ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ д.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
В 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

 

УВАЖАЕМИ ПРОФ. АНГЕЛОВ,

 

            По повод внесения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 51-554-01-128, Медицинска федерация на Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“ изразява следното становище:

            Медицинска федерация на КТ „Подкрепа“ заявява принципна подкрепа за предложените нормативни промени, доколкото същите имат за цел създаване на нормативни предпоставки и гаранции за така необходимото и неотложно нарастване на възнагражденията в здравната система, но не споделя напълно начина, по който се предлага постигането на този резултат.

За да бъде адекватна и ефективна, тази цел следва да бъде постигната в нужната пълнота и текстовете да включват в обхвата си значително по-голям брой адресати на нормите.

Считаме за недостатъчно работещ и практически приложим предложения механизъм за формиране на минималните нива на заплатите.

В тази връзка, изразяваме следното становище по конкретно предложените текстове:

  1. Предложената промяна в ал. 6 на чл. 6 от ЗЛЗ предвижда промяна на текста, след която същият би придобил следната редакция:

(6) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването, които включват и правила за определяне размера на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда, които следва да отговарят на изискванията на този закон

От една страна, предложеното допълнение е граматически неиздържано. Освен, че съдържа повторение на думата „изискванията“, то създава логическа конструкция, от която следва, че „изискванията“ на КТ трябва да съответстват на „изискванията“ на ЗЛЗ. В този си вид предложението е негодно.

От друга страна, в това предложение липсва и нужната смислова и систематична логика. Дори ако приемем, че вероятната цел на вносителите е да се обвърже формирането на възнагражденията с правилата, които се предлага да бъдат въведени чрез новите текстове на алинеи 6а и 6б, то текстът по никакъв начин не би породил желаните правни последици. Чл. 247 от КТ регламентира двете основни системи на заплащане на труда – (а) според отработеното време и (б) според изработеното (нормата/заработката). Цитираната в ЗЛЗ разпоредба на чл. 247, ал. 2 от КТ се отнася за т.нар. „сделна система“, при която възнаграждението се формира на база на „заработка“, а не въз основа на отработеното време. Предложените от вносителите нови текстове на ал. 6а и 6б регламентират формирането и размера на основното възнаграждение на медицинските специалисти (което се заплаща въз основа на отработено време), както и на допълнителни възнаграждения, които са поставени в зависимост от основната заплата. Следователно, в тези нови алинеи липсват разпоредби, относими към нормирането на труда. Не се регламентират никакви правила и изисквания, които да са относими към сделната система на заплащане, т.е. към текста на чл. 247, ал. 2 от КТ.

  1. Предложената нова ал. 6а има силно ограничено действие, доколкото текстовете са относими само към заетите в заведенията за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, на които повече от половината от приходите са от държавния/общинския бюджет и/или от бюджета на НЗОК. За да се осигури действително нужния обем от мерки и предпоставки за стабилизиране на здравната система, както и нужните сигурност, категоричност и предвидимост за прилагане на механизма на определяне на минималните трудови възнаграждения, в приложното поле на закона задължително трябва да попадат и други медицински специалисти, чиито заплати се финансират с публични средства. Следователно, ако този механизъм за гарантиране на минимални нива на заплащане чрез нормативен акт бъде възприет, то трябва да се приеме и една нова ал. 6в със следното съдържание:

„(6в)    Разпоредбите на ал. 6а и 6б се прилагат и за медицинските специалисти и санитарите от лечебните заведения по чл. 5 и чл. 10, както и за медицинските специалисти в детски градини, детски ясли, училища, детски кухни и комплекси по детско хранене.“

  1. Предложеният механизъм за формиране размера на възнагражденията, въз основа на средната брутна заплата за страната крие сериозни рискове по отношение на бъдещото си практическо приложение. Действащият механизъм за определяне на МРЗ, въз основа на средна брутна заплата е често критикуван публично с нееднозначни коментари относно същността на понятието „средна работна заплата“ и риска от бъдещи спорове при определяне на конкретна му стойност. Това би създало несигурност и непредвидимост, поради което считаме за по-удачно да се търси еквивалентно като краен резултат съотношение между основната работна заплата и МРЗ за страната.
  2. Подкрепяме текстовете, чрез които се цели гарантиране изпълнението на въведените правила за определяне на заплатите и предложените санкции за неизпълнение.

 

 

С уважение,

РОСИЦА ПАЛЕШНИКОВА – председател на МФ „Подкрепа“