На 26 ноември 2024 г. в КТ „Подкрепа“ проведе дискусионен форум на тема „Либерализация на енергийния пазар – проблеми и предизвикателства“. Събитието бе организирано съвместно с Фондация Фридрих Еберт България. По време на форума бяха обсъдени въпроси, свързани с либерализацията на енергийния пазар в България, сред които дял на лицата в бедност и енергийна бедност и динамика на цените за битови и небитови потребители.
Адв. Андон Роков, КТ „Подкрепа“: В България основните групи потребители, това са битовите потребители и небитовите /т.нар. фирми, детски градини, болници, училища/. За съжаление, детските градини, болниците и училищата, които са социални и образователни заведения, минаха на свободния пазар още през 2020 г. Тази промяна, от гл. точка на това, че България в началото на преамбюла на своята конституция пише, че е социална държава, е малко неоправдано, защото на тези потребители основно се увеличиха разходите за ел. енергия през този период. Те са принудени да сключват договори с търговци на ел. енергия, като там проблемът е, че не познават съответната материя, трудно се договарят цени при сключването на такива договори. Преди бяха на регулиран пазар, където получаваха цена, която все още заплащат битовите потребители. Битовите потребители са огромна група потребители. Това са над 4 милиона и половина потребители в България. Те потребяват близо 42% от ел. енергия, която се произвежда. В контекста на предстоящата либерализация на електроенергийния пазар битовите потребители не са достатъчно добре защитени към момента. Има много работа, която трябва да се свърши, основно от министерство на енергетиката, също и от КЕВР, която да създаде необходимите условия и предпоставки този пазар по отношение на битовите потребители да е достатъчно изяснен като правни норми, като начин на формиране на цената, като защита на социално уязвими домакинства, на домакинства, които са изпаднали в състояние на енергийна бедност. Това до момента не се е случило. Единственото, което се случва вече втора година е, че се отлага тази либерализация, и то добре, че се отлага. Защото, ако не се отлага ние ще излезем на пазара на ел. енергия и ще бъдем принудени да си четем договорите, които ни предлагат, да ползваме консултантски услуги може би за това, защото ще плащаме големи сметки, и ако не внимаваме какво подписваме, всичко това в последствие може да се окаже проблем. Към момента цената се регулира от КЕВР. Там са съсредоточени основната част от всички специалисти, които вече в продължение на 25 години се занимават с тази материя, те са обучени за това, правят проверка на дружествата, които формират цената, която ние плащаме за тока. Тези проверки са свързани с доста работа, с проверка на разходите, които тези дружества правят, така че да не влязат много разходи в цената, така че токът да стои на сравнително приемливи за нашето общество цени. Всичко това ще се промени. Промяната, която ни се сервира, ще бъде основно негативна. Всички тези функции на КЕВР до голяма степен ще отпаднат. Целият този процес на администриране на цената на ел. енергия ще бъде прехвърлен към министъра на енергетиката, който няма такъв екип и няма как да следи дали цените са икономически обосновани, дали разходите, които включват тези цени, са прекомерни и това всичко ще рефлектира върху всички нас. По този начин ще се увеличи енергийната бедност.
Даниела Пенкова, КТ „Подкрепа“ представи презентация с основните акценти и проблеми:
Защо не може да има свободен пазар по отношение на ел. енергия? От икономическа гл. точка, става въпрос за един естествен монопол, който възниква когато има пълно отсъствие на конкуренция. Една компания може да произвежда с по-ниски разходи и да снабдява целия пазар и в същото време с по-високо качество, отколкото, ако има конкуренция. За разлика от пазарите на хранителните стоки например, електричеството е естествен монопол, защото:
Когато има услуги, каквито и да било, които представляват естествен монопол, тогава е най-добре да се управляват всички тези услуги от държавата, или от обществото по някакъв начин, а не от частни фирми. Защото тогава биха се зародили огромни печалби, тъй като монополът дава една огромна власт на всеки един доставчик на услуги.
Естественият монопол представлява самата мрежа и разпределението.
Тази система, която е установена в целия ЕС, се нарича Pay-as-Clear – модел на пределните разходи.
Вляво, в зелено, са производствените разходи на всички производители на електроенергия – за всички различни електрически централи. Те са различни, производителите са длъжни да кажат какви разходи имат за производство. Като се започне от най-ниските производствени разходи, в първия случай е някоя ВЕИ централа, която произвежда с крайно ниски разходи /нулеви разходи/, след нея има ядрена централа, въглищни, газови централи. По червената линия се гледа търсенето – т.е, за да стигнем до последния мегават да го осигурим, започва се от най-евтината централа и се стига до тази с най-високи разходи. След като веднъж се определи тази цена, тези разходи, всички производители взимат цената, която се заплаща на най-скъпото производство. Напр. производител А, който в нашия случай е ВЕИ с нула разходи на производство, ще вземе на енергийната борса цялата цена, която ще се заплати за най-скъпото производство, което може да бъде ТЕЦ на въглища например. Ние като потребители, никой от нас няма да се радва за това, че има повече ВЕИ-та. Това са прочутите свръхпечалби.
Адв. Андон Роков, КТ „Подкрепа“: На борсата има три платформи за търговия. Участват четири различни производители на ел. енергия /ВЕИ, топлоелектрическа централа, ядрена и някаква газова централа или ВЕЦ/. На борсата има търсене и предлагане на количество ел. енергия. Ядрената централа отива и си изкупува цялото количество, което тя предлага за деня. След това се изкупува количеството, което предлага някакъв ВЕЦ. След това се изкупува количеството, което предлага фотоволтаик. Първо се изкупува най-евтиното количество по количество, т.е. първо се изкупува количеството, което е произведено от ВЕИ, защото то няма разходи по производство, то има инвестиционни разходи. После се изкупува по-скъпото количество и накрая се изкупува най-скъпото количество, което се предлага на борсата, ако до момента тези количества не са достатъчни. Какво се получава? Получава се така, че този, който влезе накрая с най-скъпото количество, той определя цената на всички останали. Какво значи това? Това означава, че ако условно казано количеството, което ВЕИ-то продава за 50 лв. на мегават час, АЕЦ продава за 70, газовата централа продава за 120, а ТЕЦ-а напр. продава за 150 лв. и ако ТЕЦ-ът се появи накрая, всички получават цената, която се дава на ТЕЦ-а, т.е всички получават 150 лв. Което означава, че всички останали, които са с по-малки разходи, взимат една огромна печалба, а този ТЕЦ, на който са сложени квоти и т.н, всичко това, като цена го получава и всеки, който има супер ниски производствени разходи. Това е един сбъркан механизъм, по който се определя цената на борсата и който ни очаква всички нас, след либерализацията на пазара.
Владимир Топалов, председател на СМФ „Подкрепа“: Всъщност накрая цената може да бъде и двойно по-висока. Тя ще зависи от търсенето. Трябва да е ясно, че тази цена, която ако хипотетично последният предлага да кажем на 200 лв. и това става за всички, тя може да се продава и на 400 лв., може и на 1000 лв. Защо се получава тази разлика? Важно е да се види кой след това влиза и започва да печели нагоре.
Адв. Андон Роков, КТ „Подкрепа“: Т. нар. доставчици на ел. енергия, които вече могат да бъдат крайни снабдители, но могат да бъдат и търговци на ел. енергия, те ще определят конкретната цена за всеки един потребител чрез договор. Т.е в договора може да бъде заложена цена, която е по-висока от постигнатата борсова цена. Те могат да постигнат борсова цена напр. на 200 лв., но в договора, ако пише 300 лв., ние ще трябва да платим 300 лв. цена. Така че тази горница очевидно ще отиде някъде другаде. Тя няма да отиде в производителите, тя ще отиде в посредниците между производителите и крайните потребители.
Какви цени ще плащаме всички ние? Как ще се случва дотирането на базовата цена. Тази цена ще се определя по закон от министъра на енергетиката. КЕВР ще дава информация на министъра на енергетиката, за да определя тази базова цена. Получава се парадокс. Един орган ще дава информацията за тази базова цена, друг ще приема тази базова цена, ще има някакъв Фонд. Това са едни административни начини и похвати, с които на практика да обезсмислят този пазар.
КЕВР прави обществени обсъждания и открити заседания. Такава процедура няма да има при определянето на базови цени. Това е един недостатък, защото обществото няма да бъде запознато предварително с това каква е базовата цена в следващия регулаторен период от 1 юли 2025 до 1 юли 2026 г. Третият проблем е, че една такава базова цена ще излиза с акт на министъра, който няма да може да се обжалва. Поради тези причини, за нас от КТ „Подкрепа“, обществото, органите на управление на държавата и фирмите доставчици, не са готови за този преход. Нещо повече, какви ще бъдат договорите с потребителите? Проблемите ще възникнат след тяхното подписване. Защото, ако там ви кажат вие плащате борсова цена, а не базова, а по договора не е фиксирана на база на плаващи тарифи, при които цената на ел. енергия в пикови периоди е една, в периоди от деня – когато няма много потребление, е по-ниска. Това всичко е добре, ако имаме интелигентни измервателни уреди, интелигентни електро домакински уреди. Ако нямаме тези неща, ние ще плащаме една цена, която е скъпа. Освен всичко останало, трябва да добавим и това, което се случва по отношение на доставките. Изпадаме в хипотеза, че България вече месеци наред изпитва недостиг от електроенергия. Това е факт, който не се коментира. Само за ноември месец /до момента/ ние ще минем 1200 мегавата, внесени от Сърбия, Македония и от Турция. Страни, с които сме били нетен износител, сега ще станем вносител.
Даниела Пенкова, КТ „Подкрепа“: Според изследване на БАН, за 2022 г. сме имали 32% енергийно бедни при регулирани цени. В момента се обсъжда как тези хора да бъдат подпомагани с държавни средства. Държавният бюджет не се пълни с парите на богатите, той се пълни с парите на бедните. Ние сме в ситуация, в която бюджетът ще продължи да се пълни от обикновените хора, фирмите ще продължават да си взимат компенсации и накрая пак бедните ще помагат на бедните. При една либерализация, ще си имаме една енергийно бедна България.
Адв. Андон Роков, КТ „Подкрепа“: Ако се затворят ТЕЦ-овете, ще има режим на тока, защото всички страни около нас декларират енергийни дефицити за предстоящата зима. Източна Европа не е добре междусистемно свързана със Западна Европа, където са по-ниските цени на ел. енергия. Тази междусистемна свързаност означава, че когато в Източна Европа има недостиг на ел. енергия, трябва да има такива междусистемни връзки /връзки между националните преносни оператори/, които да могат да осигуряват непрекъснат обмен в едната или в другата посока, за да няма недостиг на ел. енергия в Европа. Когато ние в Източна Европа, и конкретно на Балканите, имаме недостиг на ел. енергия, ние може да вземем такава от Сърбия, Гърция, от Северна Македония, от Румъния. Но когато тези страни нямат достатъчно ел. енергия за себе си, те няма да дадат на нас. И тогава ще се въведе режим на тока.
Цялата презентация може да видите ТУК.
Експерти от КТ „Подкрепа“, съвместно с представители от Федерация „Енергетика“ към КТ „Подкрепа“, Синдикална миньорска федерация „Подкрепа“ и Федерация „Атомна енергетика“ към КТ „Подкрепа“ работят по изготвянето на позиция на синдиката относно поставените по време на дискусионния форум въпроси и проблеми, която ще бъде публично представена.