредъкът в намаляването на тези разлика е изключително бавен.

В годините след пандемията, постигнатият икономически растеж не е доведел до подобряване на условията на живот на работещите – в световен мащаб, дори и в най-развитите пазарни икономики, делът на доходите от труд намаля като процент от БВП, на практика работните заплати се увеличаваха по-бавно, отколкото повишаването на производителността.

Например – данните в световен мащаб  показват, че работните заплати на жените продължават да бъдат с около 20% по-ниски от тези на  мъжете. Според ООН, ако бъде запазен този тренд, след 257 години светът ще преодолее съществуващото неравенство в заплащането между половете.

Нашата страна не прави изключение – Докладът за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 посочва разлика от 11,8%, като в номинално изражение средната годишна заплата на мъжете е 20 515 лв., а на жените – 16 880 лв. Относно размера на средния осигурителен доход за страната /1298 лв./ разликата е близо 7%, защото за мъжете той е бил 1340 лв., а за жените – 1254 лв. Тази разлика рефлектира и в нивото на пенсиите – средната пенсия на мъжете е 797 лв./ 2022/, а на жените – едва 658 лв., като относителният дял на бедните общо за страната ни е 22% от населението, като за жените процентът е почти 24, а за мъжете – малко над 20.

Несъмнено, основна причина за тази разлика, както в световен мащаб, така и у нас  е  вертикалната и хоризонтална професионална сегрегация. Ноторно известен факт е, че  жените са свръхпредставени в сектори и работни места с по-ниско заплащане и са слабо представени на ръководни позиции. В допълнение – хоризонталната сегрегация присъства дори и в добре платени икономически сектори – като информационните и комуникационни технологии, сектор, който остава доминиран от мъже и където за равни позиции мъжете получават по-високи заплати от жените.

Ако тези разлики в заплатите продължат, те  упорито, но неминуемо ще продължат да излагат жените на повишен риск от бедност – не само по време на трудовия им път, но и при през целия живот.

Въпреки че принципът за равно заплащане за еднакъв труд получава официално широко одобрение, прилагането му на практика е трудно. Проблемът е сериозен и комплексен, неговото решаване изисква общи усилия и това е основната причина обединеното синдикално движение упорито да призовава за Нов Социален Договор, защото той ще доведе до намаляване на неравенствата и ще направи жените по-силни чрез:

1. Създаване на 575 милиона нови достойни работни места до 2030 г. Това ще бъдат работни места най-вече в сферата на услугите за предоставяне на грижи. Подобно приоритетно инвестиране в икономиката на грижите в световен мащаб ще доведе до формализирането на един милиард неформални работни места, заети основно от жени.
2. Инвестиции в универсални грижи за деца и услуги за дългосрочни грижи, които ще създадат 280 милиона работни места до 2030 г. Тази мярка в някои страни ще увеличи нивото на заетост сред жените със 78%, като 84% от тях ще са  официални работни места.
3. Приемане на законодателство, което да създава гаранции на равно заплащане и да се бори с дискриминацията на работното място, в съответствие със стандартите Международни организации на труда, Конвенции 100 и 111.
4. Разработване и приемане на законодателство, създаващо условия за повече прозрачност на трудовите възнаграждения, и чиито разпоредби да позволяват калкулация на комбинирани индикатори за нивата на заплатите на всички длъжности, разделени по пол.

5.Елиминиране на насилието и тормоза на работното място, чрез ефективно прилагане на Конвенция 190 и Препоръка 206 на МОТ.

6. Увеличаване на публични инвестиции в сектора на грижите и в политиките за подкрепа на семейството, с цел постигане на баланс между професионалните и семейни отговорности.
7. Приемане на закони, определящи гарантиран размер на пожизнен минимален доход, в съответствие с текста, предложен в Декларацията по повод стогодишнината на МОТ.
8. Повишаване на ролята на колективното договаряне и на социалния диалог за премахване на всички законодателни пропуски, които позволяват наличието на разлика в заплащането  между мъжете и жените.

На основата на тези базисни предложения,  ние ще продължим борбата  за  постигане на  равно заплащане за труд с еднаква стойност. В този смисъл ще продължим да настояваме  всички правителства по света активно да  работят в посока намаляване на неравенствата и за справедливо заплащане на труда на жените!