Енергийният сектор в Република България е подложен на тежък натиск за бърза декарбонизация, който ще доведе до затваряне на ключови енергийни мощности. При наличие на енергийна криза в Европа и военни действия в региона поетите ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост за ускорено намаляване на въглеродните емисии при производството на електроенергия с 40% до 2026 г. в сравнение с посочената 2019 г. не просто са изключително притеснителни, те са обществено опасни. Тези ангажименти са поети без каквото и да е обществено обсъждане, „на тъмно“ и най-вече без да е извършен цялостен анализ за последствията за икономика на България, а и на целия регион. Още повече, че тези ангажименти са в разрез с прието решение на Народното събрание от 2020 година за запазване работата на въглищните централи у нас.
Предвиденото намаляване на въглеродни емисии от производството на електроенергия с 40 % до края на 2025 г. спрямо 2019 г., обхващащо централите, работещи на въглища, ще превърне страната ни от износител на електроенергия в страна зависима от внос от други държави в региона през зимните месеци и ще доведе до срив на брутната ни добавена стойност. Под риск са поставени хиляди работни места в комплекса „Марица изток“ след 3 години, безработица и обезлюдяване на засегнатите региони. Независимо от различните планове и сценарии за справедлив преход на тези региони, никой от тях няма да бъде изпълнен и работещ ефективно в рамките на толкова кратък период, докато негативите от порочно изпълнен план за декарбонизация на енергийния сектор ще бъдат усетени непосредствено от хората и икономиката на страната.
Разработените анализи в рамките на работата на Комисията за енергиен преход ясно показват, че България има алтернатива за осигуряване на планиран преход, при който да се запази значителна част от съществуващите топлоелектрически мощности, да се гарантира сигурността на доставките по време на прехода, като едновременно с това се реализират нови инвестиции в гъвкави мощности с ниски въглеродни емисии. При това намаляването на емисиите от сектора към 2030 година постига нива от 55%, което съответства на европейските цели, без да е необходимо предлаганото ударно намаляване на въглеродните емисии с над 70% към 2030 година, което ненужно ни поставя в предните редици на ЕС по този показател.
В тази връзка настояваме КСЕЗС да представи пълните резултати от системните анализи от комисията за енергиен преход пред Народното събрание, така че да може да се вземат национално отговорни решения за развитие на енергийния сектор и осъществяване на справедлив енергиен преход. Категорично се противопоставяме на всички опити за налагане на всякакви сценарии, които предвиждат закриване на мощности преди 2038 г.
Необходимо е да се прояви воля и желание и да започнат открити преговори с Европейската комисия за отпадане на поети ангажименти, които на практика не могат да се изпълнят без огромни ненужни и необратими щети за енергийната система и икономиката на страната. Настояваме Народното събрание на основание свое Решение, обн. ДВ бр. 11 от 07.02.2020 г. да задължи правителството да започне незабавни преговори с ЕК за отпадане на изискването за намаляване с 40% на емисиите в енергетиката през 2025 г. в сравнение с 2019 г.
Убедени сме, че това е в интерес не само на българския енергиен сектор, но е и в интерес на цялото българско общество.