Нивата на заплащане в Европа са тясно свързани с това дали работниците са включени в колективното договаряне, показват официалните данни. В девет от десетте държави-членки с най-ниски средни и минимални работни заплати в ЕС, само от 7% до 30% от служителите се възползват от ниво на заплащане, договорено от синдикатите. От друга страна, над 70% от наетите лица се възползват от колективното договаряне в седем от десетте държави, където заплащането е най-високо. Но проблемът съществува във всяка една страна членка – има 19 млн. работници, които не се възползват от колективното договаряне в Германия, а 76 млн. (39% от всички служители) са изключени от това в целия Европейски съюз.
Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) изтъква тези данни, защото Европейската комисия обмисля как да приложи ангажимента на Урсула фон дер Лайен „да се гарантира, че всеки работник в нашия Съюз има справедливо минимално заплащане“. Комисията ще представи своята инициатива на 28 октомври тази година. ЕКП призовава за директива, която да гарантира, че държавите-членки не могат да определят минимални заплати под прага на риска от бедност, както и да защитават и насърчават колективното договаряне във всяка държава-членка.
„Доказателствата са ясни: заплатите са най-ниски, където колективното договаряне е най-слабо. За да се справи с ниското и несправедливо заплащане, всяко надеждно европейско законодателство трябва да включва действия за увеличаване на колективното договаряне. Понастоящем в Европейския съюз има 76 млн. работници, които са изключени от предимствата на колективен трудов договор, което означава по-ниски заплати и по-голямо неравенство във всяка държава-членка. Комисията следва да изисква от държавите–членки да насърчават колективното договаряне, да гарантират на синдикалните организации достъп до работните места и да отделят публични средства заедно с предприятията, които договарят заплати.“, заяви Esther Lynch, заместник-генерален секретар на ЕКП.
Таблица, показваща държавите-членки на ЕС по ред на средното брутно почасово възнаграждение (от ниско към високо):
| Държави (по възходящ ред на заплащане) | Обхват на колективното договаряне | Промяна в обхвата след 2000 г. | Брой на включените работещи (хил./млн.) | Брой на невключените работещи (хил./млн.) |
| България | 23% | – 33% | 718,405 | 2.4 |
| Румъния | 23% | – 77% | 1.9 | 6.4 |
| Литва | 7% | – 8% | 92,834 | 1.2 |
| Латвия | 14% | – 4% | 121,968 | 749,200 |
| Унгария | 21% | -17% | 931,896 | 3.5 |
| Полша | 17% | -8% | 2.7 | 13.3 |
| Словакия | 25% | -26% | 637,150 | 1.9 |
| Чехия | 30% | -5% | 1.5 | 3.6 |
| Хърватия | 45% | -19% | 741,330 | 906,100 |
| Естония | 19% | -4% | 121,752 | 519,000 |
| Португалия | 74% | -4% | 3443,738 | 1.2 |
| Словения | 71% | -29% | 687,067 | 280,600 |
| Гърция | 25% | -75% | 952,650 | 2.8 |
| Кипър | 44% | -19% | 179,960 | 229,000 |
| Малта | 50% | -7% | 128,100 | 128,100 |
| Испания | 68% | -7% | 13.4 | 6.3 |
| Италия | 80% | без промяна | 18.1 | 4.5 |
| Австрия | 98% | без промяна | 4.2 | 86,100 |
| Франция | 94% | -4% от 2014 | 25.2 | 1.6 |
| Германия | 54% | -14% | 22.4 | 19.1 |
| Нидерландия | 78% | -4% | 6.8 | 1.9 |
| Финландия | 91% | +6% | 2.2 | 222,700 |
| Белгия | 93% | -3% | 4.4 | 334,600 |
| Люксембург | 59% | -1% | 169,389 | 117,700 |
| Швеция | 90% | -4% | 4.4 | 492,400 |
| Ирландия | 34% | -8% |
771,426
|
1.4 |
| Дания | 82% | +5 | 2.2 | 503,400 |
| Общо 27-те страни членки | 61% | няма информация | 119.6 | 76.1 |