СТАНОВИЩЕ

на КТ „ПОДКРЕПА“

относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

 УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

КТ „Подкрепа“ принципно подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията като първа стъпка за намиране на устойчиво решение за пресичане на лоши търговски практики, водещи до необосновано увеличение на цените на дребно на стоки и услуги, влошаване на жизнения стандарт на хората и непланирана инфлация, извън обективните икономически фактори и морално пазарно поведение.

Отново обръщаме внимание, че времето за запознаване и изготвяне на задълбочени предложения е крайно недостатъчно, но отчитаме и факта, че е налице желание, отговарящо на обществените очаквания бързо да се намери решение.

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Законопроектът се нуждае от правно-технически прецизиране по отношение на новите термини, връзката им с действащото законодателство и връзката с проекта на ЗИД на Закона за защита на потребителите.

С предложените текстове се въвеждат редица термини, които създават възможност за правно тълкуване относно обхвата и съдържанието им – юридически и икономически независими предприятия; ограничена степен на ефективна конкуренция; устойчиво и предвидимо паралелно поведение; хомогенност на предлаганите стоки и услуги; ефективен конкурентен натиск; бариери за навлизане на нови участници и др. Препоръката ни е максимално да се използват вече съществуващи термини от законодателството, към които да се препрати, които са ясни и не създават предпоставки за допълнително разширено тълкуване, а за останалите да се създадат съответните легални дефиниции.

В проекта липсват разписани специални срокове и процедури в това производство – откриване, установяване, връчване, уведомяване, административно обжалване и т.н. При липса на такива разпоредби трябва да се използват общите процедури, разписани в законодателството (чл.46 от Закона за нормативните актове, Закон за административните нарушения и наказания).

За целите на предложения законопроект следва да се отчете и наличието на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – по отношение на стоките с висок фискален риск, които вече се контролират от органите по приходите и министърът на финансите определя със заповед видовете стоки^[1]. Информация за продажните цени в реално време се съдържа в електронните масиви на НАП, съгласно изискванията на нормативната база за отчитане на продажбите в търговските обекти.

Постигането на по-висока ефективност при установяването на икономическа обоснованост на цени налага проверките да се извършват и съвместно с органите по приходите, предвид техните правомощия, опит и наличната информация за контрол върху стоките с висок фискален риск. Би следвало при осъществяване на дейността си компетентните органи на КЗК да могат да изискват и получават своевременно информация и данни от държавни или общински органи, пряко свързани с установяването на икономическата обоснованост на цените.

Не на последно място, предвид целите на този законопроект и проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите задължително следва да се направи преглед по отношение на ползваната терминология в двата проектоакта и ДОПК с оглед необходимостта от идентифициране на общите действия, включително тези на органите по приходите, с цел намаляване на административната тежест, служебно начало при събиране и обработване на данни за постигане на максимална ефективност и резултати от дейността.

І. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

По §1, т.2 чл.21а -21д:

1. Чл 21а:
   1. Налице е неяснота, като и противоречие в чл.21а, ал.1 и ал.2 по отношение на установяването на съвместно господстващо отношение. В ал.1 се предлага текст – „две или повече предприятия, макар и юридически и икономически независими помежду си“, в ал.2 се твърди че „Съвместно господстващо положение се установява, когато между предприятията съществува икономическа връзка или пазарна взаимосвързаност“, което е в противоречие с текста в ал.1. Предлагаме в ал. 1 думите „макар и юридически и икономически независими помежду си“ да отпаднат. Самият текст се нуждае от прецизиране, за постигане на по-голяма яснота при прилагането му.
   2. ал.2 – термините, описващи ефектите от съвместното господстващо положение е необходимо да се прецизират, както по отношение на вече използвани термини в действащото законодателство, така и по отношение на новите термини, така че да са ясни и непозволяващи широко тълкуване, водещо до изкривяване на волята на законодателя.
   3. ал. 3 се променя така: „При установяване на съвместно господстващо положение по ал.1 и ал.2 Комисията изследва, анализира и изготвя мотивирана оценка за наличие или не на съвместно господстващо положение по следните критерии:“. Изброените критерии в ал. 3 следва да кореспондират с ефектите в ал.2. Подобно изброяване оставя възможност за произволно комбиниране на критерии за установяване на даден ефект по ал.2.
2. Чл. 21б:
   1. Ал.1 – представлява легална дефиниция;
   2. Ал.2 – изброените критерии съдържат множество нови термини. С цел яснота, препоръчваме използване на термини от счетоводното или данъчното законодателство, например „икономически обосновани разходи“, кои точно разходи се имат предвид, каква част от тях биха се признали за икономически обосновани или „разумна печалба“. Под разумна печалба се разбира печалбата само от дадена стока (невъзможно да се установи еднозначно, особено при хиляди артикули) или се има предвид надценката, която предприятието е определило за тази стока или услуга?
   3. Ал.3 – да отпаднат думите – „,приета след становище на Комисията.“
3. Чл. 21в: –
4. текстът забранява предприятия да увеличават цените при две едновременно действащи хипотези – налице е съвместно господстващо положение и наличие на прекомерно високи цени. Тук пак имаме допълнение на термина, като е използван текста „прекомерно високи продажни цени“. Най съществото в този текст е въпросът – кой го забранява? Това е самоконтрол или Комисията с акт забранява?
5. Появява се и термина „господстващо положение“, което е различно от вече регламентираното „съвместно господстващо положение“. Дали е грешка или се разширяват хипотезите на предложения чл.21а?

Чл. 21г:

1. думата „При наличие“ се заменя с „При установяване“, думите „може да докаже наличие на“ се заменят с „документално докаже в разумен срок“.
2. Срокът за доказване от страна на предприятието не е регламентиран, съответно би следвало да се ползва общия нормативен срок, ако това се е имало предвид. Същото се отнася и за цялата процедура – срокове, уведомяване, акт на компетентен орган, обжалване.

Чл. 21д:

1. В ал.1:
   1. 1. трябва да е законово регламентирано какви са минималните условията – „определен оборот“ (колко) или пазарен дял (какъв и спрямо съответната стока или спрямо субекта).
      2. Как предприятието ще узнае, че е попаднало в обхвата на този „специален режим на прозрачност“? Ще има регистър или предприятието сам ще трябва да се постави в този режим?

• За какъв период от време ще се определя оборота и пазарния дял?

1. Ал.2 – необходима е редакция на точките в ал.2, както по отношение на изискванията за съхранение на документи (нещо ново ли се въвежда извън Закона за счетоводството, данъчното законодателство?), така и по отношение на начина на поискване на информация – с какъв акт?

По §2, чл.27а  – в ал.1 да се създадат нови т.4 – 8, както следва: – „т.4. телекомуникационни услуги; т.5. лекарства и лекарствени средства, помощни средства за инвалиди и други; т.6 – енергийни стоки и услуги; т.7 – доставка и пречистване на води;”

По §3, чл.28а – необходимо е редакционно и терминологично прецизиране на текстовете, с цел по-голяма яснота относно права и задължения на страните в процеса. Същото се отнася и за включване или изключване на продукти или групи продукти в регистъра (в текста е само хипотезата за включване).

По §5, чл.37б:

1. Ал.1, нови т. 13-33 – необходимо е прецизиране на текстовете, с които се въвеждат нови термини, като например „значима пазарна сила“, без да е дадена легална дефиниция.
2. Необходимо е да използват и нормите на действащото законодателство, например – в Закона за задълженията и договорите – чл.8 и следващи (Чл. 8. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.; Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави., ….; Чл. 12. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.), както и съдебната практика.

По §6, чл.37в – Ал. 2 – необходимост от прецизиране на текстовете и предоставяне на легална дефиниция, когато се въвеждат нови термини, като т. 4 „стойността е икономически обоснована и пропорционална“ и т. 5 плащането да е отразено „по прозрачен начин”.

[1] Стоки с висок фискален рикс: https://nra.bg/wps/portal/nra/kontrol/fiskalen-kontrol/stoki-s-visok-fiskalen-risk