Политиката за квалификация на учителите е приоритет както за синдикатите, така и за МОН. Синдикат „Образование“ работи за подобряване на възможностите за повишаване на качеството на квалификациите и придобиването на квалификационни кредити. Събраната информация ще бъде предоставена и на департаментите по квалификация.

Синдикат „Образование“ проведе проучване относно вида и регулярността на квалификациите на учителите, в което участваха 1515 респонденти – предимно учители и директори.

Средната възраст на участвалите педагогически специалисти е 47,3 години, което не съответства на средната възраст от 54 години за системата. Това показва по-активно желание за квалификация сред по-младите учители.

Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който дори надвишава реалния недостиг на мъже-учители в България.

Средният педагогическият стаж на българските учители е около 23 години, което показва натрупан професионален опит.

78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% – бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – процент, който постепенно нараства.

По отношение на регулярността на квалификациите:

19,4% от педагозите са имали четири и повече квалификационни обучения през последната година;

19,5% – три обучения;

33,9% – две обучения (традиционният модел);

27,1% – само едно обучение.

68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със средства за квалификация, заложени в училищния бюджет. Тези средства са договорени благодарение на синдикатите чрез чл. 24 от Националния КТД:

„Размерът на средствата, предвидени за квалификация на педагогическите специалисти, е не по-малко от 1% от средствата за работна заплата…“

Въпреки това, 33,3% от учителите и директорите са се квалифицирали със собствени средства, което показва:

• високата им мотивация да поддържат професионално ниво;
• че училищната квалификация невинаги отговаря на индивидуалните нужди на преподавателя.

25,1% са се включили в Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, а 16% – в квалификационни програми, финансирани от синдикатите.

Определянето на квалификационната програма е ставало основно чрез решения на Педагогическия съвет. Все пак, около една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята квалификация, като често са я финансирали лично.

Времето за квалификация е основен проблем: 51% от обученията се провеждат през почивните дни.

Това е порочна практика, която допринася за бърнаут сред учителите и свидетелства за липса на институционална подкрепа от страна на МОН.

64,3% от анкетираните не знаят какъв е общият размер на средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са заявили, че им е предоставена тази информация.

Най-често учителите и директорите са се квалифицирали в следните организации:

Департаменти за квалификация – 42,7%;

Обучителни НПО организации – 20%;

Синдикални обучения – 16%;

НЦПКПС – Банкя – 8,6%.

Среден брой квалификационни кредити годишно:

Българският учител придобива средно 2,9 кредита годишно, което го поставя сред водещите професии по този показател.

88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с пет работни дни за квалификация, по европейски образец.

Статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения годишен отпуск, който има друго предназначение.

Това съответства на модерни образователни системи, където квалификационните дни се провеждат преди началото или след края на учебното време.

81,6% от учителите и директорите заявяват, че изпитват реална нужда от допълнителна квалификация.

Най-търсените теми за квалификация са:

Нови методи за преподаване – 49%;

Бърнаут и прегаряне – 41,8%;

Иновации в действие (споделяне на опит) – 39,9%;

Тренинг по специалността – 38,1%;

Психологически аспекти – 32,2%;

Права на учителя – 31,8%;

Дигитални компетентности – 26,8%;

Изкуствен интелект в образованието – 25%;

Участие в конференции – 16,8%;

Вътрешна квалификация – 14,4%;

Изграждане на резилианс – 7,5%;

Обща педагогика – 5,5%.

Това изследване показва, че учителската професия е една от най-ангажираните с постоянна квалификация.

Време е МОН да оптимизира административно процеса по провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен и съобразен с нуждите на реалната практика.