Кризата и пазарът на труда
През последните две години станахме свидетели на най-тежката глобална икономическа рецесия от 1929 г. насам. Финансовата криза, която започна в САЩ и която обхвана посредством т. нар. спекулативен балон и пазара на жилища, удари тежко реалната икономика и пазарите на труд по цял свят. Първото отражение от кризата над пазара на труда бе рязкото увеличаване на процента на безработица. В САЩ безработицата надхвърли 10процентния си праг през октомври 2009 г. С течение на времето еврозоната също започва да достига близки показатели със средно равнище на безработица от 9.7% през септември 2009 г. В някои европейски страни процентът на хората, които търсят работа, е достигнал драматични размери със стойности, близки до 20% както в Испания, така и в Латвия.
Но това не е всичко! Фокусирайки се върху равнището на безработицата само се разкрива за пореден път каква е в действителност степента на влошаване състоянието на заетостта и на условията за работа, предлагани на пазарите на труда. Навсякъде едно от последствията от кризата е намаляването на работното време, което от своя страна снижава стандарта на живот на работниците и техните семейства. В 27-те страни-членки на Европейския съюз служителите на пълен работен ден извършват около три-четвърти по-малко работа на час, отколкото преди кризата. В САЩ продължителността на седмичното работно време за производство и работа без контрол над работниците е намаляло с около половин час. Тези спадове могат да изглеждат относително малки и незабележими, тъй като не всеки е бил засегнат от кризата, но за тези, които са били – съкращенията на часове труд често имат тежък ефект. Подобни тенденции се наблюдават навсякъде – в световен мащаб броят на преминалите на непълно работно време се е увеличил чувствително.
В резултат на всички тези обстоятелства, се наблюдава спад в заплащането на работниците в края на всеки месец. Данните, събирани от МОТ за 53 различни страни показват, че през 2008 г. реалните месечни заплати спаднаха драстично в една четвърт от всички страни. В повечето от останалите държави, особено в развиващите се страни, заплатите продължават да растат, но с много по-бавни темпове, отколкото преди настъпването на кризата.
Твърде е вероятно ситуацията да се влоши дори още повече отколкото през 2009 г., ако се вземат предвид тримесечните данни, както и увеличението в броя на безработни хора, които търсят работа.
Друг обезпокоителен проблем е все по-често срещаното забавено изплащане или неплащане на заплати, особено при преходните икономики като тези в Русия и в Украйна.
Заплатите и възстановяването им
Защо трябва приоритет да бъдат и заплатите, а не само безработицата? Отговорът на този въпрос е, че съществуват поне три важни причини. Първата е свързана със социалната справедливост и трудностите, които предизвиква по-ниското заплащане на работещите и техните семейства и особено на тези с много нисък доход. В САЩ 7.5 милиона души работят за приходи, попадащи дори под границата на бедността, а в Европа 8% от работещите биха могли да бъдат наричани „работещи бедни“. За тези служители и работници дори малки промени в заплащането биха предизвикали големи различия в стандарта на живот. Освен това трябва да се вземе предвид, че кризата настъпи след години промени на равнищата на заплатите и увеличаващо се неравенство. Преди започването на кризата приходите на средно-платените и ниско-платените работници, бяха останали до голяма степен без покачване, въпреки значителните увеличения в световната производствена икономика. Така че, един от важните в случая въпроси е: къде са отишли парите? Проучванията показват, че лицата с високи доходи са се облагодетелствали максимално и че голяма част от останалите пари са отишли в корпоративни печалби и инвестиции.
Втората причина, поради която трябва да се занимаем с въпроса за заплащането е, че едно продължително влошаване в равнището на заплатите би затруднило икономическото възстановяване. Темпото на възстановяване силно зависи от способността на хората да могат да консумират това, което световната икономика произвежда. Потреблението пък от своя страна зависи от нивото на заплатите. В действителност, в някои от по-развитите икономики почти 80% от доходите на домакинствата идват от заплати и възнаграждения. Въпреки че показателите на БВП в хода на 2009 г. сочат признаци за възможно икономическо влошаване, тенденцията при реалните работни заплати, наблюдавана през последните няколко тримесечия повдига сериозни въпроси относно това каква е реалната степен на глобално икономическо възстановяване и също се акцентира над рисковете от спиране на правителствените спасителни пакети твърде рано. Тъй като опитът на Япония през последното десетилетие разкрива фактът, че когато има дефлация на заплатите, националните икономики биват лишени от така необходимото търсене и всичко това може да стане причина за продължителни периоди на икономическа стагнация.
В края на краищата, ние вече би трябвало да мислим за света след като кризата отмине. Преди началото й, в периода от 1995-2007 г.,има налични данни, че делът на заплатите, като част от БВП, е намалял в повечето страни. Това би могло да се дължи на комбинация от слаба синдикална активност, технологии за спестяване на труд, либерализацията на търговията, както и на натиска, създаван от финансовите пазари. Каквато и да е причината, дисбалансът между увеличаване на печалбата от производство и застой при заплатите, със сигурност е допринесъл значително за кризата. Благодарение на него се създаде експлозивната смес от висока ликвидност на финансовите пазари, ниски лихвени проценти, както и огромни дългове и заеми на домакинствата. За постигане на по-голяма стабилност в бъдеще, ние трябва да определим и прилагаме политики, които гарантират, че растежът на производителността – когато отново се постигне такъв ръст върви ръка за ръка с адекватно увеличение на заплатите поне за мнозинството, а не само до повишаване премиите на по-висшестоящите. Само по този начин по-развитите икономики могат да постигнат един по-устойчив модел на потребление и инвестиране.
От къде да започнем?
Първият и непосредствен приоритет за правителствата в развитите икономики е да се осигури подкрепа на икономическата активност посредством големи пакети фискални стимули. Чрез подобни средства правителствата са подсигурили някои от многото необходимости за търсенето на стоки и услуги, което от своя страна е предотвратило по-нататъшно намаляване на търсенето на работна сила, намаляване на заетостта и на заплатите. Благодарение на предприемането на тези мерки, бе избегната огромна социална катастрофа. Например, за някои от 19 страни от ОИСР, МОТ направи оценка, че фискалните стимулиращи пакети са предотвратили между 3,2 милиона и 5,5 милиона допълнителни загуби на работни места.
Правителствата на повечето от страните от ОИСР са взели допълнителни мерки за ограничаване на пораженията, нанесени от кризата над заетостта и заплащането. Един наистина ефективен метод е използването на механизми за споделяне на работата, които често се комбинират с намаляване на работното време (с цел да се избегнат съкращенията на служители) или със субсидирани заплати. Тези субсидии биват предоставени чрез частично обезщетение в случай на безработица, или биват осигурявани от общите приходи на съответното правителство. Според мнението на ОИСР, 22 от изследваните 29 страни са въвели подобна система. Най-голяма гласност доби немският случай „Kurzarbeit“ (в превод по-малко работа), което беше от полза около един и половина милиона работници. Компаниите се възползваха, че са в състояние да запазят квалифицираните работници във ведомостта. Като се има предвид дълбокият удар на кризата над заетостта, трябва да сме сигурни тези временни мерки да не бъдат премахнати прекалено рано.
В световен мащаб значителен брой страни също са увеличили покупателната способност на нископлатените си работници посредством минималната работна заплата. Данните, наблюдавани от МОТ сочат, че през 2008 г. половината от 86 страни, които са изследвани, реално са повишили своята минимална работна заплата. Редица страни, включително и такива с големи икономики като Бразилия, САЩ, Япония и Русия, са упражнили подобна политика през 2009 г. Но е много важно да се отбележи, че минималната работна заплата може да окаже и отрицателно въздействие над заетостта, ако летвата бъде вдигната твърде високо. Въпреки това, по-съвременната литература сочи, че когато се определя равнище, отчитащо положението на работниците и техните семейства, както и производителността и някои други икономически фактори (както се препоръчва в Конвенция на МОТ 131), минималната работна заплата може да повиши жизнения стандарт на по-нископлатените работници, както и да допринесе за общата заетост. За някои компании, които имат толкова тежки икономически затруднения, че дори не могат да си позволят да плащат минимални заплати, винаги има възможност за предоставяне на данъчно освобождаване или данъчни облекчения, както се прави в Индонезия, например.
Далеч по-голямо предизвикателство е нуждата от укрепване на практиката за колективното договаряне на работни заплати. Докладът на МОТ за работните заплати показа, че през 2008/09 г., когато голяма част от работниците са на колективни трудови договори, механизмът на зависимост между производителност и заплати работи доста добре: през периода 1995 2007 г. се наблюдава увеличение с 1% на БВП на глава от населението (показател за ръст в производителността) и доведе до почти същото увеличение в заплащането.
Според въпросния доклад, там, където приложението на колективно трудово договаряне е по-слабо разпространено, всеки допълнителен 1% ръст в БВП на глава от населението ще води до увеличение само с 0,65% на средната работна заплата. По този начин правителствата и социалните партньори ще бъдат насърчавани да стартират консултации за това как да се укрепи и наложи практиката за конструктивно колективно договаряне като част от широкия набор нови икономически и индустриални политики, които да допринесат за по-справедливо и по-устойчиво глобално икономическо възстановяване.