ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 52-РОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

КОПИЕ ДО:
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

ОТНОСНО: Предложенията по §§ 11, 12 и 44 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., вх. № 52-602-01-19 от 1 юли 2026 г., с които се извършват съществени изменения в Кодекса на труда

Конфедерациятата на труда „Подкрепа“ изразява категорично несъгласие с §§ 11, 12 и 44. Чрез годишен бюджетен закон се предлагат съществени и трайни промени в два основни института на трудовото право: изчисляването на трудовия стаж и механизма за определяне на минималната работна заплата. Текстовете не са технически бюджетни правила. Те засягат непосредствено трудови права, доходи и жизнено равнище и следва да бъдат отхвърлени при второто гласуване.

I. Законодателният способ е необоснован, несъответстващ на принципите на доброто нормотворчество и промените обслужват олигархични интереси в ущърб на интересите на работещите.

Законът за държавния бюджет има конкретен предмет и едногодишно действие, в конкретния случай 5 месеца, §§ 11 и 12 обаче променят общия режим на трудовия стаж за неопределено време, а § 44 суспендира действащ механизъм за минималната работна заплата без готов заместител. Не е доказана необходима и непосредствена връзка на тези трайни негативни за работещите промени, както и връзката им с приходната или разходната част на бюджета за 2026 г.

Законът за публичните финанси допуска Министерският съвет да предлага с бюджетния закон изменения в други закони, само когато те са свързани с подготовката, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Практиката на Конституционния съд също разглежда пряката връзка с конкретния бюджет като съществена при преценката на подобни изменения. Самият факт, че текст е поставен в Преходните и заключителните разпоредби, не го превръща в бюджетна мярка.

Приложим е и Законът за нормативните актове. Чл. 26 ЗНА изисква нормотворчеството да се основава на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност, а чл. 28 изисква мотиви, цели, очаквани резултати и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Вярно е, че § 1а ЗНА предвижда изключение за бюджетните законопроекти от част от общата процедура. Това изключение обаче не следва да се превръща в средство за избягване на оценката и обсъждането на самостоятелни, трайни изменения в други закони.

Оспорените текстове не са придружени от достатъчно подробен анализ на засегнатите права, адресатите, административните последици и прехода към новата уредба. Това създава риск за правната сигурност и предвидимостта по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и за гарантираната закрила на труда по чл. 16 и чл. 48 от Конституцията.

Нарушението на правилата на ЗНА не следва да се разглежда само като формален недостатък. Изискванията за предварителна оценка, мотивиране и открито обсъждане имат за цел законодателят да разполага с информация за необходимостта от мярката, възможните алтернативи, групите, които ще понесат тежестта, и очакваните правни, социални и финансови резултати. Именно тази информация липсва или е недостатъчна по отношение на спорните изменения. Не е обяснено защо трайната промяна трябва да бъде приета спешно с бюджетния закон и защо целите не могат да бъдат постигнати с отделен, надлежно обсъден законопроект.

II. По §§ 11, 12: основна промяна на режима на трудовия стаж без достатъчна оценка.

С §§ 11, 12 се преминава от признаване на трудовия стаж преимуществено в календарно време към изчисляване, въз основа на действително отработените часове. Това не е техническа корекция, а промяна във философията на института. Трудовият стаж е юридически факт, от който зависят отпуск, допълнителни възнаграждения, обезщетения, изисквания за заемане на длъжности и права по колективни трудови договори.

Предварителната оценка следва да обхване поне отражението върху правото на платен и допълнителен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетенията по Кодекса на труда, включително при пенсиониране, изискванията за определен трудов или професионален стаж, както и правата по специални закони, подзаконови актове и колективни трудови договори. В представените материали няма цялостен преглед на тези последици, нито количествена оценка на засегнатите лица.

При действащия режим лице, работещо по четири часа дневно в продължение на една календарна година, придобива една година трудов стаж. При предложения модел за същия период ще се признава приблизително половината трудов стаж. Това е потвърдено и в официалното становище на омбудсмана от 20 юли 2026 г.

Промяната ще засегне най-силно работещите на непълно работно време, сред които родители на малки деца, хора с увреждания, лица, полагащи грижи за близки, учащи се, пенсионери и работници, за които не се предлага заетост на пълен работен ден. Не е представена убедителна легитимна цел и оценка за пропорционалността на неблагоприятното третиране.

Различната продължителност на работното време обосновава пропорционално трудово възнаграждение, но не следва автоматично да води до пропорционално съкращаване на календарния период, през който трудовото правоотношение реално е съществувало. Когато от този период зависи придобиването на трудови права, законодателят дължи особено убедителна обосновка за необходимостта и съразмерността на ограничението. Такава обосновка не е представена.

Не са решени и съществени практически въпроси: как се установява стажът при няколко едновременни трудови правоотношения; кой работодател разполага с необходимата информация; за кои права се прилага ограничението до календарното време; как се отчитат отпуските, временната неработоспособност и другите периоди, признати за трудов стаж. Липсва и недвусмислена преходна разпоредба, която да гарантира, че новият режим няма да засегне вече придобит стаж и права.

Особено рискова е липсата на ясна уредба за заварените трудови правоотношения. Законът трябва изрично да посочи от кой момент се прилага новият начин на изчисляване, как се съхраняват данните за стажа, придобит по досегашния ред, и как се защитават вече възникнали права и оправдани правни очаквания. Оставянето на тези въпроси за последващо административно тълкуване ще доведе до нееднаква практика и трудови спорове.

Фактът, че §§ 11,12 са били разгледани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, не означава, че са подкрепени от синдикатите и не отстранява липсата на цялостна оценка на въздействието. Промяна с такъв обхват следва да бъде внесена като самостоятелен законопроект за изменение на Кодекса на труда, след пълно обществено и тристранно обсъждане.

III. По § 44: премахване на механизма за МРЗ без алтернатива.

Това противоречи на:

материалноправните принципи, заложени в чл. 2 и чл.3 от Кодекса на труда, изразяващи се в незачитане интересите на работещите. Този текст изисква държавата да провежда политика, която да гарантира равни права и равни възможности в областта на труда, забрана на дискриминацията, както и справедливо заплащане. Предложените промени в трудовия стаж водят до необосновано различно третиране на работещите на непълно работно време, без това да е продиктувано от обективни и справедливи критерии. Същевременно суспендирането на механизма за минималната работна заплата без алтернатива осуетява именно тази държавна политика по регулиране на възнагражденията и създава предпоставки за несправедливи и неадекватни доходи, което е в пряко противоречие с принципите на чл. 2 КТ, че държавата регулира   трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.

С § 44 се преустановява прилагането на действащия механизъм по чл. 244, ал. 2 КТ, без едновременно да е предложен завършен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.

Предложението не определя принципите и критериите на бъдещия механизъм, не посочва краен срок за неговото въвеждане и не съдържа защита срещу продължително замразяване. Така законът премахва действаща гаранция, преди държавата да е изпълнила собственото си намерение да изработи нов модел. Неуспехът да бъде постигнато съгласие в социалния диалог не може да се използва като основание едностранно да се отнеме законовата изходна позиция на работниците и служителите.

Директива (ЕС) 2022/2041 не налага единна формула за минималната работна заплата. Чл. 5, параграф 4 обаче изисква използване на ориентировъчни референтни стойности при оценката на адекватността и посочва като примери 60% от брутната медианна и 50% от брутната средна работна заплата. Чл. 7 изисква своевременно и ефективно участие на социалните партньори през целия процес на определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата. Тези разпоредби остават в сила и след решението на Съда на ЕС от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23.

Приемането на §§ 11, 12 и 44 без оценка на адекватността и без готов алтернативен механизъм поражда сериозен риск от несъответствие с чл. 5, параграф 4 и чл. 7 от Директивата. Ако текстът бъде приет, КТ „Подкрепа“ ще сезира Европейската комисия и ще предостави информация и във връзка с вече предприетите от Комисията действия спрямо България за непълно транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041.

IV. Искания

1. Народното събрание да отхвърли изцяло §§ 11, 12 и 44 при второто гласуване.
2. Всяка бъдеща промяна на трудовия стаж да бъде внесена с отделен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, придружен от цялостна оценка на въздействието, анализ на засегнатите права, ясна преходна уредба, обществено обсъждане и консултация в НСТС.
3. Действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата да не се суспендира преди приемането на ясен, обективен и предвидим нов механизъм, съобразен с адекватността на МРЗ и договорен със социалните партньори.
4. При приемане на оспорените текстове КТ „Подкрепа“ ще поиска от омбудсмана да сезира Конституционния съд поради засягане на принципите на правовата и социалната държава, правната сигурност и закрилата на труда.

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Трудовият стаж и минималната работна заплата не са счетоводни параметри, които могат да бъдат променяни без достатъчен анализ и социален диалог в края на бюджетен закон. Зад тях стоят конкретни трудови права, доходи и възможността за достоен живот. Народното събрание разполага с възможност да предотврати тези последици, като отхвърли §§ 11, 12 и 44.