Приета на заседание на Изпълнителния комитет на ЕКП, 10-11 декември 2024
Последните месеци, работещите хора в цяла Европа се сблъскаха със значителни съкращения на работни места. Всяка седмица научаваме за нови намерения за преструктуриране на много региони и сектори. Нова вълна от съкращения заплашва работни места в автомобилната индустрия, в предприятията – доставчици на части за автомобилостроенето, в секторите, които са големи консуматори на електрическа енергия, в строителството, химическата промишленост, транспорта, технологичните компании, хранително-вкусовата промишленост, търговията на дребно, услугите и много други. За периода от 2008 до 2023 г. ЕС загуби 2,3 млн. работни места в производството. 811 000 от тези загуби са се случили между средата на 2019 г. и на 2024.
В допълнение, загубените работни места не са само в производствения сектор. Останалите икономически сектори също са изложени на риск от принудителни съкращения и закривания, които не само ще отслабят европейската икономика, но и ще доведат до загуба на хиляди работни места. Същевременно, зеленият и цифровият преход също ускоряват тенденциите за преструктуриране. Например, от компанията Klarna вече обявиха своите планове за намаляваме с 50 % на работната си сила поради автоматизация. Анализ на Citigroup предполага, че до 50% от работните места в банките ще бъдат изложени на риск. В този контекст, без по-големи гаранции за защита от съкращения, Европа ще бъде изправена пред ескалиращи неравенства и несигурност.
Работещите трябва да се обединят и да настояват за по-добра защита
В качеството си на представител на 45 милиона работещи в Европа, ЕКП признава, че тези загуби на работни места ще провокират безпрецедентна социална криза. ЕКП ясно осъзнава, че зеленият и цифров преход няма да позволят запазване на всички работни места. Мащабът на социалната криза ще удари сърцето на индустрията на ЕС – нейните ключови сектори, които са крайно необходими за постигането на целите за декарбонизация. Десетилетия на строги икономии вече отслабиха основната инфраструктура и в момента много компании приоритизират получаването на краткосрочни печалби от акционерите пред сигурността на работните места, през по-качествени работни места и стратегическото планиране.
На практика, много компании, които вече обявиха съкращения на работни места, бяха силно засегнати, първо, от липсата на реалистични европейски политики по отношение на зеления преход и на индустриалното развитие, и второ – от нелоялната глобална конкуренция. Има и други компании, които нямат финансови затруднения и техните решения за закриване и съкращения основно са провокирани от исканията на акционерите за по-високи печалби. Ситуацията се изостря също от пониженото потребление /резултат на кризата с разходите за живот/, от намалените публични инвестиции /поради бюджетните ограничения/, от глобалното свръхпроизводство и нелоялните търговски практики. Европа не може да си позволи да няма адекватна индустриална политика или да има такава, която да дава приоритет на корпоративните печалби за сметка на работещите и дългосрочната устойчивост. Индустриалната политика следва да обхваща всички промишлени сектори и всички преходи и следва да бъде подкрепена от повишен размер на инвестиции и гаранции за социалната сигурност.
В справяне с тази ситуация, призивът на ЕКП е за приемане на общоевропейски мораториум върху принудителните уволнения във всички индустриални сектори и за запазване на работните места и стратегическия икономически и индустриален капацитет. Под термина мораториум се има предвид временна забрана за всички съкращения, това ще спре обезсилването на европейската икономика и ще даде възможност за правилно планиране на преходите на съответните индустриални сектори. Както добре знаем, членове 151 и 153 от Договора за учредяване и функциониране на ЕС, заедно с чл. 30 от Директивата за финансовата отчетност, както и Европейският стълб на социалните права ни предоставят всички необходими инструменти за действия. Сега ние следва да се справим с това предизвикателство. Трябва да предложим алтернативни решения, и то още преди да се извърши преструктурирането. Последващата консултации със синдикатите след вече взето решение и без възможност за отмяна, също са принудително уволнение.
По време на пандемията от Ковид-19 няколко европейски държави въведоха временни мораториуми върху принудителните уволнения. Италия, например, възприе широк подход за предотвратяване на съкращенията по време на кризата. Франция и Германия, чрез своите системи за индустриални отношения, приоритизираха алтернативните решения, преди съкращения. Тези модели доказаха, че мерките на национално ниво могат да работят, но сега те трябва да бъдат подсилени и подобрени от общоевропейски стандарти.
Предлаганият от ЕКП мораториум върху принудителните съкращения трябва да позволи бърз напредък по три основни политики, които да бъдат въведени за управление на промените и да предотвратят принудителните съкращения:
Европейска индустриална политика за качествени работни места, разработена съвместно със синдикатите
На Европа спешно е необходима силна европейска индустриална политика, разработена съвместно със синдикатите. Тази политика следва да бъде разработена и реализирана чрез социален диалог. Именно целта на социалния диалог е да защити и да създаде качествени работни места, включително чрез поставяне на социални условия за достъп до обществените ресурси. Наличието на печеливши компании, които извършват принудителни съкращения, след като са ползвали публично финансиране, е неприемливо. Европейските политики трябва ефективно да защитават европейската индустрия, изправена пред международни предизвикателства, такива като свръхкапацитет, нелоялни търговски практики, дъмпинг, чуждестранни субсидии, преки чуждестранни инвестиции. Същевременно, европейската индустриална политика следва да интегрира действащите търговски споразумения и да допринася за качествени работни места и за спазването на социалните и екологични стандарти в Европа и нейните партньори, да подкрепя приложението на трудовите стандарти и да предоставя санкции при тяхното нарушаване. За да подпомогне работещите в секторите в затруднено положение, ЕКП призовава за създаване на постоянна европейска схема за презастраховане при безработица (SURE 2.0).
Европейски инвестиционен механизъм
Европа се нуждае от постоянен инвестиционен инструмент, който да има възможности да покрива големи разходи. ЕКП подкрепя създаването на подобен инвестиционен механизъм, финансиран от ЕС, чиято крайна цел ще бъде преодоляването на недостига наследства за инвестиции. Този инвестиционен механизъм е необходим, за да подпомогне икономическата устойчивост, и в по-широк смисъл да гарантира осъществяването на климатичния преход и просперитет на работещите. Този механизъм следва да се справи и с множеството кризи, пред които сме изправени — икономическа, социална и екологична — и да гарантира, че решенията ще се ръководят от принципите за справедливост и устойчивост, а не за строги икономии. Нарастващата международна конкуренция и несигурността, пред които сме изправени, изискват фундаментална промяна в подхода. Той ще бъде инвестиционен инструмент, а не схема за запазване на работни места, също така ще има фокус върху труда, подобен на този на програмата SURE, и ще инвестира плавно в ключови индустрии, където работните места са в опасност.
Директива за Справедлив преход, която ще позволи предвиждане и управление на промените
Подобна Директива за предвиждане и управление на промените, основана на социален диалог и колективно договаряне ще бъде от решаващо значение за гарантиране на ранни и смислени консултации и преговори със синдикатите за проактивни действия по предотвратяване загубата на работни места и за управление на преструктурирането. Това е от съществено значение за запазването на работни места. Участието на синдикатите и на работническите съвети в процесите на преструктуриране често се пренебрегва, те са били изключени от над една трета от случаите. Половината от ЕРС са били консултирани твърде късно, най-често след като решенията вече са обявени публично. Тяхното участие рядко е довело до промени в плановете на компанията. Същевременно, за да могат да придобият нови умения или да повишат съществуващите си умения и да бъдат готови за преходи, работещите трябва да имат право на платено обучение в работно време.
Принудителните съкращения не са неизбежни – те са избор, който може и трябва да бъде избегнат.
Не можем да приемем разрушаването на икономическата база на Европа, незачитането на правата на работещите и подкопаването на нашето колективно бъдеще. Сега е моментът наистина да се ангажираме с промените и преходите, като гарантираме защитата и работата на всеки европейски гражданин!