Размерът на пенсията е в пряка функция от размера на осигурителните вноски, които сме внасяли през трудовия си живот. От друга страна, минималната пенсия трябва да е в такъв размер, че да гарантира относително нормален живот. И това я прави политически определяема величина. А пък размерът на осигурителните вноски се случва за 40 години и там също има какво много да кажем. Когато беше направен пенсионният модел през 2000 г., според него през 2007 г. или 2009 г., трябваше да бъде вече балансиран пенсионният фонд, т.е да няма в него дефицити. През 2000 г. пенсионната система имаше резерв в размер на едно месечно плащане на пенсии, който беше ликвидиран. И веднага, след като започна този пенсионен модел, политиците започнаха да го атакуват. Бяха намалени осигурителните вноски, пенсионната сисмема беше лишена от около 1/4 от собствените си приходи. Една част от приходите на пенсионната система и досега биват замразени в частните пенсионни фондове. В рамките на една разходопокривна система това е вредно до фатално.

Увеличението на броя на хората, които получават минимална пенсия, е нещо много опасно и вредно, защото минимална пенсия получават и хора, които нямат осигурителен принос, получават и такива – чиито осигурителен принос гарантира този размер на пенсията. Това очевидно не е редно да бъде така. 

Ние всяка година водим два отделни разговора – за размера на минималната пенсия и за размера на минималната работна заплата. Този разговор трябва да бъде един. Размерът на МРЗ трябва да бъде такъв, че ако някой човек цял живот се осигурява на МРЗ, да получи съответния размер на минималната пенсия. Това е разговорът, който обаче политиците отбягват, защото им харесва да има два дебата. Тези, които се борят за по-висока МРЗ – искат да се харесат на хората, а пък тези, които се борят за голяма минимална пенсия – искат да се харесат на хората, които получават пенсия. От другата страна – има едни, които са за по-ниска МРЗ, за да се харесат на тези, които плащат заплати. И разговорът е парадоксален и неверен.

Факт е, че не малко пенсионери имат доходи, различни от пенсиите си, най-малкото заради това, че е не малък броят на хората, които след пенсия продължават да работят. Има и още един парадокс, който влияе на пазара на труда като цяло – това е, че хората имат възможността да получават едновременно и пенсия, и заплата. Дори по дефиницията на МОТ пенсията е доход, който замества дохода от труд при настъпване на осигурителния риск старост. Т.е. пенсия трябва да получава човек, когато вече не може да работи и затова на повечето места по света хората, които работят след пенсионна възраст, не получават пенсия. Типът „работещи пенсионери“ дават възможността да се спекулира и да се влияе зле на младите хора, защото един човек, който получава пенсия е склонен да работи за по-ниска заплата и той по някакъв начин дъмпингира младия човек, който си търси работа, и на който със сигурност му трябва по-висок доход.

Със сигурност, в рамките на шестващия навсякъде по света тристълбов пенсионен модел, вторите два стълба подкрепят първия, но – основният, големият, здравият, сигурният – това е разходопокривният държавен стълб. Другите два трябва да му помагат. Вторият стълб може да бъде много коментиран, защото той беше един експеримент на Световната банка, който беше направен в няколко от страните в Източна Европа. Повечето от тях вече се отказаха от него, защото той доказа своята несъстоятелност. Ние обаче продължаваме да стоим в него. За да сме прецизни към истината, трябва да кажа, че там, където се отказаха от него, той беше моделиран по още по-вреден начин, отколкото е тук у нас. Затова нашият все още има място да съществува. Нашият има сериозни недостатъци, които трябва да бъдат поправени, но това едва ли ще стане. Защото в тях вече има толкова много пари, че е възможно те да получат всякакви политически решения. Най-малкото, знаете поговорката – „Прекалено голям, за да пропадне“. Ще пропаднат тогава, когато самите те се откажат от това. Да не говорим, че един от най-големите им пороци, според мен – това са огромните такси, които те събират за това, че управляват нашите средства. А пък най-големият парадоск там е т.нар. входяща такса. Както знаем, таксата е нещо, което плащаме, за да получим някаква услуга. Те, срещу тази такса, не извършват абсолютно никаква услуга.

Има два вида инвалидни пенсии. Едните са отпуснати заради това, че човек се е инвалидизирал преди да навърши пенсионна възраст. Които обаче не бива да бъдат пенсии, защото те не са свързани с осигурителен принос. Това трябва да бъде социално подпомагане. Вторият вид са инвалидни пенсии, които се отпускат за това, че човекът с възрастта е получил някакви увреждания и по този начин се подпомага неговото съществуване. Разбира се, че тези средства трябва да бъдат предоставяни на човека, но те отново не са пенсия, защото те нямат нищо общо с осигурителния принос. Т.е. тези плащания трябва да се случват от други фондове. Както според мен би трябвало и разликата между изчислената минимална пенсия и определената със закон такава, да се доплаща от друго място, а не за сметка на пенсионния фонд. Или това да бъде направено с някаква ясна уговорка, защото има твърде много хора /политици/, които спекулират с дефицита на фондовете на Държавното обществено осигуряване. А голяма част от източника на тези дефицити, са този тип плащания.

От доста време насам се опитвам да обясня, обикновено на новозастъпващи министри, че е хубаво да се събере една група от хора, които разбират от тези неща. Да седнат тихо и без камери непременно, да си поприказват за тези всички работи, които се знаят и са известни. Но това нещо, за съжаление, не се случва.

Нашата пенсионна система съдържа в себе си пороци от миналато. Тя е така композирана, че е пълна с неща, които нямат нищо общо с пенсиите. Както казахме, пенсия е доход, който замества дохода от труд. Вътре има твърде много неща, които нямат нищо общо с това. Има цял раздел, който се казва „Пенсии, несвързани с трудова дейност“. Тези неща трябва да бъдат поправени и това, което няма общо с труда, да се финансира от съответните фондове.

Вижте цялото участие на Димитър Манолов в „Социална мрежа“ ТУК.

Източник: Нова Нюз