ДО
Д-Р ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РАБОТНА ГРУПА КЪМ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
51-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ

 

УВАЖАЕМИ Д-Р ТАСКОВ,

 

            Медицинска федерация на Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“ се запозна с изготвения на основание чл. 77, ал. 2, изр. 1-во от Правилника за организация на дейността на НС Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (№ 51-553-10-20 от 30.07.2025 г.), както и с писмените предложения, внесени между първо и второ четене, като с настоящото изразява своето становище, а именно:

            Медицинска федерация „ПОДКРЕПА“ в частност, както и Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“, многократно са апелирали за предприемане на по-решителни действия, вкл. от страна на законодателната власт, които да гарантират достойни условия на труд на медицинските специалисти, в т.ч. и достойно заплащане, с което да се компенсира драстичното изоставане на ръста на възнагражденията в сектора, което е ключов фактор и основна причина за катастрофалния кадрови дефицит в здравната система. В този смисъл, изразяваме принципната си подкрепа за Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, доколкото предложените нормативни промени са насочени към гарантиране на устойчив и предвидим ръст на заплатите, а оттам и към подобряване капацитета на лечебните заведения и противодействие на осезаемите рискове за живота и здравето на българските граждани в дългосрочен план.

            По отношение на конкретните текстове:

  1. В Общия законопроект алтернативно са разписани три механизма за определяне на минимални размери на основна заплата и на част от допълнителните трудови възнаграждения, съответно чрез създаване на нова ал. 7 в чл. 6 от ЗЛЗ; чрез създаване на нови алинеи 6а и 6б в чл. 6 от ЗЗЛ или чрез изменение на чл. 81а от ЗЗЛ.

Медицинска федерация „ПОДКРЕПА“ приема и подкрепя предложението, което включва изменение на чл. 81а, при което досегашният текст се обособява в ал. 2 и се създава ал. 1, в която се регламентират минимални изисквания по отношение размера на основното и допълнителните възнаграждения, които трябва да са изпълнени в лечебното заведение, за да може същото да бъде финансирано със средства от НЗОК и/или от държавния бюджет.

Изразяваме подкрепата си за това предложение със следните мотиви:

  • Предложението има по-широко и категорично по обхвата си приложно поле, защото за разлика от едно от другите предложения не е адресирано само към лечебни заведения за болнична помощ и КОЦ, и то ако същите са с повече от 50 % приходи формирани от НЗОК и/или държавен/общински бюджет. По-широкото приложно поле, включващо всички лечебни заведения (освен тези по чл. 8, ал. 1), които въобще се финансират със средства от НЗОК и/или бюджета, ще обхване и значително по-голям брой медицински специалисти;
  • В това предложение се създава възможност за намиране на гъвкави механизми, съобразени с конюнктурни проблеми и особености при определяне на размера на основните възнаграждения – посредством колективно трудово договаряне на отраслово ниво, а нормативното установяване на минималния размер е предвидено като алтернативен способ, който се прилага в случаите, когато не може да бъде постигната договореност между социалните партньори;
  • С приемането си, това предложение би се превърнало в прагматично ориентирана предпоставка за насърчаване на колективното трудово договаряне. Отдавна алармираме, че поведението на работодателските организации в сектора през последните години противоречи, както на интересите на заетите в здравната система, така и на целите, към които държавата и социалните партньори трябва да насочат усилията си в изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. На 26 септември 2025 г. бе открита процедура за обществени консултации по Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. В него, освен регламентиране на принципи и инициативи за насърчаване на колективното договаряне, се предвижда и задължение на Министерски съвет,  в сътрудничество със социалните партньори, да приема план за насърчаване на колективното договаряне, който да включва конкретни мерки в тази област. Приемането на предложените текстове на чл. 81а, ал. 1 от ЗЛЗ, би било конкретно действие на законодателната власт създаващо ясна и ефективна насърчителна предпоставка за колективно договаряне, доколкото социалните партньори ще разполагат с възможността да постигнат съгласие при определяне на размера на основните заплати като алтернатива на хипотезата тези размери да се определят въз основа на нормативно установено правило, което в дългосрочен план не би могло да отчита всички конкретни фактори и особености, произтичащи от конюнктурни икономически, политически или други по своя характер обстоятелства.
  • В същото време, предложението създава нужната гаранция, че непостигането на съгласие няма да препятства необходимия ръст на възнагражденията, доколкото предвижда механизъм за определянето му в хипотезата на липсващ сключен колективен трудов договор на отраслово ниво.

Имаме и своите забележки към предложените изменения в чл. 81а от ЗЛЗ, поради което отправяме и следните предложения:

            Поради обстоятелствата, пред които сме изправени към днешна дата, проявяваме особена чувствителност към хипотезата, при която липсва сключен колективен трудов договор на отраслово ниво, затова желаем регламентацията да е максимално прецизна по отношение защитата на интересите на медицинските специалисти. Предлагаме в предложения текст на чл. 81а, ал. 1, т. 1, буква „б“ да се посочи, че актуализацията на последно договореното възнаграждение се изчислява чрез процентното увеличение на МРЗ за периода, а не на средната брутна заплата за страната, а периода на актуализиране да е от датата на влизане в сила на договорените заплати с последно сключения ОКТД, а не от крайната дата на действието му.

            Мотивите за тези предложения са следните:

  • През последните години ръстът, с процентно се увеличава МРЗ и процентното нарастване на средната брутна заплата за страната не се различават драматично. Средната брутна заплата е величина, която непрекъснато се променя. Официалните данни за тази величина се публикуват от НСИ периодично, което предполага, че ще е налице основание за многократно преизчисляване и изменение на размера на основната заплата след всеки период, за който има публикувани официални данни. Това крие потенциален риск за спорове относно начина на изчисляване, момента от който влиза в сила съответния нов размер на минималната основна заплата и ред други спорни ситуации. Следва да се има предвид също, че размерът на средната брутна заплата през различни периоди се влияе от множество фактори, включително сезонни или други краткосрочни изменения, които в дългосрочен план могат да се колебаят както в посока нарастване, така и в посока понижаване на ръста. В същото време, ръстът на МРЗ, от една страна е поставен в зависимост от размера на средната брутна заплата, т.е. процентното увеличение на МРЗ по дефиниция отразява процентното увеличение на средната брутна заплата, но от друга страна в чл. 244, ал. 3 от Кодекса на труда е формулирано правило, според което дори при намаляване на средната брутна заплата, определената нова МРЗ за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година. Налице е категорична яснота по отношение на момента на влизане в сила и на размера на МРЗ, което води до яснота и категоричност и по отношение на актуализацията на основните заплати на медицинските специалисти.
  • При липса на колективен трудов договор, определянето на основните заплати чрез актуализация на последно договорения размер, въз основа на процентното увеличение на средната брутна (или на МРЗ) следва да бъде изчислено от началната, а не от крайната дата на действие на последно сключения Отраслов КТД. Именно към тази начална дата постигнатите договорености за размера на основните заплати са актуални и отразяват реалните икономически отношения в страната. Кодексът на труда позволява колективните трудови договори да се сключват за срок от 2 години. Ако колективният трудов договор е сключен за този максимално допустим срок на действие и по време на действието на договора, въпреки настъпили съществени изменения в икономическия и социален живот, една от страните по договора откаже да води преговори за актуализиране на възнагражденията, те ще останат в първоначално договорения размер в продължение на 2 години. И когато отказът за водене на преговори продължи и след изтичане на действието на КТД, предложената в теста на  чл. 81а, ал. 1, т. 1, буква „б“ нормативна гаранция за актуализиране на заплатите ще приложи актуализация, която няма да отчете промяната на средната брутна заплата (или на МРЗ), която е настъпила между датата на влизане в сила на договорените с последния КТД заплати и крайната дата на действие на договора, т.е. актуализацията няма да може да отрази реалния ръст на заплатите в страната през този две годишен период.
  1. Доколкото по-голяма част от останалите предложени текстове са обвързани с избора на един от трите механизма за определяне на минималните нива на възнагражденията на медицинските специалисти, предвид посоченото дотук, систематичната връзка между текстовете налага да изразим подкрепа към онези от текстовете, които са предложени във връзка с измененията на чл. 81а от ЗЛЗ;
  2. Изразяваме принципната си подкрепа си и за внесеното между първо и второ четене предложение за приемане на нова ал. 6а в чл. 3, доколкото същото предвижда ограничение за държавните и общински лечебни заведения, изразяващо се в невъзможност да разпределят печалба ако не са постигнали регламентираните с този закон минимални нива на възнаграждения на медицинския персонал. Конкретната редакция на текста следва да е съобразена и да отразява приетите промени в останалите текстове на Общия законопроект, доколкото е в систематична връзка с тях.
  3. Изразяваме принципната си подкрепа си и за внесеното между първо и второ четене предложение за създаване на нов чл. 66а, доколкото същият предвижда ограничаване на ръста на заплатите на изпълнителни директори, управители и прокуристи в общински и държавни лечебни заведения. Освен че се създава допълнителна гаранция за запазване на по-голям финансов ресурс, който да обезпечи равномерен ръст на заплатите на всички заети в лечебните заведения, тази мярка отговаря на засиления в последните години обществен интерес по отношение на непропорционалните и в много случаи необосновани нива на заплащане, придобили публичност и предизвикали сериозен отзвук сред българските граждани и в частност сред медицинските специалисти в страната. Във връзка с това предложение, подкрепяме и създаването на нов § 11 в Заключителните разпоредби на ЗЛЗ.
  4. Подкрепяме и внесеното допълнително предложение за създаване на чл. 100б отново с уговорката, че конкретната редакция на текста следва да е съобразена и да отразява приетите промени в останалите текстове на Общия законопроект, доколкото е в систематична връзка с тях.

 

С уважение,

РОСИЦА ПАЛЕШНИКОВА – Председател на МФ „Подкрепа“