Анкетата на КТ „Подкрепа“ -„ДОСТОЙНИ ЗАПЛАТИ“ – цели да отговори на най-важните въпроси за работещите:

• Адекватно ли е заплащането на труда?
• Трябва ли минималната работна заплата да е поне колкото жизнения минимум?
• Трябва ли да има необлагаем минимум за най-ниските доходи?
• Каква е удовлетвореността от нивото на заплащане?
• Необходимо ли е ежегодно индексиране на заплатите?

 ЗАПЛАТИ

Данните показват, че 91% от анкетираните получават чист доход под 2500 лв. и само 8% от тях получават над 2500 лв.

Делът на работещите бедни е 24%, получаващи доход под 1 100 лв. (при жизнен минимум около 1500 лв. и минимална работна заплата за 2025 г. от 1077 лв.) Естествено делът не съвпада с официалната статистика, тъй като нормативно определената линия на бедност е 638 лв. за 2025 г.

67% (2/3) получават доход между 1100 и 2500 лв., което ясно показва и потвърждава статистиката за значителни подоходни неравенства в страната.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Бонуси към заплатите получават 36%. Най-нискодоходната група, имаща доход до 1100 лв. е с най-малък дял – само 24,7% получават допълнителни възнаграждения.

Около половината от работещите с доходи над 2500 лв. получават допълнителни възнаглаждения.

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЗАПЛАТА

94% от анкетираните не са доволни от размера на възнаграждението си. Най-голяма е неудовлетвореността от хората, получаващи до 1100 лв. – 98%, следвана от групата, получаващи до 2500 лв. – 96%.

Анкетираните с доходи между 2500 и 5000 лв. са почти наравно по отношение на удовлетвореност и неудовлетвореност (57% са удовлетворени).

Хората, получаващи над 5000 лв. са 100% удовлетворени от размера на заплатата.

МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА И ЖИЗНЕН МИНИМУМ

Еднозначно хората искат минималната работна заплата да е над жизнения минимум (издръжката на живота) – 98%.

Получаващите доходи над 2500 лв. са 100% за минималната работна заплата да е над жизнения минимум.

НЕОБЛАГАЕМ МИНИМУМ

85% от анкетираните поддържат идеята, че е необходим необлагаем минимум. Налице е достатъчна обществена нагласа за промяна в системата за облагане на доходите.

Прави впечатление, че най-висок процент на нежелаещите необлагаем минимум е сред хората с доходи между 2500 и 3500 лв. – 23,5%.

А най-силна подкрепа за необлагаемия минимум изразяват групата с доходи над 5000 лв. – 100%.

ЕЖЕГОДНО ИНДЕКСИРАНЕ НА ЗАПЛАТИТЕ

99% са за ежегодно индексиране на заплатите. Този резултат не е изненадващ на фона на твърде несигурната икономическа и социална среда през последните години, както и неяснотите и несигурността пред бъдещето, касаещо работните места и стандарта на живот.

Групата, с най-висок процент (4,1% са дали отговор „НЕ“), която не иска да се индексират ежегодно заплатите се оказва тази, с доход до 1100 лв. Тук може да се търси чисто субективна причина или е налице друга обективна причина, която не се измерва през размера на официалната работна заплата.

Анкетата на КТ „Подкрепа“ е проведена сред около 1000 работещи. Данните са анализирани от главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.