Дисциплинарната отговорност е уредена от разпоредбите на чл. 89 до 100 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Същност на дисциплинарната отговорност:

Думата „дисциплина“ има единно и общоразбираемо значение в българския език. Тоест, става дума за правила, за ред, в случая за норми:

• въвеждащи определени задължителни изисквания към държавните служители;
• определящи начина на изпълнение на служебните задължения.

Необходимо е на второ място служителят, т.е. субектът на отговорността, да има поведение, съответстващо на изискванията на тези норми или правила.

На тази основа можем да кажем, че всяко едно отклонение в поведението на служителя от нормативно определените изисквания е нарушение на дисциплината, което следва да води и до дисциплинарна отговорност. Става дума за противозаконно, противоправно поведение.

Поведението, деянието, може да се изразява:

• както в действие, т.е. да има налице активно поведение, в посока, която нормите, правилата не допускат, или забраняват, или пък изискват друг вид поведение, а не като реализираното;
• така също и в бездействие, тогава, когато нормите, правилата изискват задължително действие.

Законът свързва наличието на дисциплинарна отговорност освен с обективно, отклоняващо се от изискванията на нормите поведение и с наличието на вина.

• Формата на вината на държавния служител

Преценката за наличието на вина и открояване на съответната форма е сложна дейност, която изисква познания, т.е. не бива да се прави без участието на юрист, самостоятелно от органа по назначаването, или от длъжностни лица без познания, тъй като могат да бъдат допуснати грешки. От определянето на формата на вината може да зависи тежестта на наказанието. Както посочихме и по-горе, вината е основен институт на наказателното право и в него се открояват двете й форми – умисъл и непредпазливост.

• Обстоятелствата, при които е извършено нарушението

Става дума за фактическите обстоятелства, които са били налице към датата и мястото, където е извършено нарушението. Те са част от задължителните реквизита на акта за налагане на наказанието (вж. чл. 97 ЗДСл). Тези обстоятелства биха могли да бъдат обективни, т.е. свързани например с присъствието на други служители, граждани или липсата на такива, начина на извършване, или субективни, т.е. свързани със състоянието на нарушителя, с някакви факти, касаещи лично него, и имащи, разбира се, отношение към нарушението, например употреба на алкохол, семейна обстановка и семейни проблеми, здравословно състояние и т.н. До голяма степен още при изследването на въпроса за вината тези факти, обстоятелства (от субективен характер) ще бъдат разкрити и взети предвид, тъй като те са от значение и за определяне на вината.

• Цялостното служебно поведение на държавния служител

То е от значение при определяне на наказанието, с оглед на това, дали има системност в подобни прояви, склонност към нарушения, или пък конкретното нарушение представлява инцидент, отделна проява, която е плод на някакви обстоятелства, които до голяма степен са предизвикали, провокирали нарушителя. Ето защо, всякакви обстоятелства, свързани пряко или косвено с извършването на нарушението, би следвало да се потърсят и съберат, за да могат впоследствие, при общата оценка, да дадат достатъчно аргументи на наказващия при определяне на конкретното наказание. В тази посока могат да се ползват атестационните оценки, впечатления на прекия ръководител или на колеги, мнения, отзиви на граждани за дейността на нарушителя, ако такива има, негови публични прояви и т.н.

Дисциплинарната отговорност представлява неизпълнение на служебните задължения, осъществено виновно от държавния служител, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Отговорността се понася от наказания, а се реализира (в смисъл осъществява по определен в закона ред) от наказващия – органа по назначаването или от лице по чл. 6, ал. 2 и 3 ЗДСл, което е изрично оправомощено да налага дисциплинарните наказания „забележка“ и „порицание“.

Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 89, ал. 2 ЗДСл.1 Тук няма да се спираме на тях, но трябва да отбележим, че всяко едно има своите специфични характеристики, и когато правим преценка за това извършено, ли е или не нарушение, следва да имаме пълна яснота за това какви са тези характеристики. Когато по безспорен начин установим, че има дисциплинарно нарушение и че то е виновно извършено, възниква въпросът за налагане на наказанието.

Видовете дисциплинарни наказания са изчерпателно изброени в чл. 90 ЗДСл.2.

Наказанието е съществен, завършващ елемент от дисциплинарната отговорност, който фактически я реализира. Индивидуално наложено, наказанието играе и превантивна роля спрямо останалите служители.

Видовете наказания са подредени в зависимост от тяхната тежест, като в началото (т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 90 ЗДСл) са поставени относително по-леките наказания – забележка и порицание.

Възприети от закона те са видове наказание, чрез които относително меко, предупредително, превъзпитателно и без тежки и неизгодни за служителя последици в сферата на служебното правоотношение, органът по назначаването може да отбележи, „да възмезди“ нарушението, да реализира идеята за „наказуемостта“ и да предупреди останалите служители за това, че правилата, нормите следва да се спазват.

Следващите в градацията наказания (отново изброени в ал. 1 на чл. 90 ЗДСл) вече носят неблагоприятни за служителя последици в рамките на служебното му правоотношение.

Наказанието „отлагане на повишението в ранг с една година“ не дава възможност на служителя да израства в кариерата.

„Понижението в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година“ е по-тежко наказание, с по-тежки последици (чл. 75 ЗДСл). Фактически, чрез това наказание, макар и за известен период от време, има връщане назад в кариерното развитие на служителя. То е временно – за срок от 6 месеца до една година. Колко точно в тези рамки – 6, 8, 10 или 12 месеца, ще прецени органът по назначаването. След като изтече определеният срок обаче, рангът на служителя се възстановява. Наказанието понижаване в ранг не води след себе си и до понижаване в длъжност. Затова следва да се има предвид, че законът не предвижда наказание „понижаване в длъжност, а „понижаване в ранг“.

Най-тежкото, предвидено в ЗДСл наказание, е „уволнението“. То слага край на правната връзка между служителя и органа по назначаването, респективно съответната администрация, като прекратява служебното правоотношение.

В себе си то крие идеята за „нетърпимото поведение“ на служителя. Дотолкова тежко е извършеното от него нарушение, дотолкова тежка е общата картина, която чл. 91 ЗДСл изисква от органа по назначаването да прецени преди да наложи наказанието, че се налага да бъде прекратена правната връзка, самото правоотношение. Това личи и от особения ред, свързан с неговото налагане – дисциплинарната процедура пред дисциплинарен съвет (чл. 95 и 96 ЗДСл).

Съгласно чл. 90, ал.2 от ЗДСл за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Правилата за определяне на наказанието са няколко, като всички те изискват да се отчетат поотделно и в съвкупност:

• Тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите

Под „тежест“ на нарушението разбираме степента на значимост на нарушението, извършено от служителя, спрямо изискванията на закона към него. Чрез закона, устройствените правилници, актове на органа по назначаването и най-вече с длъжностната характеристика, се въвеждат задължения за служителя. Всичките те изискват изпълнение, а нарушението им влече след себе си дисциплинарна отговорност. При тази диференциация се ръководим от това в каква степен, доколко задължението е от значение за изпълнение на държавната служба, какви са и настъпили ли са вредни последици за службата, за администрацията като цяло.

При по-леките нарушения е възможно конкретни последици за държавната служба, още по-малко за гражданите, дори и да няма. Докато при тежкото, например безпричинното, самоволно неявяване на работа, дори и за един ден, могат да се очакват вредни, негативни последици за държавната служба.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона.

Основният наказващ в служебните правоотношения е органът по назначаването. Законът му предоставя дисциплинарната власт, т.е. възможността да квалифицира и налага наказания при установения в съответните норми ред. Член 92 ЗДСл обаче дава и две други възможности на органа по назначаването. Те са уредени в чл. 6, ал. 2 и 3 ЗДСл. Законодателят е предвидил тези възможности, с оглед по-добрата организация на работа и по-бързата реакция при дисциплинарни нарушения.

Преди да наложи наказанието, наказващият орган следва да изпълни определени задължения:

• Съгласно чл. 93, законът изисква от наказващия, независимо кой е той, преди налагане на дисциплинарното наказание:
• да изслуша държавния служител;
• да му даде срок за писмени обяснения;
• да събере посочените от него доказателства;
• да оцени събраните доказателства.

Законът задължава наказващия да даде срок, в който да бъдат предоставени писмени обяснения. Най-добре е това да стане писмено, за да се удостовери по неоспорим начин, че изискването на закона е спазено.

Втората алинея на чл. 93 ЗДСл изрично предвижда, че ако наказващият не е изслушал държавния служител, или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Известни затруднения поражда текстът, в частта му за приемането и обсъждането на писмените обяснения, тъй като, както посочихме по-горе, за служителя няма задължение за даване на писмени обяснения, а за органа има задължение да определи срок за даването им.

• Чл. 93, ал.3 ЗДСл. урежда случаите, в които органът е спазил процедурата по ал. 1 от същия член, но служителят по негова вина не е дал писмени обяснения, или не се е явил да бъде изслушан.

Ако по вина на служителя той не е изслушан, или не са били приети писмените му обяснения, поради това, че не са предоставени в определения му срок, то тогава не се прилага разпоредбата на алинея втора.

Целта на третата алинея на чл. 93 ЗДСл е в тези случаи неспазването на процедурата да не се превръща в отменително основание, да не води до отмяна на дисциплинарното наказание.

Цялостното служебно поведение на държавния служител се извлича от обективни данни, и добавено към останалите изисквания на закона, ще даде възможност на наказващия да определи вида и тежестта на наказанието.

В повечето държавни администрации има синдикални структури на КТ „Подкрепа“, като в КТД или Споразумения с ръководството на администрацията, е включена и възможността при образуване на дисциплинарно производство срещу синдикален член, представител на синдиката – обикновено с юридическо образование, да присъства по време на изслушването, както и да подпомага и участва при защитата на служителя по време на дисциплинарното производство.