В свое изявление, Пападопулос – президент на гръцката конфедерация GSEE наскоро твърдо се противопостави срещу бездънната яма от изисквания на т. нар. Тройка изисквания, които според него единствено отговарят на правителствената неспособност да се справи със ситуацията, а на практика водят до пълното изключване на работещите гърци от общоевропейските политики и от общественото развитие. Тази декларация е направена в момент, в който гръцкото правителство, продължавайки с провеждането на наложените от МВФ структурни реформи, като отново увеличава данъчната тежест върху доходите на работещите и пенсионерите.
1. През тази седмица гръцкото правителство официално съобщи, че по настояване на т. нар. Тройка /МВФ, ЕС и ЕЦБ/ ще поиска отмяна на Националния колективен трудов договор, който определя минимални общо приложими стандарти за работните заплати и за условията на труд. Идеята на правителството е да бъдат намалени разходите за труд чрез индивидуални преговори по отрасли, а аргументът е, че по този начин страната ще отговори на условията за получаване на нов транш от финансовите институции. Но Националният колективен трудов договор е защитен от Конституцията. Гръцките работодатели също единодушно се противопоставиха на подобно намерение с аргумента, че състоянието на националната икономика се влошава поради строгите ограничителни мерки, а не поради високата цена на труда в Гърция.
2. На второ място, тази поредна законодателна реформа е последният тежък удар срещу наемния труд и срещу синдикатите. Върху Гърция се оказва силно влияние за отмяна на браншовите колективни трудови договори, които в момента са последната защита на минималните права и заплати на работещите.
3. През последния уикенд гръцкото правителство обяви поредните строги и неотложни ограничителни мерки, които предполагат нови намаления на пенсиите, на годишните доходи на около 30 000 държавни служители, които трябва да преминат на временни договори, като същевременно се намалява таванът на необлагаемия им доход от 8 000 на 5 000.
4. Към тези нови мерки трябва да прибавим и фактът, че през това тримесечие започва реалното изпълнение на ограниченията, въведени преди три месеца. Тези ограничения бяха гласувани въпреки яростните протести на населението и въпреки организираните многобройни синдикални инициативи.
Всеобщо негодувание и разочарование вече заляха страната и националните синдикати първи и за пореден път де обявиха твърдо против строгите бюджетни ограничения и безрезултатните правителствени действия като обявиха 24 часова обща стачка на 19 октомври.
Гръцките синдикати се противопоставят на факта, че работещите и пенсионерите за пореден път са принудени да заплащат цената на правителствените грешки, като порочната практика за договаряне и отпускане на финансовите траншове, без консултации със социалните партньори води до дългосрочно и изключително тежко обедняване на населението. След тази първа година на строги бюджетни ограничения и на изпълнение на изискванията на МФИ, резултатите от краха по тези шокови реформи са повече от видими. На практика Гърция се движи в един порочен кръг – данъците се увеличават, доходите се намаляват и това подхранва икономическата рецесия. От своя страна, задълбочаването на икономическата рецесия води до ново увеличение на данъчната тежест, до нови ограничения на доходите и така не се вижда изход от кризата – по този начин рецесията отново се задълбочава.
В този смисъл синдикатите оформят своите основни изводи, а именно:
Шоковата терапия не доведе до финансова стабилност в Гърция- напротив всички икономически показатели на страната са влошени, фалитите и безработицата се увеличават.
Строгите финансови ограничения, наложени на Гърция не доведоха до стабилизация на Еврозоната.
Безработицата достигна рекордни равнища, като нашите прогнози са до края на годината тя да бъде официално 17-18 %, но реално безработните ще бъдат между 22 и 23 % от трудоспособното население. Следователно, ние очакваме безработните да достигнат 1 000 000 души, като през следващите две години ще бъдат съкратени още 150 000 държавни служители. Тези показатели ще върнат Гърция на равнището на 50-те години на миналия век. В допълнение равнището на безработица при младите е 42,5%, т.е. всеки втори младеж е безработен. Безработните жени вече са 17%, като разликата в заплащането между тях и мъжете достигна почти 20%. За първи път след Втората световна война в Гърция броят на безработните превишава броя на икономически активното население. В допълнение, повишаването на броя на безработните обезсилва социалните системи, само на обезщетенията на този един милион безработни ще бъдат необходими годишно 5 милиарда евро.
Драстичното намаляване на доходите води да драматични намаления на потребителското търсене. Инфлационният натиск се увеличава, търсенето намалява и малките и средни предприятия, които по принцип са гръбнакът на икономиката са обречени на фалити. Следователно, производственият капацитет на страната се разрушава систематично и необратимо.
На практика социалните задължения на държавата са прехвърлени върху работещите.
За съжаление през последната година социалните взаимоотношения и партньорство в Гърция също се влошиха драстично по вина на правителството.
През последните дванадесет месеца бяха изменени повече от 100 законодателни разпоредби, отнасящи се до пазара на труда и до положението на хората на наемния труд. Едностранно наложените строги ограничителни мерки са в противоречие с вече възприетите от Гърция трудови стандарти на МОТ. Синдикатите считат, че намаленията на заплатите, отмяната на договорени с КТД клаузи и нарушаване на съществуващите системи за професионално обучение не могат да бъдат обяснявани единствено с кризата. Тези мерки не биваше да бъдат налагани без съответния социален диалог и без конкретни защитни процедури. Наложени по този силов начин, тези ограничителни мерки доведоха единствено до демотивация на работещите.