Автор: Toby Sanger

Финансовата и икономическа криза доведе до преоценка на ролята, регулацията и облагането с данъци на финансовата индустрия по цял свят.

По преценка на МВФ, кризата ще струва на страните от Г-20 над 1 трилион долара при увеличени дефицити; сега гражданите трябва да плащат цената на съкращенията в публичния сектор, мерките на строги икономии и увеличилия се данък върху потреблението. Това само по себе си е една наистина добра причина за проявяване на безпрецедентен интерес относно въвеждане на нови данъци върху банковата и финансова индустрия. Въпреки това, във връзка с ангажимента на лидерите от Г-20 и срещата им на високо равнище през септември 2009 г., се стигна до заключението, че „финансовият сектор трябва да даде своя справедлив и съществен принос“ като поеме част от разходите на кризата, които към момента все още не са покрити.

В резултат от силното застъпничество на гражданското общество и на организациите на социалните партньори се постигна значителен напредък през месец юни 2011 г., когато Европейската комисия препоръча да се въведе европейски данък върху финансовите транзакции най-късно до 2018 г. Бе изчислено, че това ще генерира 37 млрд. евро (или 52 млрд. щатски долара) годишно за финансиране на дейности от бюджета на Европейския съюз.

Освен с цел финансиране за някои от разходите, свързани с кризата, има и редица други непреодолими причини по отношение увеличаването на данъчното облагане върху финансовия сектор.

Финансовият сектор е прекалено голям
Независимо дали се разглежда от гледна точка на политическата икономика или от по-конвенционалната неолиберална перспектива, все по-широко се възприема и отчита, че финансовият сектор е нараснал „прекалено много“ за добруването на икономиката, както сочи и един от последните доклади на МВФ. Финансите са междинна индустрия и не произвеждат директно продукти, от които хората да имат директни облаги или да могат да използват, така че по този начин се отклоняват средства от други по-производствени области. Прекалено високите заплати и бонуси, изплащани на инженери, за да създават те нови финансови продукти и други подобни, вместо да работят в посока на задоволяването на много по-важни нужди, изважда въпроса за човешкия ресурс от уравнението.

Данъчните промени предоставиха големи облаги и преференции на финансовия сектор
Значителните данъчни промени, които бяха въведени през последните десетилетия и вдъхновени от гледна точка на предлагането в икономиката, предоставиха възможността за големи ползи за финансовия сектор и за високи премии за някои физически лица в сектора. Тук се влючват: преференциални данъчни ставки за капиталовите печалби и инвестиционния доход, увеличаваща се зависимост на потреблението от данък добавена стойност (което до голяма степен е и причината за необлагането на някои финансови услуги), намаляване на корпоративните данъци, намаляване на високите данъчни ставки върху доходите, както и нарастващата и масова употреба на данъчни убежища.

Намаляване на стимулите за поемане на прекомерен риск
Дори и от гледна точка на подхода за микро-икономическа ефективност се отчита, че данъчните промени увеличиха стимулите за краткосрочни спекулации и за поемане на прекомерни рискове във финансовия сектор, както отбелязаха и МВФ, и Европейската комисия. Законите за несъстоятелност и за ограничена отговорност отстраняваха риска за корпорациите в продължение на векове. В последствие от финансовата криза, фокусът все повече пада над щетите, причинени на икономиката като цяло, като система от рискови дейности, допълвана от „твърде големи, за да фалират“ финансови корпорации. Някои хора твърдят, че експоненциалното нарастване на търговията с финансови деривативи срочни сделки, акционни сделки, обменни сделки и др. подсили още повече финансовата нестабилност, вместо да намали на непостоянния й характер, чиято първоначална цел беше. Стойността на финансовите деривативи към момента възлиза на повече от десет пъти от стойността на годишния глобален икономически доход. Очевидно е, че голяма част от тях включват инвестиции, предназначени за увеличаване на печалба чрез рисковани спекулации, вместо да се обезпечат и осигурят базови инвестиции за борба с икономическите колебания.
Прекалено малко усилия бяха положени, за да се ограничи или контролира тази практика. Финансовите деривативи до голяма степен не бяха регулирани; за разлика от повечето сделки за останалите стоки и услуги и само в няколко на брой държави бяха въведени данъци, но изцяло незасягащи финансовите транзакции; растежът, отчетен при финансовите деривативи, хедж фондовете (инвестиционни фондове само за ограничен кръг от инвеститори), частният капитал и увеличаването на употребата на данъчни убежища, не само източват приходите на националните правителства, но също така ги правят и по-уязвими от властта на финансовия капитал.

Не трябва да се изненадваме, че натискът, упражняван от популярните групи за ново финансово облагане, като например Данъчната Кампания Робин Худ, към момента се подкрепят от много политици и политически лидери от различни части на политическия спектър. Според общия апел за международно развитие, за борба с бедността, за икономисти и политически активисти се твърди, че новото финансово облагане не само ще помогне да се плати цената на кризата, но и ще осигури финансиране за задоволяване на глобалните социални и екологични нужди, а също така и за ограничаване на финансовата индустрия и за предотвратяване на бъдещи финансови кризи.

Водеща група за иновативно финансиране за развитие одобри облагане с ниски равнища на финансовите или валутни транзакции, за да се повишат приходите в световен мащаб за борба с бедността и промяната на климата. Поддръжниците им изчислиха, че широкообхватният данък от 0.05% върху всички финансови транзакции би могъл да генерира от 200 до 600 млрд. щатски долара годишен глобален приход – значително финансиране за глобалното развитие и за екологичните приоритети.
Идеята на специални данъци за банките и финансовите транзакции е нито нова, нито спекулативна. През 1936 г. Джон Мейнард Кейнс пише в своята Обща Теория, че „въвеждането от страна на правителството на значително данъчно облагане на всички транзакции, би могло да се окаже най-практичната реформа с оглед смекчаването на преобладаващите в САЩ спекулации с различни предприятия.“
Когато Кейнс предложи международен данък върху валутните транзакции, спечелилият Нобелова награда икономист Джеймс Тобин, предложи и своята идея да хвърлят пясък в колелата на международните финанси, да се намалят спекулациите и колебанията на валутния курс, особено след като валутната система на Бретън-Уудс се провали през 1972 г.
Много държави вече имат дългогодишно и ефективно приложение на облагане с данъци върху някои финансови транзакции. Данък на Обединеното Кралство за държавните такси, който включва 0,5% данък върху повечето капиталови сделки, съществува от 1694 г. насам, и хадхвърля 5 млрд. долара приходи годишно. Швейцария въведе данък върху сделки с акции и облигации. Китай също въведе данък върху търговията с акции, настройвайки стойността му в зависимост от това колко искат да стимулират своя фондов пазар. Тайван пък въведе не само данъчно облагане на сделките с акции и облигации, но и един данък с малко по-ниска ставка върху сделките с финансови деривативи. Има и други страни с данъци върху финансовите транзакции, въпреки че редица от тях са били елиминирани след 1990 г.

Имайки предвид този опит, няма съмнение, че данъците върху финансови транзакции са не само възможни, но и че могат да бъдат ефективно средство за повишаване на приходите с едни прилични суми посредством ниски административни разходи и без много смущения и промени в икономиката. По-голям интерес в момента представлява тези широкообхватни данъци се прилагат и над валутните и финансови деривативи. Тъй като голяма част от тази търговия е глобална и силно мобилна, облагането на финансовите транзакции в тези области ще бъде много по-ефективно, ако то бъде включено и залегне в глобални или многостранни споразумения.

От сумата 600 милиарда щатски долара за 0,05% данък върху всички финансови транзакции около 80% се очаква да произхождат от търговия с деривативи. Въпреки всичко това, съществува значителна несигурност относно въздействието на данъците върху търговията с различни видове деривативи, а следователно и относно това с колко приходите ще бъдат повдигнати. Сумата, която ще се събере, може да не надхвърли 600 млрд. долара годишно и да не успее да излекува всички болести на глобалната икономика, но тя със сигурност ще повиши и стимулира със значителни суми подобряването функциите на икономиката. Направено е изследване, според което данък в размер на 0,005% от транзакциите и сделките с основните световни валути би могло да генерира над 30 млрд. долара годишно при нискиа дминистративни разходи и с минимално въздействие над пазарите. Г-20 и останалите държави трябва да се присъединят към предложението на Европейската комисия да се наложат широкообхватно данъчно облагане върху финансовите транзакции на международно равнище, но половината от събраните средства да се насочат за международно развитие, климатичния проблем и приоритетните въпроси.

Също така няма причина, поради която националните правителства да не могат да продължат да увеличават другите данъци върху финансите. Има един наистина силен аргумент в полза на облагането с данъци върху финансовите дейности, за да се компенсира за широк освобождаване на финансови услуги от повечето национални системи от данъка им върху добавената стойност. Както беше предложено от МВФ, 5% данък върху печалбите и компенсациите във финансовия сектор ще формират един наистина добър показател за данъка върху добавената стойност от индустрията и би могъл да генерира значителни приходи в много държави.
Данъчните преференции, които са спомогнали за непропорционалното разпределение на ползи за финансовата индустрия и които дори увеличиха стимулите за спекулативно поведение, също трябва да бъдат премахнати. Това включва намалени данъчни ставки за капиталовите печалби, акциите и други форми на финансово-инвестиционен доход. Също така има наличие и на солидна обосновка за по-високи корпоративни данъчни ставки върху банковите и големите финансови фирми от сектора, особено като се има предвид помощта, която правителствата им предоставят, за да ги спаси от провал.
Тези данъчни промени няма да се справят с всички проблеми по отношение на финансовия сектор. Най-вероятно няма да успеят да елиминират изцяло спекулациите и няма да успеят да осигурят достатъчно приходи, нужни за борбата с бедността в световен мащаб, както и с екологичните предизвикателства. Но в момент, когато правителствата посрещат и реагират на финансовата криза по начин, по който санкционират хората посредством съкращаване на публичните разходи, увеличаването на данъчното облагане върху финансовия сектор не само ще бъде много справедливо, но ще повлияе добре на здравето на икономиката.

Авторът Tobi Sanger е сътрудник-изследовател в Канадския Център за Алтернативни Политки (CCPA) и старши икономист с Kанадския Синдикат на Служителите в Обществения Сектор. Преди това е работил като главен икономически съветник по политиките на министъра на финанците на Онтарио и като главен икономист на правителството на Yukon.