Европа спечели войната срещу недекларирания труд

Най-новите изследвания на Eurofound доказват, че широкият кръг политически подходи и мерки, въведени във всички държави-членки на ЕС през последните пет години са оказали значително влияние за предпазване на бизнеса и гражданите от недеклариран труд,.

Изследването отбелязва постепенен спад в размера на недекларираната икономика – от обем 22.3% от БВП през 2003 г. до 18.4% през 2012 г., макар че са констатирани съществени разлики между отделните държави. Понастоящем Eurofound започва прилагане на обширен пакет от сравненителни изследвания на подходите и мерките, с които държавите-членки на ЕС, Хърватия и четири страните кандидатки се стремят да преодолеят недекларирания труд от началото на икономическата рецесия през 2008 г. Същевременно Eurofound ще проведе изслушване по темата в Европейския икономически и социален комитет ( ЕИСК) в Брюксел, Белгия.

Две противоположни мнения съществуват по отношение на това, което се случва с размера на недекларираната икономика в условията на икономическа криза. Едното мнение е, че той нараства спрямо декларираната икономика, в резултат от фирми и домакинства, които искат да спестят разходи. Другото мнение е, че недекларираната икономика намалява поради по-ниското търсене на недеклариран труд, породено от по-малкото парични средства в оборот, по този начин недекларираният труд бива заместван с „гъвкав“ или с по-евтин труд.

След публикуването преди пет години на предишния доклад на Eurofound относно това как 27-те държави-членки на Европейския съюз и Норвегия се справят с недекларирания труд, настъпи настоящата рецесия.

Целта на настоящия доклад е да предостави актуализиран преглед за преходния период на политическите подходи и мерки, които са били въведени, за борба с недекларирания труд в ЕС-27, в Хърватия и в четирите страни-кандидатки. Докладът също така посочва насоки на за добри практики на политическите мерки. През 2010 г. 27 от 30-те страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, въведоха политически мерки за премахване на недекларирания труд както от бизнеса, така и от гражданите- оттогава 19 от тези страни прилагат мерки за преминаване от недеклариран труд към деклариран и 20 от тези страни се опитват да улеснят по-голяма ангажираност на обществото с т.нар. „данъчен морал“. Въпреки това, обхватът на прилаганите мерки остава сравнително малък.

По-голямата част от политическите подходи и мерки за борба с недекларирания труд, които са били въвеждани в ЕС27 през последните пет години бяха предназначени за разкриване и наказване на нарушения. Въпреки че този подход все още е доминиращ в повечето държави-членки, от началото на рецесията се дискутира прилагането на по-позитивен. Подобен подход трябва да бъде насочен към насърчаване и стимулиране на гражданите и на бизнеса да се присъединят към официалната икономика.

До 2012 г. средният размер на недекларирана икономика в ЕС-27 се равнява на 18.4% от БВП, въпреки че той варира значително между държавите-членки, напр. от 7.6% в Австрия до 31.9% в България. Изследването сочи, че през 2012 г. повечето от държавите-членки с относително големи недекларирани икономики са или от Източна и Централна Европа или от Южна Европа. Междувременно, страните, които имат по-нисък процент от средния за недекларирана икономика, са до голяма степен западноевропейските и скандинавските държави-членки. Това е сигнал за разделение в рамките на ЕС-27 в ясна посока север-юг и изток-запад на относителния размер на недекларираната икономика. Кой е засегнат от тази тенденция зависи от това къде в ЕС-27 живее конкретната личност. Проучването установи, че в скандинавските страни тези граждани, които традиционно са допълвали приходите си с помощта на недекларираната икономика, в резултат на настоящата рецесия страдат повече от другите от нейното свиване. В южната част на Европа, безработните страдат най-много от този спад. Това е характерно също за Западна, Източна и Централна Европа, за ЕС-27 като цяло.

С пълния текст на доклада на Eurofound за недекларирания труд в ЕС-27 и Норвегия, с прегледа на недекларирания труд в Хърватия и в четирите страни-кандидатки, както и с националните доклади с база данни от 186 случаи на добри практики, може да се запознаете на интернет адрес: http://bit.ly/UDW2013