Понятието “работно време” означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място.

През това време работникът или служителят осъществява  различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.

Работното време е  период от време, през който се реализира трудова дейност.

“Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Работодателят има  право да определя организацията на работното време в предприятието.

Това  право,  следва да се ползва, като се спазват изискванията, свързани с правата на работниците и служителите на почивки през работния ден, почивки при редуване на смените, междудневни и седмични почивки, осигуряване на възможност за хранене, осигуряване на физиологични режими на труд и почивка и т.н.

Работниците и служителите имат право на почивки в работния ден. Те могат да бъдат една или няколко. Без значение дали работният ден включва една или няколко почивки, в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.

Почивките в работния ден по правило не се включват в работното време.

Това означава, че ако работите при 8 часов работен ден, времето за почивка е отгоре на тези часове.  Може да има няколко почивки в работния ден, всичко зависи от организацията на работата и вида работа. Единственото задължително условие е осигуряването на не по-малко от 30-минутна почивка за хранене през работния ден, което означава, че съответната почивка за хранене може да бъде и в по-голям период от време.

Физиологичните почивки се разграничават от почивките от Кодекса на труда.

Разпределението на работното време и почивките се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

Има определени случаи, в които почивката за хранене се включва в работното време – така е в производствата с непрекъсваем процес (смени, дежурства) и там, където се работи непрекъснато. Важно условие за включване на почивката за хранене в работното време е служителят да е задължен да присъства физически на място, определено от работодателя. Когато тези условия са изпълнени, работодателят е длъжен да осигури време за хранене през работното време.

Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато:

• Работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
• Продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
• Има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд