Уважаеми господин Председател,

Уважаеми дами и господа Делегати,

          Днес сме изправени пред предизвикателства, за които не само Европа, но и светът не е готов. Докато планирахме адаптацията на трудовия пазар към промените, вследствие на дигитализацията и зеления преход, ни връхлетя пандемията от корона вирус. Здравната криза разкри липсата на механизми за противодействие на глобално ниво, така че вирусът да бъде неутрализиран бързо и да се върнем към нормалността. Дългогодишното ниско заплащане и лошите условия на труд на медицинските служители не позволиха да се справим адекватно със заразата, а това доведе до още повече смърт и трайни здравни последици за хората, които преживяха болестта. Последвалото икономическо възстановяване беше препятствано от ръста на цените на енергоизточниците. А след избухването на военния конфликт между Русия и Украйна икономиките се задъхват от липсата на доставки на ключови ресурси и нови мащабни затруднения пред енергийната сигурност дори на развитите държави.

         Цената за тези световни катаклизми се плаща и ще продължи да се плаща от хората на труда, ако не бъдат взети мерки за повишаване на възможностите за защита на работниците и служителите. Самоцелната идеология трябва да бъде заменена с практически решения в интерес на мнозинствата. А световните проблеми могат да бъдат разрешени само с помощта и подкрепата на утвърдени, авторитетни структури като Международната организация на труда.

        Новите предизвикателства правят още по-необходими решителните стъпки към укрепване на трудовите права, за да не бъдат прехвърляни на гърба на работниците последствията от грешни политически решения. Растящата инфлация, следствие от значителните икономически промени, трябва да се компенсира с нарастване на трудовите възнаграждения над планираните. За да се случи това, следва работещите да бъдат овластени и да имат реални, не само декларативни възможности за обединение и водене на колективни трудови преговори. Държавите не само трябва да ратифицират конвенциите на МОТ, но и да ги спазват на практика.

          Част от ключовите проблеми в България в допълнение към досегашните засягат: 1. реалното прилагане на базовите Конвенция №87 за свободата на сдружаване и закрила на правото на организиране и Конвенция №98 за правото на организиране и на колективно договаряне на МОТ; 2. спазването на трудовите права на бежанците в приемащите държави, така че да не се допуска социален дъмпинг; 3. защита на трудовите права при осъществяването на прехода към въглеродно неутрална икономика.

1. Макар българската държава да е ратифицирала Конвенция №87 и Конвенция №98 от десетилетия, прилагането им на практика изисква засилен държавен контрол и значителни усилия от страна на работещите. Това често се оказа недостижима цел, особено след дългогодишното неглижиране на държавните структури и демотивиращите условия на труд на държавните служители – тук трябва да кажем ясно, че в България държавните служители дори нямат право да сключват колективни трудови договори. Работодатели продължават да не признават създадени от техните работници синдикални структури и да отказват да водят или дори да започнат преговори за сключване на колективни трудови договори и разрешаване на трудови спорове. Това се прави включително от големи, чуждестранни инвеститори в България, които не си позволяват подобно поведение в собствените си държави. И въпреки изпратените до тях призиви за спазване на законодателството от страна на европейски и световни синдикални конфедерации, продължават да игнорират напълно утвърдени, национално представителни организации на работниците и служителите. Когато мултинационални компании си позволяват да не спазват ключови правила за водене на социален диалог, не можем да очакваме законите да се спазват в микро, малки и средни предприятия, поради което делът на недекларирания труд в България е значителен. Това лишава работника от социална сигурност, защита на неговите трудови права и го обрича на незавидни старини. Нещо повече – неуместните политически заявки за ограничаване ръста на доходите от труд в условията на все по-скъп енергиен пазар заплашва да направи труда по-непривлекателен като средство за живот и благополучие. А крачката от тук към социална маргинализация е минимална.
2. Освен икономическите и енергийни проблеми, войната в близка до нас държава предизвика мащабна бежанска вълна. До момента в България са влезли над 230 000 украински граждани, останали в страната са над 100 000 души. След началните усилия за осигуряване на подслон и храна на бежанците, вече следва да се осигури възможност за интегрирането им на пазара на труда. Това от своя страна поставя нови предизвикателства като изграждане на работещи канали за достъп до информация за техните трудови права, възможностите за защита на работното място и спазването на законодателството. Съществува реален риск при поява на нова, по-уязвима и изгодна за работодателите работна сила, тя да бъде предпочитана пред местната такава. Историята показва, че подобно развитие ще доведе до сериозно социално напрежение между онеправданите български работници и новонаетите бежанци. А това налага скоростно приемане на национални мерки за укрепване на работническите права и защита на трудовите интереси както на бежанците, така и на местните работници и служители. Ние не желаем Европа на неравенствата, експлоатацията и бедността.
3. Ние проявяваме разбиране към нуждата от минимизиране на ефектите от човешката дейност върху природата. Тежестта на планираните мащабни изменения в енергийното производство и икономическите санкции върху определени индустрии обаче не бива да се прехвърлят на плещите на работниците. Не е нужно политическите лидери само да заявяват, че „никой няма да бъде оставен зад борда“. Задължително е да бъдат предприети реални стъпки за гаранция на социалните и работническите права, в противен случай зеленият преход няма да се случи, тъй като ще срещне отпора на потенциалните жертви. Затварянето на въглищната индустрия трябва да се предхожда от планиране и изграждане на нови работни места, които да гарантират достойни условия на труд и синдикално сдружаване. Ограниченията върху химическата индустрия трябва да са съпътствани с мерки, които да не позволяват простото изтласкване на производствата в трети държави. Това не само не намалява, но и увеличава екологичния отпечатък върху околната среда, като същевременно води до нарастване на безработицата в „зелената“ държава и увеличаване на броя на социално уязвимите граждани и домакинства. Въпреки дългогодишните предупреждения от наша страна за социалната цена на един непремислен и форсиран енергиен преход, политическите лидери продължават да демонстрират незаинтересоваността си към нуждите и интересите на хората на труда. А събития като тези на север от Черно море още веднъж показаха колко крехко е енергийното благосъстояние на Европа.

 Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми дами и господа Делегати,

           Настоящият доклад накратко маркира основните предизвикателства пред нас, а засегнатите въпроси илюстрират нуждата от изготвяне и приемане на единен отговор, който да е в интерес на мнозинството от гражданите в света. Глобалните проблеми изискват глобални решения. И макар част от трудностите да са нови, ние разполагаме с инструменти, с които последствията да бъдат минимизирани. Социалното партньорство е признат и утвърден механизъм за повишаване на благосъстоянието на работниците, гарантиране на достойното им място в производствения процес и на масата на преговорите с работодателите и представителите на държавата. Международната организация на труда притежава и знанията, и механизмите, за да продължи да бъде коректив и основен двигател за спазването на трудовите норми и разширяването на обхвата на работническите права в рамките на социалното партньорство. Ако социалният диалог не е ефективен, единствените механизми, които ни остават, са стачките, протестите и бунтовете. В тази връзка МОТ е и гарант за запазването не само на социалната, но и на обществената сигурност в нашия променящ се свят.