Американската федерация на труда и Конгреса на браншовите организации AFL-CIO, Канадският Конгрес на труда CLC и Европейската Конфедерация на Профсъюзите ЕКП решително осъждат решението за предоставяне на статут за пазарна икономика на Китай.
Китай е член на Световната търговска организация (СТО) от 2001 г., но до момента тя не е призната за пазарна икономика от никой от търговските й партньори. Протоколът за присъединяването на Китай към СТО позволява на организациите от СТО да не предоставят „статут на пазарна икономика“ на Китай, докато не отговори на критериите за пазарна икономика за страна- вносител. Не прилагането на „статута на пазарна икономика“ за Китай позволява в рамките на СТО други страни да използват алтернативни методи за изчисляване на дъмпинговите маржове. Китай твърди, че автоматично има право на статут на пазарна икономика след декември 2016 г. Въпреки това, добре обосновани правни анализи показват, че не съществува правно основание за подобна автоматичност в предоставянето на статут на пазарна икономика“ .
Предоставянето на „статут на пазарна икономика“ за Китай би довело до сериозно подкопаване на най-ефективните инструменти, които трябва да се противопоставят на нелоялни търговски практики в тази страна. Един бегъл преглед на извършените през последните няколко месеца интервенции от китайското правителство върху националните фондови и валутни пазари, както и продължаващата практика на концесионни заеми от държавни банки с цел да се поддържат нежизнеспособни предприятия, показва степента, до която Китай остава непазарна икономика. Правителствените лидери в Съединените щати, Канада, ЕС и на други места трябва да са на ясно, че състоянието на Китай няма да бъде променено, докато продължава сегашното ниво на държавна намеса в икономиката и докато китайската държава подкрепя своите глобални фирми.
Въпреки,че вътрешното търсене е отслабено, Китай понастоящем произвежда 50% от световното производство на стомана, 55 % от това на алуминия и 60 % от цимента. Затова Китай поддържа огромен и излишен производствен капацитет, като изнася излишъка на цени, по-ниски от пазарните. Освен стомана и алуминий, китайското свръхпроизводство също включва керамика, гуми, хартия, стъкло, слънчеви панели и много други. През времето на глобалния растеж, в САЩ, Канада, както и в ЕС, тази практика причини непоправими вреди на индустрията. Тя опустоши общности и причини загуба на хиляди работни места.
Китай не спазва принципа на лоялната конкуренция в търговските си отношения. Нещо повече, в страната няма независимо синдикално движение – има държавен контрол върху синдикалните организации и липса възможност за свободно колективно договаряне. Този въпрос трябва да бъде поставен пред китайските власти – съвместно от ЕС и САЩ. Предоставянето на „статут на пазарна икономика“ на Китай ще премахне стимулите страната да се трансформира от ръководена от държавата икономика в социална пазарна икономика, в страна където се спазват стандартите на труд.
В тази връзка, Американската федерация на труда и Конгреса на браншовите организации AFL-CIO, Канадският Конгрес на труда CLC и Европейската Конфедерация на Профсъюзите ЕКП решително призовават СТО да откаже „статут на пазарна икономика“ на Китай. В противен случай – ако се предостави „статут на пазарна икономика“ ще премахне възможността ЕС да спре китайския дъмпинг. Нашите лидери трябва да се изправят и да поемат отговорност към своите граждани и към икономическата устойчивост. Те трябва да изградят ефективни инструменти, които да гарантират справедлива търговия, бъдещето на местното ни производство и осигуряване на конкурентноспособна индустриална политика.
Трябва да се създаде механизъм за равнопоставеност между Китай и неговите основни търговски партньори за да се предпазят нашите работници от това те да стават жертви на нелоялни търговски практики.
Либерализирането на търговията никога не може да бъде цел сама по себе си и без никакви условия. Търговската политика трябва да се основава на принципите на лоялна и балансирана търговия: за създаване на добавена стойност, в подкрепа на стандартите на труд и правата на човека, за насърчаване на устойчивото развитие, подобряване на жизнения стандарт и условията на труд за всички.