Генералният секретар на МКП – Шарън Бъроу, направи обръщение на 14 януари тази година, свързано с необходимостта да бъде събрана информация за степента, в която национални мерки (включително на отраслово или регионално равнище), обхващат пандемията от Ковид-19. Така може да се види каква е подкрепата на правителствата за включването на коронавируса в класификацията на професионалните заболявания, но също така и за да излязат наяве пропуските в системата, които показват необходимостта именно от такова включване.

Както вече е известно, Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) провежда кампания – Ковид-19 да бъде класифициран като специфично заболяване, съгласно Препоръка 194 на МОТ (Международната организация на труда) и Списъка на професионалните заболявания от 2002 г. Целта е да се улесни предотвратяването на предаването на коронавируса по време на работа, както и да бъдат компенсирани по-ефективно тези, които страдат от непосредствените и дългосрочни ефекти. Това беше едно от ключовите искания, свързано с Международния ден в памет на пострадалите и загиналите при трудови злополуки през април 2020 г. Само така може да бъде осигурена по-добра защита на работното място, както и да се гарантира възможността за получаване на компенсации и медицинска помощ.

Проучването ще бъде активно до края на февруари 2021 г. и е свързано с по-широка кампания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като основно право на работещите:

https://polls.ituc-csi.org/index.php/358311?lang=en

У нас, съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ) – „За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.“

Още преди няколко месеца НОИ уведоми, че е допустимо да се подават документи за разследване на професионално заболяване КОВИД-19. Стартирането на подобна процедура обаче става сравнително бавно и с много условности. Изискуеми са голям набор от документи, свързани с работното място и заетите лица. Освен това PCR тест и издаден болничен със специален код – доказателства за предполагаема връзка на болестта с условията на труд на лицето като резултат от извършване на насочена професионална анамнеза и др. специфични изисквания, потвърждаващи рисковете. Отчитаните два вида риск (общо заболяване и професионална болест) могат да причинят – временна неработоспособност, трайна неработоспособност (инвалидност) или смърт на осигуреното лице. Осигурителната закрила, която се предоставя от НОИ, обаче е значително по-голяма за професионалната болест в сравнение с тази за общо заболяване. Един от главните маркери при професионално заболяване е изискването то да е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност

Смята се, че най-голям риск от заразяване съществува при медицинските специалисти – лекари, фелдшери, медицински сестри, санитари, шофьори на линейки и др., които се включват „на първа линия“ в борбата срещу болестта. Важният въпрос се състои в това дали Ковид-19 може да бъде признат за трудова злополука или за професионална болест. По отношение на медицинските специалисти, които работят „на първа линия“ в борбата с този вирус, се реализира осигуреният социален риск за професионална болест. Тези специалисти имат право да претендират за по-високи обезщетения, ако боледуват от коронавирус, защото за тях това заболяване се явява професионално. В списъка естествено могат да бъдат включени и полицаи, шофьори в обществения транспорт и много други професии, работещи с хора.