В края на 2021 г. Асен Василев в качеството си на кандидат-вицепремиер обяви в телевизионно интервю, че ще редуцира „централната администрация“ с 30 000 души от 250 000.[1] След проверка на данните, САС „Подкрепа“ го опроверга: „По данни на Националния статистически институт от 24.08.2022 г., РЕАЛНО заетите по трудово и служебно правоотношение в централната администрация към месец юни 2022 г. (най-високата месечна отчетена стойност до този момент за годината) наброяват 56 475 души, а в териториалната администрация (в т.ч. общинска и областна) заетите към същия месец са 42 065. С други думи, общият брой на наетите в централната и местна администрация лица е 98 540 души.“[2] Данните на Василев за заетите в централната администрация се разминават с реалните с 443% – не 250 000 души, а 56 475 работят в нея към онзи момент.

Въпреки доказаната тогава несъстоятелност на твърденията на Асен Василев, нападките му срещу обществения сектор не спряха. В събота, 5 август 2023 г., пред Дарик радио[3] той отправи отново редица твърдения, които бяха широко отразени от медиите.[4] Най-сериозното от тях е свързано с възнагражденията на директорите на държавните болници. В интервюто си Василев казва: „Има шефове на болници, които получават около 40 до 50 пъти от средната заплата на лекарите в тяхната болница. Има директори, които получават 80 000 лв. на месец. Говорим за държавни болници. Има членове на бордове, които получават по 15-20 000 само от борда.“ Продължава с обяснението, че всичко това в момента „сме започнали да го систематизираме, за да излезе наяве.“

Първият проблем с това изявление е, че данните за възнагражденията на директорите на болниците не е необходимо да се „изкарват наяве“ – всички те са длъжни по закон всяка година да публикуват декларациите си за всички получените от тях доходи и са публично достъпни на сайта на КПКОНПИ.[5] В същия регистър могат да се видят и декларациите за възнагражденията на управителите на частните болници.

КАКВИ СА ЗАПЛАТИТЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ В ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЦИ?

КТ „Подкрепа“ провери данните за възнагражденията на директорите и управителите в държавните болници – понастоящем 61. От тях 1 не фигурира в списъците за последните 3 години[6], а в 3 други болници управителите „нямат нищо за деклариране“[7]. Това означава, че не получават никакви доходи под никаква форма, което би трябвало да предизвика проверка на обстоятелствата.

В останалите 57 държавни болници директорските заплати са както следва:

Графика 1: Брой директори на държавни болници според размера на месечното възнаграждение за заеманата длъжност, 2021 г.[8] Данни на КПКОНПИ

Видно от графиката, най-често срещаното възнаграждение за длъжността е между 6000 и 8000 лв., а средното директорско възнаграждение е 7303 лв. месечно. Най-високата получавана заплата е 19 349 лв. (от изпълнителния директор на „Майчин дом – София“ Иван Костов) – четири пъти по-ниска от заявените от Василев 80 000 лв. Вероятно възнаграждение от 19 000 лв. месечно не е подходящо за управител на държавно предприятие, но едно е видно – подобни възнаграждения са единични случаи, а не масова практика, и като такива би трябвало лесно да бъдат забелязвани и евентуално премахвани. В този анализ не изразяваме позиция какъв трябва да бъде прагът на възнагражденията на директорите, а проверяваме единствено истинността на думите на министър Василев.

Много директори на държавни болници получават допълнителни трудови доходи като лекари, преподаватели и др. Те се отчитат в отделна графа в подаваната декларация, тъй като не са свързани със заеманата длъжност, а често не са свързани дори и със същата болница. Много директори декларират и доходи от наеми, дивиденти и допълнителна стопанска дейност.  Някои директори получават и пенсия. Предвид несъответствието между 80 000 лв. и най-високото (и единствено) получавано възнаграждение от 19 000 лв., вероятно в обявената сума министърът на финансите включва и тези допълнителни доходи. Но на какво основание, след като в конкурсите за управление на държавните предприятия не се включват изисквания като: 1. Забрана за практикуване на лекарската професия в периода на заемането на длъжността в същата или в други болници 2. Забрана за академична дейност и кариера 3. Забрана за осъществяване на експертна дейност към частни и обществени организации 4. Забрана за притежаване на дялове и акции в частни и публични предприятия 5. Забрана за извършване на каквато и да е друга стопанска дейност и т.н.

Проблемът е, че ако се поставят такива изисквания, едва ли ще се намери дори и един лекар, готов да изостави лекарската си практика и другите си доходи, за да оглави държавна болница срещу възнаграждение, което е по-ниско от това на IT-специалист без никакви отговорности. Съпоставими ли са отговорностите на директора на държавна болница с тези на компютърния специалист? В тази връзка е добре да си припомним, че средното възнаграждение в IT-сектора достигна 4911 лв.

Въпреки че не съществуват рестрикции като изброените по-горе, проверихме и какви са най-високите общи доходи на директор. Най-високите доходи, включващи както възнагражденията от заеманата длъжност, така и тези от странична трудова дейност, друга стопанска дейност и други източници, са на стойност 53 990 лв. месечно. Безспорно това е огромна сума за българската реалност, но отново е далеч от 80-те хиляди на Асен Василев. Остава неясно кого точно има предвид министърът и защо не се преследва от органите за неверни данни в декларацията си пред КПКОНПИ, както и евентуално за укриване на данъци. Ако допуснем, че такъв човек изобщо съществува, то възниква въпросът дали един подобен случай не е просто пример за „червива ябълка“ и има ли право финансовият министър да го използва, за да обобщава, че общественият сектор е покварен изначално.

КАКВИ СА ЗАПЛАТИТЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ В ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ?

Естествено е човек, който няма възможност да проверява данните, да се довери на думите на министъра на финансите. В интервюто пред Дарик радио той остава впечатлението, че масово директорите на държавните болници получават по 80 000 лв. месечна заплата. Такъв случай ние не открихме в държавна болница, поне що се отнася до декларациите за 2021 г. За сметка на това всяка година в медиите се отразяват редица скандални заплати на директорите в частните болници. Тук не бива да забравяме, че в огромната си част частните болници също се финансират чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, възнагражденията в частните болници се заплащат от данъкоплатците по същия начин, както се случва в държавните, като в допълнение частните болници получават печалби и дивиденти от бюджета. Ето някои примери за възнагражденията на управителите на частни болници, като не включваме другите им доходи (трудови, от дивиденти, други източници и пр.):

Медика кор – Русе: 1 471 952 годишно, 122 662 месечно

СБАЛ „Свети Лазар“ ООД – София: 836 577 годишно, 69 714 месечно

МБАЛ Сердика – София:  827 041 годишно, 68 920 месечно[9]

Очевидно заплатите на управителите на частните болници надвишават в пъти най-високата в държавните (19 349 лв.) и само в частните болници могат да се видят възнаграждения от  порядъка на 80 000 лв. месечно. Но макар голяма част от приходите им да идват от бюджета, засега няма изказани намерения за осъществяване на контрол върху дейността и възнагражденията на частните болници от страна на държавата.

ЗАПЛАТИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ СЕКТОР ПО-ВИСОКИ ЛИ СА ОТ ЗАПЛАТИТЕ В ЧАСТНИЯ?

Едно от твърденията на Василев в интервюто му пред Дарик радио, е: „Като цяло не е добре в обществения сектор да получават средни възнаграждения с 20% повече от частния.“ Но дали действително средните заплати в обществения сектор са с 20% по-високи от частния?
Според последните данни на НСИ за първото тримесечие на 2023 г. средната заплата в частния сектор е с 1% по-висока от тази в обществения сектор:

Ако погледнем данните за последните две години, средните възнаграждения в обществения сектор през 2021 г. са по-високи от тези в частния с 8,5%, а през 2022 г. с 4,4%.[10]

Първо, тези числа показват трайна тенденция към намаляване на възнагражденията в обществения сектор спрямо частния, което е крайно притеснително и ще доведе до още по-голям недостиг на работна ръка в обществения сектор.

Второ, данните не отговарят на реалността, поради съществуването на огромен процент сива икономика в частния сектор – в обществения такава не съществува. В края на миналата година излезе доклад на Данъчната комисия към Европейския парламент (FISC Committee), според който България е шампион по сива икономика в ЕС със своите 33,1% от БВП.[11] В абсолютна стойност това са 55 милиарда лева. Освен това в частния сектор много възнаграждения се получават от собствениците под формата на дивидент, а не на заплата, за да си спестят осигуровките и данъците върху тях. Това няма как да се направи в държавния сектор. Сивата икономика в частния сектор представлява неотчетени в статистиките доходи под някаква форма – заплати или дивиденти за собствениците. Предвид, че заетите в частния сектор през 2022 г. са общо 2,170 млн. души, то 55-те милиарда лв. сива икономика покачват средните доходи в частния сектор с 2108 лв. месечно. Ако приемем, че само половината от тази сума отива за заплати, а другата половина – за дивиденти, то частният сектор е с над 50% по-високо средно възнаграждение от обществения.

Предвид тези данни, очевидно отчетените от НСИ средни заплати в частния сектор са далеч по-ниски от реалните. Вместо да обвинява държавния сектор в твърде високи възнаграждения, не е ли по-добре финансовият министър да се бори за въвеждането на европейска данъчна система в България, чрез която да се намали сивата икономика? В цитираното интервю пред Дарик радио министърът не само, че декларира твърдото си убеждение, че данъчната ни система не трябва да се променя, но и използва ефектите от сивата икономика като довод за исканията си за орязване на възнагражденията в сектора, който работи изцяло на светло – обществения.

Докога ще продължава войната на Асен Василев срещу държавата, не знаем. Но ще е добре да започне да си служи с реални данни, вместо с неверни твърдения. В противен случай някой би могъл да си помисли, че г-н Василев работи за интересите на частния бизнес, вместо за благото на обществото, както подобава на един финансов министър.

[1] Интервю пред bTV, 5 декември 2021 г.  https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/asen-vasilev-predvizhda-se-15-sakrashtavane-v-darzhavnata-administracija-do-kraja-na-2022-g.html#

[2] Стотици хиляди ли са наетите в администрацията у нас?, 14/11/2022, САС „Подкрепа“, https://dobroupravlenie.sas-podkrepa.org/stotitci-hiliadi-li-sa-naetite-u-nas/

[3] АСЕН ВАСИЛЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ В СТЪЛБИЩЕТО НА ДАРИК https://www.youtube.com/watch?v=LZ_yfyL8rPs

[4] Медиапул: „Асен Василев иска да освети огромните заплати в държавния сектор“ https://www.mediapool.bg/asen-vasilev-iska-da-osveti-ogromnite-zaplati-v-darzhavniya-sektor-news350255.html ; СЕГА: „Асен Василев вади на показ наглите заплати в министерства и бордове“ https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/asen-vasilev-vadi-na-pokaz-naglite-zaplati-ministerstva-i-bordove ; OffNews: „Асен Василев ще вади на показ разликите в заплатите в държавния сектор“ https://offnews.bg/politika/asen-vasilev-shte-vadi-na-pokaz-razlikite-v-zaplatite-v-darzhavnia-sek-806235.html и др.

[5] Регистър на Комисията: https://register.caciaf.bg/2022y/index.html

[6] Център за психично здраве – София

[7] „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, гр.Котел; „Многопрофилна болница за активно лечение  – Христо Ботев“ АД, гр.Враца; „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Пловдив“ АД

[8] В случай на смяна на директорите и липсваща декларация за 2021 г., са използвани данните за предходните години – в 3 случая за 2020 г. и в 2 за 2019 г.

[9] Данните са от регистъра на подадените декларации в КПКОМПИ.

[10] Средни годишни заплати за 2021 г.:

[11] Нисък корпоративен данък в България – най-голямата сива икономика в Eвропейския съюз, КТ „Подкрепа“ https://podkrepa.org/nisak-korporativen-danak-v-bulgaria-nai-goliamata-siva-ikonomika-v-evropeiskia-siuz/

Даниела Пенкова, икономически експерт на КТ „Подкрепа